DeFakto.bg DeFakto.bg
Мнението на голяма част от юристите, които не са политици, е, че парламентът следва да се произнесе с решение за провеждане на референдум за еврото или с отказ.
Това заяви преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров в предаването „България, Европа и светът на фокус“ на Радио „Фокус“.
Когато Конституционният съд е сезиран от субект с право на такава инициатива по Конституция, председателят му не може да откаже да образува дело, стига искането да отговаря на формалните изисквания, посочени в Закона за Конституционния съд, обясни експертът. „Да откаже да действа по инициатива на оправомощен от закон държавен орган може само председател на Народното събрание – това го видяхме“, допълни той.
Процедурата изисква съдията докладчик по делото да подготви становище за допустимостта на конституционното дело, след което Конституционният съд трябва да се произнесе по допустимостта на искането.
Следва произнасяне по същество. „От Конституционния съд се иска да тълкува конституционния текст – дали в правомощията на председателя влиза тази дискреция да отклонява искания, направени конституционосъобразно и законосъобразно от държавен орган, и да не допусне Народното събрание да се произнесе с решение“, обясни проф. Киров.
Делото не е сложно, но Конституционният съд няма да бърза с решение, смята проф. Киров.
„Досега искане за тълкуване за правомощията на вътрешен орган на Народното събрание, какъвто е председателят, не е имало. Предполагам, че в Конституционния съд има различни мнения. Правомощията на председателя на Народното събрание са организационни и представителни и той не може с разпореждане да отклони отправено искане, с което парламентът трябва да се произнесе с решение, няма значение дали позитивно или негативно. В този случай се получава така, че председателят се поставя в ролята на парламента и решава въпроса вместо парламента. Очевидно е, че няма как първият между равни да замести със своята индивидуална воля волята на 240 народни представители“, поясни конституционалистът.
Според него е възможно парламентът да не се произнесе с решение след излизането на тълкуването на Конституционния съд, тъй като няма срок за разглеждане на искането на президента. „Чисто процедурно може да направи безпредметно искането и решението по това искане. Този филм вече сме го гледали“, добави проф. Киров.
Източник Фокус
