DeFakto.bg DeFakto.bg
Единодушно Конституционният съд отмени забраната в разпоредбата на чл. 120, ал. 2 Кодекса за социално осигуряване (КСО), в която е записано: „При обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита“.
Тази разпоредба от 1 август 2023 г. замени съдържание на нормата, което гласеше точно обратното: „При уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част“.
Решението в закона бе атакувано в КС от Висшия адвокатски съвет (ВАдС), който мотивира, че с нея се увреждат правата и интересите на едни от най-уязвимите групи в обществото – пенсионери, бременните и майките, пострадалите при трудови злополуки. Тя е в пряко противоречие и с конституционното правило, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
С приетата законодателна промяна на засегнатите лица е вменена прекомерна тежест по самоорганизиране на защитата на правата им, което може да ги демотивира да упражнят свое конституционно право.
Съдът изтъква, че многократно е разяснявал правото на защита по чл. 56 от Конституцията, която изисква не само да не се препятства достъпът до съд, но и пълноценната правна защита на засегнатите лица още в рамките на административното производство, особено когато то е задължително и неговото пропускане възпрепятства оспорването пред съд.
„Конституционният съд не намира основание да се отклони от практиката си и допълва, че правото на защита по чл. 56 от Конституцията изисква да не се препятства не само достъпът до съд, който по правило следва да е винаги осигурен, „но и пълноценната правна защита на засегнатите лица още в рамките на административното производство, особено когато това производство е задължително и неговото пропускане възпрепятства оспорването пред съд“.
Съгласно чл. 118 КСО обжалването на административния акт пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ е задължително преди оспорването по съдебен ред.
Доколкото в КСО не са предвидени специални условия по отношение на съдържанието и реквизитите на жалбата, с която започва административното производство по оспорване, се прилагат общите изисквания на чл. 85 АПК. Следователно за редовна се счита жалба с посочени от жалбоподателя възражения, основанието за тях и направено искане (чл. 85, ал. 1, т. 6 и 7 АПК). Ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 85 и 86 АПК, на жалбоподателя се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
Страна в административното производство по осигурителноправните спорове са лица, за които е настъпил предвиден в закона осигурителен риск, поставящ тези лица в неблагоприятно положение, което може да ги демотивира да потърсят професионална юридическа помощ с цел пълноценна защита на правата си.
С жалбата може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в нея, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му. На основание чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането, е записано в решението.
В Решение №9/1998 г. по к.д. №6/1998 г. Съдът определя значението на установеното в Конституцията право на защита на гражданите като „едно от основните конституционни права, което има особено голямо значение в демократичната правова държава […]. То има широко съдържание, но преди всичко то предполага задължение за държавата чрез законодателството и прилагането на законите да обезпечи ефективна възможност за гражданите да защитят нарушените си или застрашените си права пред съдебни органи или администрацията. Съществен елемент от общото право на защита представлява правото на гражданите да защитават правата си с помощта на защитник“.
Конституционният съд обръща внимание, че в чл. 56, изр. 2 от Конституцията е предвидена възможността правото на защита да се реализира чрез явяването на гражданите в държавните учреждения със защитник. В случая с обжалването на акт на НОИ по реда на чл. 117 и сл. от КСО, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, както и с цел ефективна защита, напълно естествено е лицето, което счита, че правата или законните му интереси са нарушени с акт на държавен орган, да се обърне за правна помощ към адвокат.
Тогава разноските за адвокатско възнаграждение, бидейки в пряка и непосредствена връзка с обявените за незаконни актове или действия на държавен орган, попадат на общо основание в рамките на понятието за вреда по чл. 7 от Конституцията, според който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Именно отговорността на държавата за вреди, причинени от обявени за незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, представлява ключов компонент на правната сигурност и е гаранция за върховенството на правото при извършване на дейност от страна на държавните органи и длъжностни лица.
Със изложените съображения разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО противоречи на правото на защита (чл. 56 от Конституцията) и на принципа на отговорност на държавата за вреди (чл. 7 от Конституцията), поради което следва да бъде обявена за противоконституционна, обобщава съдът.
Цялото решение тук
В искането се твърди противоречие на оспорената разпоредба и с чл. 7 от Конституцията, съгласно който
Систематичното място на разпоредбата в Конституцията – в глава първа „Основни начала“ – затвърждава въздигането на отговорността на държавата за причинени вреди в конституционен принцип и доказва фундаменталното ѝ значение за цялостното функциониране на държавната власт. Тази отговорност не може да бъде изключвана със закон, тъй като разпоредбата на чл. 7 от Конституцията не допуска изключения от отговорността на държавата. Принципът на дължимата обезвреда не позволява ограничения относно кръга лица, спрямо които държавата отговаря за вреди, както и относно юридическите факти, от които е възможно да настъпят вредни последици за правните субекти.
Конституционната защита срещу вреди от незаконни актове, вкл. актове, които са отменени като незаконосъобразни след принудителното им изпълнение, се гарантира от чл. 7 от Конституцията (Решение №2/2000 г. по к.д. №2/2000 г.). Именно отговорността на държавата за вреди, причинени от обявени за незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, представлява ключов компонент на правната сигурност и е гаранция за върховенството на правото при извършване на дейност от страна на държавните органи и длъжностни лица.
С промените в чл. 120, ал. 2 КСО се изключва отговорността на държавата за вреди от незаконни актове и действия на осигурителния орган, свързани с възнаграждение за ангажирането на адвокатска защита при административното обжалване по чл. 117 КСО. Това представлява конституционно нетърпимо ограничение на субективното право, произтичащо от прогласения в чл. 7 конституционен принцип.
Конституционният съд обръща внимание, че в чл. 56, изр. 2 от Конституцията е предвидена възможността правото на защита да се реализира чрез явяването на гражданите в държавните учреждения със защитник. В случая с обжалването на акт на НОИ по реда на чл. 117 и сл. от КСО, с оглед на сложността на осигурителноправната материя, както и с цел ефективна защита, напълно естествено е лицето, което счита, че правата или законните му интереси са нарушени с акт на държавен орган, да се обърне за правна помощ към адвокат. Тогава разноските за адвокатско възнаграждение, бидейки в пряка и непосредствена връзка с обявените за незаконни актове или действия на държавен орган, попадат на общо основание в рамките на понятието за вреда по чл. 7 от Конституцията.
Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО противоречи на чл. 7 от Конституцията.
По изложените съображения разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО противоречи на правото на защита (чл. 56 от Конституцията) и на принципа на отговорност на държавата за вреди (чл. 7 от Конституцията), поради което следва да бъде обявена за противоконституционна.
Воден от тези съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, Конституционният съд
Р Е Ш И:
Обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 25 от 2025 г.).
