DeFakto.bg DeFakto.bg
Очаквам законите да се спазват, включително и председателят на парламента, каза Румен Радев
Ако някой дължи отговори на българския народ за еврото, това са тези, които подадоха искане за извънреден конвергентен доклад, за които готовността ни за еврозоната се изчерпва с реклама и техническата подготовка на пощи и банки да обменят валута. Това коментира държавният глава Румен Радев пред журналисти във Вършец.
Президентът добави, че това са тези, които забравиха за хората с тежки социални проблеми, особено уязвими към всеки ценови скок.
„Управляващите говорят за мерки в бъдещето, тоест те ще ни защитават от евентуални ценови шокове след приемането на еврото$, каза президентът. Но опитът от други държави, приели еврото, сочи, че още с обявяването на конвергентния доклад, започва устойчив ръст на цените, особено на услугите в националната валута“, подчерта Румен Радев. Той добави, че в тези държави до времето за приемане на еврото се натрупва сериозно значително поскъпване, особено в последните месеци преди приемането на общата европейска валута.
„Аз силно се надявам това да не се случи при нас, но предвид безхаберието и слабостта на нашите институции рискът е реален и затова призовавам хората да следят за необосновано покачване на цените, защото явно няма кой друг да го прави вместо тях, а трябваше управляващите да имат пълна готовност сега – с органи, с мерки, с финансови буфери, защото стандартът на хората от социално уязвимите групи може да се влоши рязко за няколко месеца, но на икономиката ще ѝ трябват години да им върне този стандарт. Т.е. рискът от социално разслоение е налице и изисква мерки както казах сега, а не някога след въвеждане на еврото“
„България е най-бедната страна в ЕС. Не аз, НСИ твърди, че всеки трети българин е в риск от бедност, а над 1,3 млн. българи са под прага на бедност. И всеки един ценови шок може да обрече хиляди сънародници на маргинализация. Очаквах управляващите с подаването на искане за извънреден конвергентен доклад да излязат и с откровена оценка на риска, с оценка на тяхната готовност да противодействат на всякакви спекулации и с финансови буфери. Не видях нищо“.
Държавният глава обясни аргументите си да поиска референдум, свързан с влизането в еврозоната:
„България е най-бедната страна в ЕС. Не аз, НСИ твърди, че всеки трети българин е в риск от бедност, а над 1,3 млн. българи са под прага на бедност. И всеки един ценови шок може да обрече хиляди сънародници на маргинализация. Очаквах управляващите с подаването на искане за извънреден конвергентен доклад да излязат и с откровена оценка на риска, с оценка на тяхната готовност да противодействат на всякакви спекулации и с финансови буфери. Не видях нищо“.
Държавният глава заяви също така, че спекулациите по отношение на предложения от него референдум са прераснали в истерия, а предложението не е срещу еврото, а за готовността на страната ни да го приеме през 2026 г. Президентът подчерта също така, че няма нищо страшно за управляващите и в тази ситуация е най-добре за тях да поискат подкрепата на българските граждани, след като са толкова убедени, че всичко е прекрасно. „Ако я получат, да, разбира се, поемаме солидарно цялото общество отговорност и отиваме към Еврозоната още от 1 януари 2026 г. Ако не я получат обаче, те ще имат възможност една година, в която да убедят хората, но не със заклинания, а с реални мерки“, допълни той.
В отговор на въпрос за това какво решение очаква от Конституционния съд, след като в петък го сезира за задължително тълкуване на Конституцията и обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за разглеждане от парламента предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, президентът подчерта, че за разлика от други, той няма да коментира какво е длъжен да направи съдът.
Това, което очаквам е законите да се спазват, заяви той и допълни, че всеки, включително и председателят на парламента, трябва да се простира в рамката, определена му от закона – и в решенията, и в своето говорене. Органът, който решава дали да има, или да няма референдум, е Народното събрание, каза още държавният глава.
