DeFakto.bg DeFakto.bg
Коституционният съд е длъжен да образува дело по искането на държавни лава. Спорът е дали искането на държавния глава е допустимо в цялост или ще допусне частично исканията му, тъй като той отправя практически две – едното за тълкуване на конституционен текст, а другото за обявяване на нищожност на разпореждането, което издадох. Това заяви пред БНТ председателят на парламента Наталия Киселова.
„Според мен КС ще допусне частично искането на президента“, каза Киселова.
Прави впечатление, че като председател на НС Киселова коментира оспореното й разпореждане за недопускане в пленарна зала на предложението на държавния глава за допитване до народа, а като конституционалист излага възгледи как КС ще реши въпроса. Ситуацията наподобява решението й да реши еднолично, вместо НС, поставения въпрос за референдум за влизане в еврозоната през 2026 г., както и четената декларация срещу КС посред висящото пред съда дело за законността на изборите.
В петък Радев сезира Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на парламента да постави за разглеждане от Народното събрание предложението за произвеждане на национален референдум з Президентът посочи, че разпореждането на председателя на Народното събрание де факто изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание.
Поради тази причина на основание чл. 22, ал. 3 от Закона за Конституционен съд, президентът се обръща към Конституционния съд и с искане за обявяване на разпореждането, постановено от председателя на Народното събрание, за нищожно.
„Мисля, че няма да има този резултат, който се очаква, тъй като в мотивите е посочено, че председателят на Народното събрание има правомощия, които са изчерпателно изброени на конституционно ниво. Конституцията е предвидила, че има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. В правилника председателят има 17 правомощия. Освен тях и в други закони да се предвиждат правомощия на председателя, не мисля че това е коректно формулирано като прочит на конституционния текст“, коментира Киселова.
Тя посочи, че в юридическите среди има спор за това, как трябва да се постъпи и към кой момент е прекратена възможността да се поиска национално допитване. Тъй като мненията са разнопосочни, по този начин КС със своя акт, произнасяйки се дали допуска или не искането на президента, ще сложи окончателно край на спора, добави председателят на парламента.
За обвиненията, че нейния акт е възпрепятствал възможността за народно допитване, Киселова каза:
„Опазил ме Господ, ако аз съм причината българските граждани да не бъдат питани. Има едно усещане в обществото, че българските граждани не са достатъчно питани или консултирани. Това се дължи на друго – на политическата криза у нас, която мисля, че започна да затихва и ниската избирателна активност всъщност създава впечатление, че част от гражданите нямат свои представители. Но това се дължи на ниската избирателна активност на последните избори, а не че народните представители не искат да питат гражданите.“
Що се отнася до въпроса за еврото, тази възможност, е приключила най-късно към момента, в който правителството е поискало извънредния доклад от Европейската централна банка и Европейската комисия, посочи Киселова.
На 13 май Наталия Киселова издаде разпореждане, с което върна като недопустимо предложението на президента Румен Радев с искане за произвеждане на национален референдум. Това стана ден след като ГЕРБ поиска от нея да не допуска до пленарна зала искането на президента.
Самото искане беше внесено в деловодството на Народното събрание ден по-рано, а държавният глава обяви, че ще се обърне към депутатите с предложение за разглеждане на предложението за референдум за еврото в специално изявление на девети май. Мнозинството от конституционалисти са категорични, че НС има решаваща дума по въпроса.
