DeFakto.bg DeFakto.bg
След протест на ПРБ, Апелативен съд – Велико Търново не намалява, а увеличава с 50 000 лв. обезщетение от 100 000 лв. на Иван Христофоров, директор на на SOS Детски селища – Трявна, присъдено му от ОС – Велико Търново за вреди, нанесени от незаконно обвинение.
Поводът е близо 8-годишно наказателно производство за обсебване срещу Христофоров, завършило не само с оправдателна присъда, но и с тежки заболявания, за които съдът установява пряка причинно следствена връзка с повдигнатото му обвинение.
„От един здрав и енергичен човек, след преживения стрес е отключил хипертония и онкологично заболяване , което не само не е преодоляно, но и към дата на устните състезания пред настоящата инстанция продължава да застрашава живота му„, сочи съдът в решението си.
След близо осем години наказателно преследване на 6 декември 2023 г. директорът на SOS Детски селища е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на 06.12.2023 г.
Случаят
По жалба на бивша на бивша възпитаничка на SOS Детски селища гр. Трявна (А. К. З.), че директорът е обсебил 2031.72 лв нейни пари от обща банкова сметка, през 2019 г. прокуратурата привлича Иван Никифоров към наказателна отговорност. Преди това 12 месеца е извършвана предварителната проверка за начина на разходване на определените средства по Програма „Спестени парични подаръци“.
С две постановления на РП- Трявна през 2016 г. и 2017 г.) отказва да образува досъдебно производство (ДП) поради липса на извършено престъпление. И двете постановления са отменени от Окръжна прокуратура – Габрово и на 10.12.2019 г. ВТРП го привлича за обсебване по чл.206 ал.1 от НК задето „в периода от 06.01.2016 г.- 02.03.2016 г. във Велико Търново, противозаконно присвоил чужди движими вещи“.
При първото разглеждане на делото са проведени 14 съдебни заседания, като на 18.05.2021 г. била произнесена осъдителна присъда, която е оспорена. През 2022 г. по обжалваното дело са проведени три открити съдебни заседания и за съществени нарушения на процесуалните нравила, осъдителната присъдата е отменена, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТРС.
При повторно разглеждане на делото пред раойнния съд са проведени 9 съдебни заседания, а окръжния съд признал Христофоров за невинен и го оправдава „поради несъставомерност на обвинението“.
По протест на Прокуратурата през 2023 г. Окръжен съд – В. Търново потвърждава оправдателната присъда.
За 7 г. 7 м. и 7 дни Христофоров е присъствал на 27 от 28 -те. Единственият пропуск е по здравословни причини.
Искът
След окончателното оправдаване Христофоров предявява иск по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за компенсация на неимуществени вреди, понесени, докато е бил преследван от прокуратурата за престъпление, които не е извършил.
Претендира сумата 300 000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, законната лихва от 06.12.2023 г. до датата на окончателното и изплащане, както и сумата от 7 100.00лв. обезщетение за причинени имуществени вреди от заплатени средства за адвокат в периода на производствата.От исковата му молба се разбира, че за близо осемте години е преживял срам, безсилие, напрежение, унижение и неудобство в професионален и личен план, а здравето му е разбито до степен на 95% нетрудоспособност, призната с решение на ТЕЛК.
Окръжният съд във Велико Търново уважава иска му и присъжда обезщетение от 100 000 за неимуществени вреди и 7 100 000 лв. за имуществени за неразумния срок на наказателното производство.
Прокуратурата
Пред ВТАС прокуратурата възразява срещу размера на присъденото обезщетение като прекомерно. Твърди, че неправилно е определена продължителността на делото срещу Христофоров , от която трябвало да бъде изключен периода на предварителната проверка от 12 м. , както и времето от образуването на наказателното производство до привличането на ищеца като обвиняем. Сочи, че наказателното дело е било с фактическа и правна сложност, което не води до неразумен срок за разглеждането му.
Пред АС прокуратурата обосновава фактическа и правна сложност на делото „поради това, че основният свидетел по делото (жалбоподателакота А. К. З.) е с „констатирана умствена недоразвитост и емоционална нестабилност“.
Традиционно се възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение.
Оплакванията – неоснователни
След обстоен преглед на делото и оспореното решение, АСВТ отхвърля „пункт по пункт“ възраженията на прокуратурата като неоснователни.
Съдът не възприема претенцията на прокуратурата, че от периода наказателното преследване трябва да отпаднат действия, извършвани под контрола именно на прокуратурата.
„От датата на първото предявяване на обвинението през 2019 г. под контрола на наблюдаващият делото прокурор при РП-Велико Търново, ищецът е придобил процесуалното качество на обвиняем по досъдебното производство, посочват апелативните съдии.
Не само предявяването на обвинение е било под контрола и ръководството на Прокуратурата, „тя е поддържала обвинението и в съдебна фаза пред първа инстанция, както и е протестирала оправдателната присъда, отбелязва съдът.
Безспорно е, установяват апелативните съдии, от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем на 30 май 2019 г. за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 206 , ал. ал.1 от НК, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“, до влизане в сила на оправдателната присъда за това престъпление на 06.12.2023г., е изминал продължителен период от време – 4 години 6 месеца и 7 дни, като в този период с ищеца са провеждани процесуално – следствени действия, включително – проведени 28 бр. открити съдебни заседания, от които ищецът е присъствал на 27.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са предшествани от извършването на проверка от от РП – Трябвна, по която на ищеца са снемани обяснения, извършвано е претърсване на помещения по местоработата му, изисквани са документи, посочват съдиите очевидното.
Не са пропуснати и постановления на РП – Трявна за отказ от образуване на ДП поради липса на престъпление, които са отменени от ОП – Габрово.
Общата продължителност на търпените от ищеца негативни последици от образуваното и воденото против него наказателно преследване са в интервал от 7 години, 7 месеца и 7 дни.
На твърдението, че делото е било от фактическата и правна сложност, съдът отбелязва, че от приложените по делото материали единственият обвиняем е съдействал изцяло на разследването и не е ставал причина за неоснователно отлагане на процесуално – следствени действия и съдебни заседания.
На възраженията на обвинението, че делото е било правно усложнено, защото “ основният свидетел по делото е с констатирана умствена недоразвитост и емоционална нестабилност“, съдът отговоря, че като част от съдебната власт, прокуратурата защитава правата и законните интереси на гражданите– чл. 117 от КРБ и разполага с ресурс за ефективно осъществяване на законово вменените й функции, като случая не се характеризира с „уникалност“.
Свидетелите
Оплакванията, че присъденото на ищеца обезщетение е завишено и няма връзка с вредите на Никифоров, както и, че не отговоря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът отхвърля, тъй като причинно-следствената връзка между незаконосъобразното обвинение и претърпените на ищеца неимуществени вреди, се доказва по делото.
Изслушани са на трима свидетели – “ обективни, базиращи се на лични впечатления и непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал“.
От тях съдът научава, че Христофоров и съпругата му от 25 г. живеят в SOS-селището, като собствените им деца, са израснали заедно с децата „ползващи услугата“. Той бил отдаден на работата си и всички деца го обичат, сочат свидетели.
Не само успешно се справя с работата си , но и развил идеята за „SOS ДЕТСКИТЕ СЕЛИЩА“, която се издържа единствено и само от дарения и затова голяма част от задълженията му са и пиар дейност, като в тази връзка бил домакин на няколко президента, на международни делегации, на представители на министерствата, на много хора от бизнеса, и др. През 2024 г за първи път била учредена награда за И. Хр.И. която била за принос към организацията по повод 30 годишнината на детското селище.
Когато срещу него започнало наказателното преследване коренно се променил, свидетелства съпругата му – не можел да спи, непрестанно се тревожел, „затворил се в себе си“, болезнено изживявал обвиненията, че може да посегне на чуждо. Страхувал се, че хората, които го уважават ще се отдръпнат, а случващото се с него може да авторитета на организацията, доколкото тя се издържа от дарения.
Най-напред в периода 2018 г.- 2019 г. започнал да вдига кръвно налягане, а в края на 2022 г. бил диагностициран със злокачествено заболяване.
Вещите лица
Експерт – онколог свидетелства , че само два месеца след произнасянето на оправдателната присъда през 2022 г. на ВТРС ищецът е получил „типичните оплаквания за проблеми в корема и дебелото черво“, а през февруари 2023 г. вече бил диагностициран с карцином на дебелото черво и в началото, когато бил опериран, още в оперативния протокол било описано, че туморът е 4/5 см(IVстадий), но при червата и стомасите има и обхващане на слоеве.
Настоящото заболяване довело до тежки необратими промени в живота и здравето на Никифоров, “ който понастоящем се бори за оцеляване, а не за да оздравее, тъй като заболяването е в четвърти стадий, с метастази в черния дроб.
Химиотерапията била „убийствена“ за ищеца , повръщал през цялото време, получил „виене на свят“ и не бил в състояние да стане от леглото, свидетелства съпругата му. Въобще не можел да се храни, само пиел по малко вода. Трудно се възстановявал в периода „от вливане до вливане“(през период от две седмици).
Лекар – кардиолог свидетелства, че Никифоров е отключил и „хипертонична болест на сърцето, тежка степен, II стадий“, заболяването е хронично и изисква лечение дълги години, респективно до живот. Основното му заболяване обаче е онкологичното, а в такива случаи всички останалите заболявания са придружаващи.
Пряката връзка
В подкрепа на пряката връзка между воденото наказателно производство, причинения от него на ищеца стрес и отключените заболявания е и заключението по СПхЕ, от което се установява, че наказателните производства през
периода 2017 г.-2023 г. са довели до влошаване на психологическото му състояние: предизвикали са преживяване на продължителен хроничен стрес (безпокойство, тревога, напрежение, притеснение, срам, несигурност, унижение, силно чувство за несправедливост и обида). Продължителното стресово състояние довело до изразени психосоматични нарушения – безсъние, високо кръвно налягане, отключване на тежко онкологично заболяване.
„Въпреки благоприятния развой на делата, мисловният процес на Никифиров продължавал да е ангажиран със случилото се и използвал компенсаторни механизми (предимно през работа и контакти), за да преодолее изпитваните унижение,
разочарование, страдание от накърнения му образ“.
„Наказателното производство е нарушило качеството на живот на ищеца, тъй като всяка от основните области на психична енергия е силно повлияна и носи психичния заряд на страх и заплаха от разпад: психосоматични нарушения в областта на тялото, вкл. тежко онкологично заболяване. Силната конфликтна реакция в област тяло/психосоматични нарушения, вкл. тежко онкологично заболяване/ все още била актуална и активна.
Изложеното от вещите лица се подкрепя от писмени доказателства – медицинска документация, подробно описани в първоинстанционното решение, вкл. и приетото във въззивното производство изследване от ПЕТ скенер от 12.03.2025г.
„ Прокуратурата не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че има друг освен посочения от ищеца фактор отключващ заболяването, а от друга в периода на диагностициране на заболяването не е установен друг стресов фактор в интензитет по-голям от причинения на ищеца от воденото наказателно производство„, изтъква съдът. За такъв не може да се приеме и фактът, че през 2020 г. са починали родителите на Иван Никифоров, доколкото по това време под надзора на Прокуратурата ищецът вече е бил привлечен в качеството му на обвиняем, е записано в мотивите му.
ВТАС: Обезщетението действително не е е справедливо
След протеста на прокуратурата за завишено обезщетение за неимуществени вреди, съставът на АСВТ приема, че окръжният съд наистина не е спазил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД – тъй като е определил „несправедлива“ компенсация на ищеца за воденето срещу него наказателно производство.
Апелативните съдии посочват, че ОСне е преценил възрастта на ищеца, общественото му положение, тежестта на неоснователно повдигнатото му обвинение, продължителността на воденото наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, както и че то е с пряко отношение към изпълняваната от него длъжност „Директор“, респективно накърнен е професионалният му авторитет, че наказателното преследване е продължило 7 г. 7 м. , като в този период с него са провеждани многобройни процесуално – следствени действия в досъдебна и съдебна фаза и делото е станало достояние на широк кръг лица.
И още: Не е оценил, че ищецът е обществена фигура, която с името и авторитета си е допринесъл за създаването и развитието на каузата „SOS Детски Селища“ , зад която стоят съдбите на десетки деца и именно с името си и благодарение на посвещаването си на тази кауза е привличал финансиране чрез дарения на селищата.
Че един здрав и енергичен човек, от преживения стрес е отключил заболявания – хипертония и онкологично такова, което не само не е преодоляно, но и към дата на устните състезания пред настоящата инстанция продължава да застрашава живота му, сочат в изводите на съдиите.
В заключение
Аапелативният съд отменя решението на първоинстанционния и осъжда ПРБ да заплати още 50 000 на Христофоров към определеното обезщетение от 100 000.
Общата сума присъдена сума е в размера на 150 000 лева. Тя се дължи като пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК.
Присъжда и законна лихва от върху главницата в размер на 30 000 лв. от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 06.12.2023 г. до окончателното й заплащане
Съдът потвърждава решението на окръжния съд за присъденото адвокатско възнаграждение от 7100 лв.
Правилно и законосъобразно първоинстнционният съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. М., представлявала ищеца по реда на чл.38 от ЗАд“, отбелязва АСВТ
Осъжда още ПРБ да заплати и сумата 3000. лв възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС.
