DeFakto.bg DeFakto.bg
В съдебната власт е най-големият конституционен безпорядък. Моето обективно усещане е, че България за първи път след ченгето Иван Гешев ще има стражар за главен прокурор, който е бил страж и апаш от „Осемте джуджета“.
Това заяви пред програма „Христо Ботев“ на БНР правният експерт Иван Брегов по повод думите на и.ф. Сарафов пред ВСС, че “ у гражданите има субективно усещане, че прокуратурата работи все по -добре“.
„Г-н Сарафов много добре знае какво говори. Лошото е, че всички тези спорни фигури в правосъдието много добре употребяват лексиката на хората, които дълги години се опитват да реформират българското правосъдие. Което пък е най-проблемният възел в българската държава, ако разглеждаме трите власти“.
Според Брегов, „Сарафов е само маша в ръцете на две политически централи, които много знаят кога да изкарат на сцената г-н Сарафов и кога да го дръпнат“
„Той ще има съдбата най-вероятно на Иван Гешев и аз не искам да съм на неговото място. Защото отстраняването на Иван Гешев не стана със законово предвидените основания, каквито множество имаше в неговия кратък и жалък мандат, а стана тогава, когато ГЕРБ и ДПС решиха да се отърват от него„, прогнозира експертът.
На 21 юли т.г. изтича 6-месечният срок с последните промени на Закона за съдебната власт и Сарафов би трябвало да не е на тази позиция. „Но да видим дотогава дали Народното събрание отново няма да промени Закона за съдебната власт, така че да услужи на г-н Сарафов да е главен прокурор,. И тази опасност я има“, отбеляза Иван Брегов.
За подменения състав на българското правосъдие
„Вече всичко е „обаче“. Ние живеем в среда, в която за последните 15-20 години имахме няколко вълни. Вълните, в които повечето ченгета станаха прокурори. После от прокурори законът даваше възможност да преминат в съда. Така те завладяха, първо, прокуратурата и се размножиха. Завладяха съда, – и там се размножиха. Много добре подмениха персоналния състав на българското правосъдие. Ако си спомняте речта на Лозан Панов при 125-ата годишнина на Върховния касационен съд от декември 2015 г., тя много обективно предрече какво ще се случи.
Уви, мога да кажа, че нашата правна общност, нашето общество, политическа класа и прореформаторски кръгове на правосъдието умеят много добре да воюват помежду си. Днес Лозан Панов е в небитието – за съжаление, защото това беше фундаментално важна фигура от политическата ни и правна действителност, която изпадна, защото не беше добре оценена. Изпадат и други съществени хора.
„А г-н Сарафов, който е учил за стражарин, мисля, в Школата в Симеоново, ще бъде главен прокурор. Това е контрапунктът на българската действителност.“
Съдебната система, на която (не) можем да разчитаме
„Имаме съдебна система, на която по тежките казуси, които не касаят лица от високите етажи на властта, от високите мутренски икономически кръгове, можем да разчитаме.
Опре ли се обаче до интересите на тези лица, ние оставаме беззащитни. Беззащитността на тази система много лесно се проверява по казуса на съдия Владислава Цариградска. Беше заплашван български съдия. Беше му нарушаван по всякакъв начин професионалният статус и гаранцията, която трябва да му даде законът.
И до ден-днешен прокуратурата на г-н Сарафов доникъде не е довела това разследване. Ако не всички са равни пред едно правосъдие, то какво правосъдие е това?“
