DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд отказа да допусне до касационно обжалване искане на Прокуратурата РБ за редуциране на обезщетението на бившата зам. – министърка Анна Янева, на която САС присъди компенсация за морални и имуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение в размер на общо 90 000 лева.
По реда на касационното обжалване прокуратурата поиска от ВКС да „скъси“ размера на обезщетението като „изключително завишено“. По – рано пред САС ПРБ успя успешно да намали размера на моралните вреди от 30 00 на 20 000 лв. , а сега основната атака пред ВКС е срещу адвокатско възнаграждение, присъдено от съда за очевидно за успешна работа по сложно дело.
С впечатляващо усърдие ПРБ прави последен опит да „свие“ щетите от незаконно обвинение, приключило пътя си с оправдателна присъда.
Прокуратурата пред ВКС
е срещу части от решението на САС , с които по ЗОДОВ на Янева съдът определи сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 44 400 лева за имуществени като разноски за адвокатско възнаграждение, заедно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане.
Според обвинението „ищцата не е положила дължимата грижа да получи адвокатска защита в наказателното производство срещу разумно възнаграждение“. Отстоява вижданията си за „прекомерност на заплатения в наказателното производство адвокатски хонорар, което не е било взето предвид от въззивния съд“.
Коментира, че присъденото обезщетение от 20 000 лв. за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, сочи съдебна практика, която според ПРБ, обосновавала по – скромна компенсация от присъдената и пр. Отправя оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Случаят
През 2018 г. Анна Янева бе обвинена за умишлена безстопанственост от спецпрокуратурата, че заедно с бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е отдала под наем „Мини Бобов дол“ на частната фирма „Ораново“. Съобщението за това бе разпространено от Специализираната прокуратура, в което бе посочено, че обвинение е повдигнато и на бившия шеф на мините Пламен Евтимов за нанесените щети на дружеството. Според обвинението договорът за наем на „Мини Бобов дол“ е бил неизгоден за мините и с него на държавното дружество са нанесени щети за над 8.9 млн. лева. След разгласеното обвинение от прокуратурата, на Янева бе предявен граждански иск от ръководство на „Мини бобов дол “ за 28 174 082,08 лв.
По онова време тя бе зам.-министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция, когато министър беше Овчаров.
След многократни връщания и поправки на обвинителния акт, на 31.07.2020 г. бившата зам. министърка бе призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Отхвърлен бе и предявения граждански срещу нея от „Мини Бобов дол“.
След влязлата в сила оправдателна присъда от 03 февруари ри 2022 г. Янева заведе иск по закона за отговорността на държавата и общините за компенсация на причинените имуществени и неимуществени вреди от обвиняването й в престъпление, което не е извършила.
Прокуратурата оспори пред САС присъдено обезщетение от СГС
СГС призна обезщетение за морални вреди в размер на 30 000 лв, а за имуществени – 44 400 лв., чието решение бе оспорено от ВКП.
През 2024 г. Софийски апелативен съд – потвърди частично решение на СГС, с което прокуратурата бе осъдена да заплати на Анна Янева обезщетение за незаконно повдигнато обвинение.
При проверката на оспорваното решение въззивният съд стига до извода, че СГС е имал законови основания за взетото решение, но по искане на прокуратурата коригира размера на обезщетението за морални вреди от 30 000 на 20 000 лв, с мотива, че пред съда не е представено заключение на специалист (лекар) за пряка причинна връзка между воденото наказателно производство и влошено здравословно състояние на Янева, получаваните на два пъти припадъци, единият път непосредствено след повдигане на обвинението.
САС отхвърли твърденията на прокуратурата за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред всяка инстанция.
Ревизията на ВКС
По отправената от ПРБ касационна жалба срещу размера на присъдните обзещтения, върховните съдии установяват, че ищцата е била обвинена в тежко умишлено престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 12 г , с лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност плюс лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.
По делото, продължило три години и шест месеца, тя два пъти е привличана към наказателна отговорност, а в рамките на наказателното производство, е постъпил и приет за разглеждане граждански иск срещу Янева от „Мини Б. дол“ ЕАД за сумата от 28 174 082, 08 лв.
От решението на съда се разбира, че пред първоинстанционния съд са проведени общо 13 заседания, на които ищцата се е явявала лично, а с присъда от 31.07.2020 г. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение, а предявеният граждански иск – отхвърлен.
ВКС констатира още, че след протест на прокуратурата пред Апелативния специализиран наказателен съд, са проведени още шест съдебни заседания, както и че с присъда от 22.06.2021 г. Янева за втори път е била оправдана по повдигнатото обвинение, а гражданският иск изцяло отхвърлен.
Прокуратурата отново е протестирала оправдателната присъда, като касационното производство спрямо ищцата е продължило само по отношение на предявения граждански иск.
Оправдателната присъда окончателно влиза в сила на 03.02.2022 г. Като краен резултат е отхвърлен и гражданският иск.
Върховните съдии изцяло потвърждават имуществените вреди
В мотивите на въззивното решение е изложен обоснован отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване в делото, необходимите фактически и правни съображения, също са изложени коректно и пълно, посочват върховните съдии.
Съдът отхвърля твърденията на прокуратурата за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред всяка инстанция.
В решението си САС посочва, че НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче да предвижда възможност за оправданото лице или при прекратяване на производството, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски.
„Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ“, записаха апелативните съдиите, които върховните подкрепят.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че Янева е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС на досъдебното производство, 36 000 лв. с ДДС за защита и процесуално представителство пред първата инстанция и 6 000 лв. с ДДС за втора инстанция.
Съдът констатира още, че материалите по наказателното производство са 98 тома, 2 търговски дела, които са общо 11 тома и 4 класьора, проучването на които безспорно е свързано с полагането на много усилия и труд и отнема много часове положен от защитниците труд.
Самият брой на проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд – общо 13 и още шест съдебни заседания пред второинстанционния съд, също сочат на липса на прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, установяват съдилащата.
Залогът за ищцата по делото е бил огромен, защото е била обвинена за тежко умишлено престъпление, а осъдителната присъда би била удар за професионалната й репутацията й, сочи съставът на САС.
Съобразявайки вида и тежестта на обвинението и очакваните усилия и труд по защитата, предвид изключителната фактическа сложност на делото, въззивната инстанция е намерила, че заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред всяка инстанция, не са прекомерни, показва ревизията на ВКС.
“ В случая въззивният съд е изложил ясни мотиви за липсата на прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, съобразявайки вида и тежестта на повдигнатото обвинение; положените усилия и труд по защитата, предвид фактическата сложност на делото; обемът на материалите по делото, който предполага полагането на много усилия, труд и време, положен от защитниците; залогът за ищцата от изхода на делото, предвид вида и тежестта на повдигнатото обвинение, както и броят на проведените съдебни заседания“, записва в решението на ВКС.
Специално е отбелязано, че несъгласието на прокуратурата с фактическите констатации и правните изводи на САС и общите касационни оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, сами по себе си не съставляват основание за допускане на касационното обжалване.
За моралните вреди:
На възраженията на прокуратурата, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е несправедливо висок и в противоречие с практиката на съда, върховните съдии, съдът казва:
Следва да се посочи, че не е налице противоречие с трайно установената практика на ВКС във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане.
„Относно критерия „справедливост“ и неговото съдържание по смисъла на чл. 52 ЗЗД, касационният съд многократно е имал случаи да преутвърди в практиката си постановките на ППВС № 4/1968 г., приемайки, че той включва винаги конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Въззивният съд не се е отклонил от тези постановки“.
Съдебнията състав отбелязва, че разликата в присъжданите от съставите на ВКС обезщетения за неимуществени вреди, произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай,
като унификация и уравниловка е невъзможна.
В обобщение ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съдиите като оставят в сила решението на САС, ПРБ трябва да заплати на Анна Янева 20 000 за нанесени неимуществени вреди, 44 400 компенсация за имуществени.
Присъдена е и законна лихва върху главницата от 03.02.2022 г., датата на оправдателната присъда до окончателното плащане. Или общо дългът нараства на 90 000 лева.
Прокуратурата остава задължена и със сумата от 3 116,13 лв. разноски за въззивната инстанция.
В тежест на ПРБ е да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева, – определен от ВКС съда за осъществена пред касационната инстанция безплатна правна помощ.
Данъкоплатците могат да се отдъхнат – няма повече инстанции, пред които прокуратурата да харчи парите им заради недоказаните си обвинения.
След 25 г. СГП прекрати обвинението на Румен Овчаров за „Мини Бобов дол“ – нямало престъпление
Зад ъгла обаче чака Румен Овчаров, чието дело за умишлена безстопанстност по „Мини Бобов дол“, наскоро бе прекратено – поради липса на престъпление.
Това се случи 25 гoдини cлeд oбpaзyвaнe нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвoтo (нa 26.05.2010 г. ), 15 гoдини нaĸaзaтeлнo дeлo и изтeĸлa пoгacитeлнa дaвнocт, ĸoятo oбaчe нe e пpичинa зa пpeĸpaтявaнe нa caгaтa, а липсата на щета.
Πo тoвa дeлo най-напред през 2020 г. първоинстанционният Специализиран наказателен съд прие, че щетите са в размер на 16 млн. лв., а нa cлeдвaщaтa гoдинa Апелативният специализиран наказателен съд обяви, че те са малко над 2,5 млн.
Koгaтo пpиcъдaтa ce oзoвa във BKC, ĸoйтo oтмeни нaлoжeнитe ycлoвни нa пpиcъди, блecнaxa cĸpититe нapyшeния, пpи ĸoитo двe cъдeбни cпeцинcтaнции бяxa пpoизнecли ocъдитeлни пpиcъди.
Сpeд мнoжecтвoтo cи мoтиви въpxoвниeт cъдии ĸoнстатираxa, че „ въззивният съд се е произнесъл извън рамките, поставени в обвинителния акт, допуснал е противоречие между диспозитива и мотивите към присъдата, поставил е подсъдимите в ситуация едва от въззивната присъда да разберат какво точно престъпление са извършили“.
Ocвeн тoвa АСНС, e oбocнoвaл извoди въpxy дoĸaзaтeлcтвa, ĸoитo нe са били събрани по реда на НПК. Heщo пoвeчe cпeнaĸaзaтeлният cъд e дoбaвил пpичинeнa щeтa от Овчаров oт пepиoд, в ĸoйтo тoй вeчe нe e бил министър и тaĸa e излязъл излязъл извън вpeмeвия пepиoд, пocoчeн в caмия oбивинитeлeн aĸт.
Уникално, като обезщетението, което очаква прокуратурата.
