Писнало ни е от агентури, които са си харесали журналистическата професия за изяви
Де Факто публикува позицията на Съюза на българските журналисти в подкрепа на журналистката Диляна Гайтанджиева, обявена от Христо Грозев и Роман Доброхотов за „агент“ на руската разузнавателна служба ГРУ.
В публикуваното им разследването в сайта „Инсайдър“ се твърди, че тя е работила за поделение 29155 на ГРУ още от 2016 г. – първо като журналист от български вестник, след това и като независим репортер.
Двамата пишат, че Кремъл се е нуждаел от европейски представител на медиите, който да засили „пропагандните им разкази“ – например за биолаборатории в Украйна и Грузия, както и за изнасяне на български оръжия в конфликтни зони, за да легитимира дезинформация – например за български оръжия, достигащи до Сирия.
Макар, че публикацията видимо засега правната сфера на Гайтанджиева, авторите я съветват да съдейства на българското разузнаване, нещо което не се вписва в стандартите на независимата журналистика.
Уникалната загриженост е поднесена, като „притеснение“ , че журналистката може да попадне в наш затвор (след разкритията им (! ), освен това била „застрашена, защото знае твърде много“ , а „ГРУ убиват и отравят хора.
„Понякога убиват дори други агенти на ГРУ, когато смятат, че не са лоялни“, заяви загрижен пред БНР Грозев.
„По-добре ще е да прекара две години в затвора, отколкото да рискува да се изправи пред руското разузнаване. В българския затвор ще е по-безопасно„, угрижено заяви и Доброхотов.
Като цяло „грижата“ за Гайтанджиева от „независимите“ й екзекутори, наподобява опростенческите размисли на едни характерни лица от управляващите : По добре жив в затвора, отколкото мъртъв на свобода.
И все пак нещо не е ясно – ако е извършила престъпление – мястото й не е ли тъкмо в затвора? Или другото трябва да звучи като извинение за намесването на Гайтнаджиева в една скандална история по предположения, без доказателства.
Или пък иде реч за рутинна заплаха?
За съжаление българската журналистка е видяла на място не само ужасите на децата в Газа, но и българско оръжие в Сирия (и не само), нещо което българското разузнаване, надяваме се, не би научило за първи път от Диляна, а биолабораториите в Украйна потвърди самата Виктория Нюлънд.
Другото е, че професионалните журналисти, а не собствениците им, знаят, че е важно съдържанието на една публикация да е вярно, а ЕСПЧ е защитил източниците им информация.
Самата Гайтанджиева отхвърли всичко написано за нея, като определи, че материалът съдържа „лъжи и клеветнически твърдения“, за които ще си търси правата си в съда.
Идваме до същината на проблема – макар, че Грозев и Доброхотов са разказвали обилно за връзките на Диляна Гайтянджиева с руското разузнаване, в изследването им не е посочен нито един факт, който да потвърждава това.
Из съдебната практика: Когато излoжeнитe обстоятeлcтвa ca пpeдcтaвeни ĸaтo ocъщecтвeни cъc cигypнocт фaĸти, нo дoĸaзaтeлcтвaтa нe ycтaнoвявaт това, е налице противоправно поведение.
И още: Кoгaтo ce ycтaнoви, чe лицeтo нe e извъpшилo пpecтъплeниe, нapyшeниe или дpyгo yĸopимo дeяниe, ĸoeтo мy e пpипиcaнo, тo изявлeниeтo e ĸлeвeтничecĸo, oпoзopявaщo дoбpoтo имe в oбщecтвoтo, нaĸъpнявaщo чecттa и дocтoйнcтвoтo мy и зa нeгo ce нocи oтгoвopнocт“, oтбeлязвaт в съдебните си решения въpxoвнитe cъдии.
Тепърва ще се разбере кой кого обслужва или е обслужвал в случая. Надяваме се.
Дотук се потвърждава само фактът, че скандалът избухна, ден след многохилядния протест за запазване на лева и това „освободи“ големите телевизии от ангажимент за коментари и анализи на сериозното събитие.
Във всеки случай ни е писнало от еднопосочни агентури, които си са харесали журналистиката и я ползват за изяви на агентурните си грижи. (DF).
Цялата позиция на Съюза на българските журналисти: НЕ на „лова на вещици“
От доста време вече обществото ни и медийната среда са тероризирани от агресивно ширещи се методи и действия на типичен „лов на вещици“, добре познат ни от едни уж отминали, зловещи времена. СБЖ многократно е алармирал за опасността от този отново съживен феномен, който е смъртоносен не само за свободата на словото, но и за самата демокрация.
Свидетели сме на поредна брутална ескалация в „лова на вещици“, засилена, уви, със съдействието на националната телевизия. Именно БНТ даде трибуна и тиражира скандалните обвинения срещу известната българска независима журналистка Диляна Гайтанджиева, отправени без нито едно конкретно доказателство от лице, самообявило се в чужбина за „разследващ журналист“, но по-известно в България с не особено прозрачно и спорадично гастролиране из гъвкавите регистри на медийните собственици – Христо Грозев. Той обяви Диляна Гайтанджиева за руски агент и си позволи уронващи престижа ѝ твърдения, които не могат да бъдат приети за нищо друго, освен за клевета, след като до момента няма официална правна институция у нас, която да е излязла със заключение по въпроса.
Публикацията на Грозев и съавтора му Роман Доброхотов в сайта „Инсайдър“ в частта, засягаща българската журналистка, вече беше преведена от редица български колеги. И тези преводи ясно показаха, че „журналистическото разследване“ всъщност съдържа само предположения и свободни тълкувания, в които няма нито един конкретен факт, потвърждаващ тежките обвинения срещу Диляна Гайтанджиева.
СБЖ смята за недопустимо обществената Българска национална телевизия да легитимира и тиражира тези обвинения, без да направи задължителната за журналистическите стандарти обстойна проверка на достоверността им. Това не е ли пряко задължение на звеното за проверка на фактите, което функционира в БНТ?
Намираме за напълно обоснована реакцията на Диляна Гайтанджиева, която обяви, че т. нар. разследване на Христо Грозев „съдържа лъжи и клеветнически твърдения“ и тя ще заведе „дела срещу автора и всички, които ги разпространяват“. СБЖ изразява подкрепата си за Диляна Гайтанджиева, чиято работа като разследваща журналистка, заснела още преди години български оръжия, оказали се на разположение на бойци от Ислямска държава в Сирия, сама по себе си говори за нейната решимост да вади истината на показ, каквото и да ѝ коства това. А то коства много!
Беше уволнена от тогавашната си работа в голям всекидневник именно заради това разследване. Наложи се да понася остракиране, заглушаване и очерняне, много трудно намираше финансиране за независимата си, критична медийна платформа, беше буквално на ръба на физическото оцеляване. А ето, че сега ѝ се стоварват и обвиненията на Христо Грозев.
Съвсем основателна е вълната от солидарност с Диляна, която от вчера се надига сред будната част от колегията и към която СБЖ се присъединява. С дълбока тревога възприемаме и безпокойството на част от колегите по повод неприкритите намеци за възможна физическа разправа с Диляна, които прозвучаха и в интервюто на Христо Грозев по БНТ, и в изявленията на съавтора му Роман Доброхотов пред друга медия. И двамата внушават, че българската журналистка може да бъде ликвидирана от руските спецслужби, защото знаела много.
По този повод журналистката Дора Чичкова написа: „Притеснена съм за Диляна Гайтанджиева. Чух преди малко по БНТ как изпълнителят на мръсни поръчки Грозев, под формата на лицемерна загриженост, всъщност я заплаши. Нещо можело да ѝ се случи, защото руснаците, видите ли, не прощавали на разкритата си агентура. Разбирате ли, ако нещо ѝ се случи, то ще бъде приписано (вече е приписано) на руснаците. Диляна наистина е в опасност. Трябва нещо да направим, за да я защитим.“
Така е – нека журналистите да защитим и Диляна, и нашето общо право да говорим, пишем, отстояваме своето свободно мнение, колкото и да е „неудобно“ то на силните на деня. Днес на мушката е Диляна, утре може да е всеки друг, излязъл от „правата линия“.
Нека кажем НЕ на „лова на вещици“, докато не е станало прекалено късно и не са лумнали кладите – за книги, за хора, за истина…
Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ