DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд потвърди осъждането на Агенцията по вписванията(АВ) за имуществена вреда на фирма от невярно отразено обстоятелство по удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличаване на имот на фирма.
Първо търговско отделение на Върховния касационен съд отказва да допусне касационно обжалване по спор, воден от „Таратога“ ЕООД срещу Агенцията по вписванията. Като оставя в сила решение на Софийския апелативен съд, с АВ е задължена да заплати обезщетение за вреди общо от 125 000 лева за причинена имуществена вреда от официален документ с невярно съдържание по вписване в имотния регистър.
Практически е важно и отсъждането на върховните съдии, че споровете за обезщетение за вреди срещу Агенцията по вписванията, са от компетентността на гражданския съд.
Случаят
ЕООД “ Таратога“ сключва предварителен договор за покупко продажба на имот (апартамент), по заплаща предварително 180 000 лева. За конкретната сделка Агенцията е издала три удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания по имотната партида, от които личи, че имотът е собственост на фирмата.
В хода на сделката обаче се оказва, че апартаментът, придобит през 2010 г. чрез възлагане от ЧСИ, е обременен с тежести (възбрани и вещни права на трети лица ), които не са били отразени от Агенцията по вписванията (АВ ). Така е създадена невярна представа, че въпросният имот е свободен от тежести и сделката се разваля.
В тази връзка фирма „Таратога“ предявява иск на основание чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, в който дружеството твърди, че е претърпяло имуществени вреди вследствие на издадени от Агенцията по вписванията удостоверения с невярно отразени обстоятелства относно правото на собственост върху недвижим имот дружеството.
Дружеството претендира обезщетение за пропусната полза в размер на 96 300 лв. и с правно основание чл.86 ЗЗД, обезщетение за забава в размер на 6125.75лв, чиито размери иска да бъдат признати и по реда на касационното обжалване.
Реална вреда, сочи ищецът, е осуетената възможност да получи договорената цена, „тъй като поради наличието на безспорна и установена грешка на служител на Агенцията, съдебният изпълнител е възбранил, описал и продал апартамента, а обстоятелство, че имотът е бил придобит от трето лице, не е било отразено в регистъра от АВ“.
Агенцията оспорва отговорността си
В касационната си жалба агенцията оспорва решението на САС, с което е потвърдено решение на СГС, че фирмата – ищец е претърпяла вреди от неверни обстоятелства, удостоверени от АВ .
Твърди, че липсва пряка причинно-следствена връзка между издадените удостоверения и претърпените вреди, тъй като ищецът е изпълнил задължение по предварителен договор.
Излага доводи, че спорът неправилно се разглежда от гражданските съдилища, вместо от административен съд по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), тъй като дейността по издаване на удостоверения е административна.
Оспорва, че е отговорна за действията на съдията по вписванията, който се назначава от министъра на правосъдието и действа под ръководството на председателя на районния съд.
Сочи, че не е изследван въпросът за действията на кое лице Агенцията следва да носи отговорност – на неин служител или на съдия по вписванията.
Поставя въпроса – кой е компетентният съд по правилата на подведомствеността, който може да разгледа и да се произнесе по предявен иск по чл. 49 от Правилника за вписванията-гражданският съд – по реда на общия исков процес, или административният съд – по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди?
ВКС: АВ носи отговорност за действията на съдиите по вписвания
С решението си върховните съдии очертават границите между административната и гражданската отговорност в контекста на действията по издаване на официални удостоверения.
„В случая се търси отговорността на Агенция по вписванията за вредите, произтичащи от бездействие на служители на Агенцията да отразят продажбата на апартамента от 2010 г. в резултат на което са издадени и трите удостоверения за вещни тежести, в които това обстоятелство не е отразено“
Съдът акцентира, че Агенцията не може да се освободи от отговорност чрез препращане към личния статут на съдията по вписванията, когато дейността му поражда правни последици за гражданите и бизнеса.
Съдията по вписванията действа в рамките на служебни правомощия, а неговите действия по издаване на удостоверения следва да се приемат като дейност, за която Агенцията по вписванията носи отговорност. В случая неправомерно издадените удостоверения са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди от ищеца, тъй като в тях липсва вярно и пълно отражение на вписванията.
Искове срещу АВ се решават от гражданските съдилища
Върховните съдии не споделят доводите на агенцията, че тъй като Агенцията по вписванията е администрация към министъра на правосъдието, службите по вписвания, които извършват вписвания, заличавания и отбелязвания в имотния регистър по разпореждане на съдия по вписванията, предоставят административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б „а“ ДР на ЗА , съответно, че отговорността се реализира по административен ред.
Съдебният състав определя тази позиция като несъстоятелна, тъй като цитираната разпоредба обявява за административна услуга онази дейност, в резултат на която се издават индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, които удостоверяват факти с правно значение. Например, актовете за гражданско състояние и свидетелства за завършено образование, тъй като те, макар само да удостоверяват факт, притежават характеристиките на административен акт, доколкото наличието им е необходимо за съществуването или упражняването на субективни права, произтичащи от факта, посочва разликата съдът.
Но, посочва съдебният състав, макар, съгласно чл. 2 ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, тя е уредена като администрация към Министъра на правосъдието, службите по вписванията извършват вписвания, заличавания и отбелязвания по разпореждане на съдия по вписванията, издадени в рамките на едностранно и безспорно производство.
Заключителните актове в това охранително по своя характер производство не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с тях нито се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито представляват волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, изтъква съдебният състав.
Заключение
В заключение ВКС утвърждава подведомствеността на спора на гражданския съд. В обобщение посоча, че споровете за обезщетение за вреди от действия по вписвания, когато са насочени срещу Агенцията по вписванията, попадат в обхвата на чл. 49 ЗЗД и се разглеждат по общия исков ред.
ВКС отхвърля като необосновани доводите за очевидна неправилност на решението, потвърждава, че неправомерно издадените удостоверения на дружество „Таратога“ ЕООД са в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди от ищеца.
Съдът отхвърля и претенцията на фирмата за пропуснати ползи от дейността по вписване в имотния регистър.
Като отказва касационно обжалване по делото, ВКС оставя в сила решението на САС, с което АВ е осъдена да заплати 85 000 лв. за вреди, 40 000 лв. законна лихва и 1109.81 лв. обезщетение за забава за законната лихва върху главницата.
Агенцията печели 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за подаден отговор на касационната жалба.
Решението е окончателно
