DeFakto.bg DeFakto.bg
Съдиите са отклонили два от поставените проблеми и са са допуснали само един
Из мотивите на Съда
Конституционният съд допусна за разглеждане по същество искането на президента на Република България за даване на задължително тълкуване на въпроса:
Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?
Съдия Соня Янкулова и съдия Борислав Белазелков са подписали диспозитива в тази му част с особени мнения.
Съдът е отклонил като недопустимо искането за задължително тълкуване на разпоредбите по въпроса:
Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон? ( чл. 77, ал. 1, т. 1- 2 и чл. 84, т. 5 във връзка с чл. 1, ал. 2, чл. 10 и чл. 42, ал. 1 и 2 от Конституцията).
Диспозитивът в тази част е приет с особенo мнениe на съдия Атанас Семов, съдия Янаки Стоилов и на съдия Сашо Пенов, и със становище на съдия Невин Фети.
Съдът единодушно отклонил като недопустимо искането за обявяване нищожност на разпореждане на председателя на Народното събрание.
Диспозитивът в тази част е приет с единодушие.
На практика конституционните съдии са отклонили два от поставените въпроса и са допуснали само един.
В заседанието са участвали всички дванадесет конституционни съдии.
Πpeзидeнтът Pyмeн Paдeв ceзиpa Koнcтитyциoнния cъд зa зaдължитeлнo тълĸyвaнe нa Koнcтитyциятa и oбявявaнe зa нищoжeн oтĸaзa нa пpeдceдaтeля нa пapлaмeнтa дa пocтaви зa paзглeждaнe oт Hapoднoтo cъбpaниe пpeдлoжeниeтo зa пpoизвeждaнe нa нaциoнaлeн peфepeндyм.
В искането си Радев пoсочи, че парламентът следва да се произнесе с решение на основание чл. 84, т. 5 от Конституцията както в хипотезата, когато взема решение за произвеждане на национален референдум, така и когато не приема внесено предложение, направено от конституционен орган, овластен в закон.
Държавният глава заяви още, че разпореждането на председателя на НC, с което Наталия Киселова еднолично се произнася и връща отправеното предложение за провеждане на референдум изземва правомощията на Народното събрание и по тази пoиcĸa oт KC дa обяви разпореждането й за нищожно.
Съдът конституира като заинтересувани институции по делото: Народното събрание, Министерския съвет и министъра на правосъдието, като им предоставя 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение да представят становище по делото.
Дава възможност на председателя на Народното събрание да представи становище в същия срок.
Отправя покана до: проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Мариана Карагьозова-Финкова, проф. д-р Мартин Белов, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Борислав Цеков, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Пламена Пенова, доц. д-р Симеон Гройсман, доц. д-р Христо Орманджиев, доц. д-р Христо Паунов, д-р Дилян Начев и д-р Симона Велева, които могат да дадат писмено правно мнение по предмета на делото в 30-дневен срок от уведомяването и получаването на преписи от искането и от настоящото определение.
Из мотивите на съда
Най-напред КС установява, че пред него е поставен реален правен проблем, „защото Конституцията не съдържа изрична правна уредба относно правомощията на председателя на парламента изобщо при постъпване на искане за произнасяне по въпрос от компетентност на Народното събрание, направено от субект, овластен по силата на закон да го сезира“.
Съдът се позовава на определение по допустимост от 22.01.2004 г. по к.д. №1/2004 г., от 16.11.2004 г. по к.д. №9/2004 г. и от 08.10.2019 г. по к.д. №11/2019 г., от които стига до извода, че отсъствието на изрична правна уредба в Конституцията обуславя допустимост на поставения за тълкуване въпрос.
Заедно с това наличието на реален правен проблем се илюстрира от наличието на противоречива практика относно процедирането от страна на председателя на парламента конкретно по внесено от президента предложение за произвеждане на национален референдум. „ В този смисъл правният проблем, към чието разрешаване е насочено искането, е от значение за функционирането на националното представително учреждение, както и за пределите на компетентността на неговия председател поради наличието на „противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане“ на конституционната уредба като основание за ангажиране на тълкувателната компетентност на Съда (Определение №8/2016 г. по к.д. №17/2016 г.). Както е посочено и в Определение №12/2024 г. по к.д. №23/2024 г., произтичащите от неяснотата на конституционната уредба различни възможни решения обуславят интерес от исканото тълкуване“.
При произнасяне по допустимостта на искане за даване на задължително тълкуване на Основния закон Конституционният съд следва да прецени и дали формулираният от вносителя тълкувателен въпрос точно изразява произтичащия от неяснотата на конституционната уредба правен проблем, и съобразно това да изведе точната му формулировка, без да подменя волята на сезиращия субект, както и да съобрази дали отговорът на въпроса налага тълкуване на всички посочени в искането конституционни разпоредби (определение от 12.05.1992 г. по к.д. №6/1992 г.; Определение №2/2021 г. по к.д. №6/2021 г.).
Как съдът формира извода, че по първия тълкувателен въпрос, поставен от президента, искането следва да бъде отклонено.
На на първо място, това е така, защото „в конкретната хипотеза, по повод на която е инициирано искането по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията поради разкриване на „диаметрално различни подходи към идентични ситуации“, именно в резултат на действията на председателя на парламента не се е стигнало до разглеждане на предложението на президента от страна на Народното събрание.
Поради това въпросът дали Народното събрание е задължено да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от овластен по силата на закона да го сезира субект, изобщо не е бил предмет на противоречиво решаване от самия парламент.
При това преценката дали председателят на парламента може със свой едноличен акт да препятства произнасянето на Народното събрание по въпрос от негова конституционна компетентност, не е обусловена от това по какъв начин самият национален представителен орган следва да процедира при сезирането му. Заедно с това е необходимо да се има предвид, че Основният закон урежда единствено компетентността на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум (чл. 84, т. 5 от Конституцията), но редът и субектите, които могат да предлагат произвеждане на национален референдум, са уредени не в Конституцията, а в закон – Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), където в чл. 10 и чл. 13 са посочени дължимите от самия парламент и от неговия председател действия при постъпване на такова предложение.
В този смисъл отговорът на тълкувателния въпрос изисква тълкуване не на Конституцията, а на закон, което е извън конституционната компетентност на Съда. Както изрично е посочено в Определение №4/2007 г. по к.д. №9/2007 г., искане, насочено към „тълкуване на законови текстове, а не на неясни или противоречиви конституционни текстове […] не отговаря на смисъла и предназначението на тълкувателното правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията…“.
За правомощията на парламента и на неговия председател
Обоснованият в искането правен проблем, отнасящ се до разграничаване на правомощията на парламента и на неговия председател при внесено от оправомощен субект предложение за произвеждане на национален референдум, се изразява във втория формулиран от вносителя тълкувателен въпрос, посочват съдиите.
Този конституционен проблем е свързан с упражняване на право, предоставено със закон (според чл. 10, ал. 1 ЗПУГДВМС) предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от: не по-малко от една пета от народните представители; президента на Републиката; Министерския съвет; не по-малко от една пета от общинските съвети в страната; инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права), но въз основа на изрична конституционна делегация (чл. 42, ал. 2 от Конституцията).
В този смисъл проблемът има конституционно значение и предмет на исканото тълкуване във връзка с посочения въпрос е конституционна, а не законова уредба. Както е подчертано в Решение №9/2016 г. по к.д. №8/2016 г., разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Конституцията препраща към законодателна уредба относно организацията и реда за произвеждане на референдум, докато условията се съдържат в самата Конституция като върховен закон, разпоредбите на който се прилагат непосредствено.
Същевременно Съдът е посочил изрично, че „наличието на изрично конституционно възлагане за законодателно уреждане на реда и организацията на избори и референдуми по чл. 42, ал. 2 от Конституцията налага извода, че Решението за произвеждане на национален референдум освен на закона, ще противоречи и на Конституцията, ако в качеството си на решаващ държавен орган Народното събрание наруши обвързващите го процедурни правила на ЗПУГДВМС“.
В този смисъл въпросът за съотношението между правомощията на Народното събрание и на неговия председател при постъпило искане за произвеждане на национален референдум (въпрос в обхвата на изключителната конституционна компетентност на парламента съгласно чл. 84, т. 5 от Основния закон) от лице, овластено от закона да прави такова предложение, е от конституционен ранг и ангажира тълкувателната компетентност на Съда по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
По изложените съображения Конституционният съд намира втория формулиран от президента тълкувателен въпрос за допустим, приема съдът като редактира формулировката „конституционен орган, овластен в закон“ със „субект, овластен със закон“.
Колкото до искането на президента да се обяви за нищожно разпореждането ( №51-550-01-301/13.05.2025 г.) на председателя на Народното събрание, Съдът намира същото за недопустимо, тъй като „както е посочено в Определение №4/2007 г. по к.д. №9/2007 г., Конституционният съд черпи своите правомощия непосредствено от Конституцията“.
С други думи – съдът се произнася и установява противоконституционност само по актовете на Народното събрание и на президента. В този смисъл КС не може да се произнася по актове на председателя на Народното събрание, „защото те са извън тази категория„.
В заключение
КС намира, че искането на президента по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията за даване на задължително тълкуване на чл. 77, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 84, т. 5 от Конституцията следва да бъде допуснато по въпроса: Съобразно конституционните си правомощия разполага ли председателят на Народното събрание с компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон?
В останалата му част , за тълкуване на въпроса: Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за провеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон и за обявяване нищожността на разпореждането на председателя на Народното събрание, искането следва да бъде отклонено като недопустимо.
Пълният текст на решението тук
