DeFakto.bg DeFakto.bg
Правото на нов съдебен процес на задочно осъден, укрил се от правосъдието, не може автоматично да бъде отнето от националния съд, ако компетентните органи не са положили усилия да го уведомят за датата и мястото на съдебния процес, както и за последиците, ако то не се яви пред съдебния орган. Това става ясно от решение на Съда на ЕС по преюдициално запитване на ВКС.
Принципът на ефективност предполага също, че всяко производство по искане за нов съдебен процес трябва да бъде уредено по такъв начин, че да се разглежда бързо, за да се определи в най-кратки срокове дали съдебният процес е проведен задочно, без да са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, е посочено в решението.
С други думи – правото на възобновяване не допуска задочно осъдено лице, започнало да изтърпява наказанието си, да е длъжно да изчака продължителен период, преди да бъде постановено решение по искането му за провеждане на нов съдебен процес.
Решението е взето по спешност след поискано преюдициално тълкуване от Върховния касационен съд на уредбата на българския Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за възобновяването на производството по искане на задочно осъден.
Запитването се отнася до тълкуването на член 8, параграф 4 и член 9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB L 65, 2016 г., стр. 1)
То е отправено във връзка с искане за възобновяване на наказателно производство, направено от М. С. Т., след като същият е задочно осъден на една година лишаване от свобода за квалифицирана кражба.
След издаването на присъдата и започване на изтърпяване на наказанието, той подава искане за възобновяване на наказателното производство с аргумент, че не е бил надлежно уведомен за процеса и последиците от неявяването. Върховният касационен съд отправя преюдициално запитване до СЕС с цел тълкуване на чл. 8, параграф 4 и чл. 9 от Директива 2016/343.
През март т.г. върховните съдии Спас Иванчев, Деница Вълкова (докладчик) и Светла Букова поискаха спешните разяснения от СЕС след като задочно осъден е поискал възобновяване на делото, вече изтърпява присъдата си, а съдът трябва да прецени дали да бъде уважено искането му за ново разглеждане на процеса, решен в негово отсъствие, защото се е е бил укрил от правосъдието и е получил една година затвор.
При тези обстоятелства Върховният касационен съд (България) решава да спре производството и да постави на Съда два преюдициални въпроси.
Производството пред Съда на ЕС се извършва при участието на представител на Върховна касационна прокуратура.
Фактите по казуса
С постановление на прокурор от 5 февруари 2024 г. по член 219 от НПК на М. С. Т. и служебно назначения му адвокат е предявено първоначалното обвинение за квалифицирана кражба, извършена през октомври 2023 г.
С това постановление спрямо М. С. Т. е взета мярка за неотклонение „подписка“. С първоначалното обвинение М. С. Т. е уведомен също, че е длъжен да не променя местоживеенето си и да се явява пред компетентните органи при призоваване. Незабавно след предявяване на обвинението, той е бил разпитан, посочил адрес за призоваване от компетентните органи, декларирал, че е уведомен за задължението да плати разходите за служебно назначения адвокат при постановяване на осъдителна присъда по случая.
Прокурорът внася обвинителен акт в Районен съд Монтана, пред който е образувано наказателно дело. След като М. С. Т. не е бил открит на посочения от него адрес, за да му бъде връчен обвинителният акт, РС – Монтана го е призовал да се яви чрез телефонен номер, който обвиненият е оставал и е възложил на служител на звено „Съдебна охрана“ към Министерство на правосъдието да го издири.
Тези усилия обаче не са дали резултат и районният съд е разгледал делото в отсъствието на подсъдимия М. С. Т. Служебно назначеният адвокат, подпомагал М. С. Т. в досъдебното производство, е участвал в производството пред този съд.
На 8 май 2024 г. съдът налага на М. С. Т. наказание една година лишаване от свобода. Присъдата влиза в сила на 24 май 2024 г., а осъденият започва да изтърпява наказанието си на 16 юни 2024 г. Той подава до Върховния касационен съд искане за възобновяване на наказателното производство, довело до задочното му осъждане.
Пред Съда на ЕС ВКС посочва, че съгласно установената практика задочно осъденият не може да иска възобновяване на производството, ако е бил осъден задочно поради това, че се е укрил, вследствие на което е станало невъзможно да му бъдат връчени обвинителният акт и съобщението за датата и мястото на съдебния му процес, както и да бъде уведомен за последиците при неявяване. Обяснява, че в този случай искането на осъдения се оставя без уважение поради недобросъвестност, тъй като то не може да черпи права от неправомерното си поведение.
На тази основа запитващата юрисдикция приема, че член 423, алинея 1 от НПК е съответен на правото на Съюза, и конкретно на членове 8 и 9 от Директива 2016/343.
Съмнението на върховните съдии за съвместимостта на този подход обаче идва от тълкуването, възприето от Съда по дело на Специализираната прокуратура в производство срещу обвиняем, който се е укрил. От ВКС по специално искат да се установи дали предявяването на първоначално обвинение може да се приравни на знание на обвиняемото лице, че срещу него ще се води съдебен процес и какви са правните последици от укриването му, преди да бъде предадено на съд.
Освен това в същото решение се казва, че „Директива 2016/343 не допуска национална правна уредба, която изключва правото на нов съдебен процес единствено с мотива, че засегнатото лице се е укрило и органите не са успели да установят местонахождението му“, посочват върховните съдии.
Из мотивите на СЕС:
В настоящия случай, видно от преюдициалното запитване, според запитващата юрисдикция обстоятелството, че задочно осъденото лице се е укрило, след като му е предявено първоначалното обвинение, само по себе си обосновава отричането на правото му на нов съдебен процес, предвидено в директивата, тъй като отсъствието му от съдебния процес в крайна сметка се дължи на неправомерното му поведение, установяват съдиите от СЕС.
“ В настоящия случай, видно от преюдициалното запитване, според запитващата юрисдикция обстоятелството, че задочно осъденото лице се е укрило, след като му е предявено първоначалното обвинение, само по себе си обосновава отричането на правото му на нов съдебен процес, предвидено в тази директива, тъй като отсъствието му от съдебния процес в крайна сметка се дължи на неправомерното му поведение“
Такова тълкуване обаче на разглежданата българска правна уредба не е съвместимо с Директива 2016/343, посочва съдът.
Това, че осъденото лице се е укрило, след като му е предявено първоначално обвинение, позволява това лице да се счита за уведомено за съдебния процес, но само ако, в допълнение, компетентните органи са положили разумни усилия, за да установят местонахождението на същото лице и да го призоват лично или по друг начин да го уведомят официално за датата и мястото на съдебния процес, изтъква съдът.
В този случай запитващата юрисдикция би трябвало сама да провери дали в разглежданото в главното производство положение са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343. А именно – бил ли е уведомен осъденият за съдебния процес, дали компетентните органи са положили разумни усилия, за да установят местонахождението му и да го призоват лично или по друг начин да го уведомят официално за датата и мястото на този съдебен процес, дали компетентните органи са разполагали с други ефективни средства, които да позволят да се установи местонахождението на М. С. Т. и които да не са били използвани от въпросните органи, макар последните да са можели разумно да прибегнат до тях.
Следва да се отбележи, сочи СЕС, че член 34, параграф 1, букви б) и в) от Регламент 2018/1862 позволява на държавите членки — за целите на съобщаването на местопребиваването или местожителството на лица — да въвеждат в ШИС сигнали относно съответно, от една страна, лица, които са призовани, или лица, които се издирват, за да бъдат призовани да се явят пред съдебните органи във връзка с наказателно производство, за да отговарят за деяния, във връзка с които срещу тях е започнало наказателно преследване, и от друга страна, лица, на които трябва да бъдат връчени документи във връзка с наказателно производство, за да отговарят за такива деяния.
Условията за отказ на нов процес
По всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че членове 8 и 9 от Директива 2016/343 трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат, в съответствие с национална правна уредба относно обвиняемите, които са се укрили, да бъде отречено правото на нов съдебен процес на задочно осъдено лице, отправило искане за тази цел, когато
– първо, компетентните органи са положили усилия, за да уведомят това лице за датата и мястото на съдебния процес, въпреки че то се е укрило в нарушение на мярка за неотклонение, която му е била наложена, след като му е било предявено първоначалното обвинение,
– второ, обвинителният акт и документ, посочващ датата и мястото на този съдебен процес, са били изпратени и действително доставени на адреса, който лицето е съобщило на тези органи след предявяване на първоначалното обвинение, чието съдържание съответства, що се отнася до деянията, предмет на обвинение, и правната им квалификация, на съдържанието на обвинителния акт, и
– трето, посоченото лице е било защитавано от служебно назначен адвокат в хода на цялото съдебно производство, проведено в негово отсъствие, но само по себе си това не е достатъчно, за да се изпълни второто условие по член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2016/343.
За служебния адвокат
В този контекст действително следва да се отбележи, че разглежданото в главното производство положение се различава от положението, във връзка с което са постановени решения от 19 май 2022 г., Специализирана прокуратура (C‑569/20, EU:C:2022:401), и от 16 януари 2025 г., Стангалов (C‑644/23, EU:C:2025:16). Тези решения са постановени след като е установено, че обвиняемият не е имал никакъв контакт със служебно назначения му адвокат, докато според данните на запитващата юрисдикция адвокатът, представлявал М. С. Т. пред съда, вече е бил служебно назначен преди укриването на това лице, за да го подпомага в досъдебното производство. Следователно не може да се изключи този адвокат да е бил в контакт с М. С. Т. по този повод.
Въпреки това представителството от адвокат позволява да се докаже, че лицето, съдено в задочно производство, се е отказало доброволно и недвусмислено от правото си да присъства в съдебния процес, само ако това лице умишлено е оставило на този адвокат грижата да го защитава пред съда, което предполага лицето да е избрало адвоката конкретно, за да го представлява в съдебния процес в негово отсъствие.
От това следва, посочва съдът, че контакти между задочно осъденото лице и служебно назначен адвокат, осъществени само в хода на досъдебното производство, не могат да се разглеждат като достатъчни, за да се докаже, че това лице е било представлявано в хода на задочния съдебен процес „от упълномощен да го защитава адвокат“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2016/343.
Ето защо запитващата юрисдикция следва да провери дали от наличните при нея данни следва, че М. С. Т. недвусмислено е упълномощил служебно определения адвокат да го представлява пред съда в негово отсъствие.
За ефективното произнасяне на съда по искането на нов процес
Принципът на ефективност предполага също, че всяко производство по искане за нов съдебен процес трябва да бъде уредено по такъв начин, че това искане да се разглежда бързо, за да се определи в най-кратки срокове дали съдебният процес е проведен задочно, без да са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343.
В случаи като разглеждания в главното производство, при който искането за възобновяване на наказателното производство се разглежда, докато съответното лице изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода, решението по това искане трябва да се приеме възможно най – бързо, за да бъде спазен принципът на ефективност (вж. в този смисъл решение от 16 януари 2025 г., ВБ II (Уведомяване за правото на нов съдебен процес), C‑400/23, EU:C:2025:14, т. 64 и 65).
Това изискване за възможно най-бързо приемане на решение цели да се гарантира спазването на основните права на задочно осъденото лице, лишено от свобода въз основа на наложено му в негово отсъствие наказание, въпреки че все още не е определено дали решението относно вината на това лице и относно наложеното му наказание е било взето при зачитане на правото на справедлив съдебен процес, конкретизирано от законодателя на Съюза в Директива 2016/343.
Освен това, тъй като към датата на постановяване на задочната присъда съдебните органи на съответната държава членка обикновено разполагат с необходимата информация, за да могат да преценят дали са изпълнени условията по член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, трябва да се счита, че съдът, сезиран с искане за възобновяване на наказателното производство, е в състояние да се произнесе в кратък срок по това искане.
В заключение СЕС изтъква, че ВКС и националните съдилища следва да преразгледат ограничителното тълкуване на чл. 423 НПК.
Още: Невъзможно е автоматично отхвърляне на възобновяване поради „укриване“, а доказателствената тежест пада върху държавата, която трябва да докаже разумни усилия за уведомяване и пълнота на процесуалните гаранции.
Окончателно
По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:
Членове 8 и 9 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат — в съответствие с национална правна уредба относно обвиняемите, които са се укрили — да бъде отречено правото на нов съдебен процес на задочно осъдено лице, отправило искане за тази цел, когато
– първо, компетентните органи са положили усилия, за да уведомят това лице за датата и мястото на съдебния процес, въпреки че то се е укрило в нарушение на мярка за неотклонение, която му е била наложена, след като му е било предявено първоначалното обвинение,
– второ, обвинителният акт и документ, посочващ датата и мястото на този съдебен процес, са били изпратени и действително доставени на адреса, който лицето е съобщило на тези органи след предявяване на първоначалното обвинение, чието съдържание съответства, що се отнася до деянията, предмет на обвинение, и правната им квалификация, на съдържанието на обвинителния акт, и
– трето, посоченото лице е било защитавано от служебно назначен адвокат в хода на цялото съдебно производство, проведено в негово отсъствие,
при условие че, от една страна, посочените органи са използвали всички средства, до които разумно са можели да прибегнат, за да установят местонахождението на задочно осъденото лице преди съдебния процес, и от друга страна, това лице или е било уведомено своевременно за последиците от неявяване, или недвусмислено е упълномощило служебно определения му адвокат да го представлява пред съда в негово отсъствие.
