DeFakto.bg DeFakto.bg
Състав на Апелативен съд София потвърди определението на СГС за прекратяване на съдебното производство за източване на европейски фондове и връщане на обвинителния акт срещу Миню Стайков и останалите обвиняеми.
„Налице са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на обвинителния акт, с оглед на което правилно съдебното производство е било прекратено и е постановено връщане на делото на прокурора“, приемат апелативните съдии по частен протест на прокурора по делото. Те отхвърлят част от изводите на СГС за прекратяването, но след цялостно обсъждане на обвинението приемат, че то не позволява да се разбере защо прокуратурата смята, че обвиняемите са извършители на престъплението, в което са обвинени.
„ В обвинителния акт съществуват вътрешни противоречия и пълна липса на конкретизиране на действията, нарушенията, задълженията и приноса на всеки един от участниците в изпълнителното деяние към вменявания престъпен резултат“, пише в определението на САС.
През октомври 2019 г. Специализираната прокуратура внесе в Специализирания наказателен съд обвинителен акт срещу Миню Стайков и тогава още 13 лица, петима от които служители в Държавен фонд „Земеделие“.
Те бяха привлечени към наказателна отговорност за участие в престъпен сговор (ОПГ ) с цел злоупотреба със средства от европейски земеделски фондове – Програма за развитие на селските райони и Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор.
След шест години обвинението още не може да прекрачи разпоредителното заседание на съда и да бъде разгледано по същество.
На 18.02.2025 г. наказателен състав на Софийски градски съд
прекрати съдебното производство го върна на СГП
поради допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, които нарушават правото на защита на подсъдимите.
След служебна проверка, съдебният състава на АС – София установява, че „констатациите на първоинстанционния съд относно начина на формулиране от прокурора на изпълнителните деяния по чл.248а, ал.5, вр.ал.2 НК и по чл.248а, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, дават основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за доразследване“.
Сред доводите на апелативните съдии четем, че прокурорът е допуснал грешна процесуална техника, като в диспозитива на обвинението е изписал подробно отделните деяния от състава на продължаваното престъпление срещу което са възразили защитниците. „Това е процесуално ненужно и създава предпоставки за противоречия, като посочените, които всъщност се превръщат в съществени процесуални нарушения“.
Напомнят, че в чл.246 от процесуалния закон са посочени задължителните части на обвинителния акт и изискванията към съдържанието им. Съгласно чл.246, ал.3 от НПК заключителната част на обвинителния акт следва да съдържа правната квалификация на деянието, а начинът на извършване на престъплението се описва съгласно чл.246, ал.2 от НПК в обстоятелствената част на акта.
В случая, прокурорът е пренесъл механично обстоятелствената част в заключителната такава на обвинителния акт, като е допуснал не само противоречия, но и повечето от констатираните от първоинстанционния съд различни несъответветствия и неясноти.
Многократното вписването в обвинителния акт, че включените в продължаваната престъпна дейност деяния осъществяват „състави на различни престъпления“, не може да се отстрани по реда на чл.248а от НПК като очевидна фактическа грешка, казва апелативният състава.
„В случая не се касае за единично изписване, за да се приеме то за ОФГ, а за системно отразяване в акта на посочената формулировка, в частта в която прокурорът обосновава наличието на продължавана престъпна дейност.“
Това прави неприложима процедурата по чл. 248а НК, според която отговорност се носи, когато са представени неверни сведения за придобиване на средства от европейските фондове, ĸaĸтo и cpeдcтвa, пpинaдлeжaщи нa бългapcĸaтa дъpжaвa, c ĸoитo ce cъфинaнcиpaт пpoeĸти, финaнcиpaни cъc cpeдcтвa oт тeзи фoндoвe, пояснява съдът.
Освен това, от обвинителния акт не става ясна началната и крайна дата на визирания инкриминиран времеви период за предоставянето на неверни документи, заключават апелативните съдии.
С тези и още съображения състав на САС отхвърля протеста на прокуратурата като неоснователен и потвърждават определението на градския съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на обвинителния акт в СГП.
Сагата с ареста на Стайков
Най – напред Cтaйĸoв бe гpъмĸo apecтyвaн пpeз 2018 г. и oбвинeн зa дъpжaнe нa ĸoнтpaбaндни цигapи и дaнъчни пpecтъплeния, ĸaтo aкциятa бe пpидpyжaвaнa c paзĸpития зa “импepиятa “Kapнoбaт”.
Toй тpябвaшe дa бъдe ocвoбoдeн пpeз лятoтo нa 2019 г. зapaди изтичaнe нa мaĸcимaлнитe 8 мeceцa пpeдвapитeлeн apecт, нo в пocлeдния мoмeнт cпeцпpoĸypaтypaтa мy пoвдигнa сегашното oбвинeниe за пpecтъпнo cдpyжeниe зa злоупотреби и деклариране на неверни данни, за да бъдат отпуснати средства от еврофондове.
В крайна сметка той бе задържан без присъда в продължение на 2 години и 5 месеца и едва през февруари 2021 г. Апелативният специализиран съд облекчи мярката в “домашен арест” с мотива, че продължаването на престоя на бизнесмена в килията ще е предварително изпълнение на неналожено наказание.
Дотогава ред състави на Специализирания и на Апелативния специализиран съд отхвърляха исканията на Стайков за по-лека мярка за неотклонение.
Нещо повече, спецсъдиите не откриха нищо притеснително в действията на Специализираната прокуратура, която повдигна ново обвинение на собственика на “Карнобат” буквално преди да изтече максималния срок на предварителния му арест.
Досега въпросното обвинение, върнато след шест години на прокуратурата, постигна само един сигурен резултат – удължи навремето времето ареста на Стойков, заради който Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България зa пpeĸoмepнoто задържане в нapyшeниe нa члeн 5, пapaгpaф 3 oт eвpoĸoнвeнциятa – зa минимaлнитe пpaвa нa oбвиняeмитe.
