DeFakto.bg DeFakto.bg
След като Правната програма на ИПИ представи своето изследване „Конституционни основи и граници на финансирането на съдебната власт“, проследяващо развитието на принципа, заложен в чл. 117, ал. 3 от Конституцията „съдебната власт има самостоятелен бюджет“ и анализиращо отражението му върху независимостта, ефективността и отчетността на съдебната власт, целим да разгледаме по какъв ред държавата разходва публични средства за изпълнение на основните конституционни функции на правосъдието – защитата на основните права на гражданите. Като първа стъпка от това проследихме исторически как се развива правната помощ в България.
Преди седмица Софийският адвокатски съвет обяви ефективен протест срещу ниското заплащане за правна помощ. Начинанието бе подкрепено от редица колегии от другите градове в страната. Като реакция на това Министерството на правосъдието [1] предложи значително увеличение на възнагражденията. Но това разрешение на проблема ли е всъщност?
Какво представляват разходите за правна помощ?
Разходите за правна помощ са част от общите разходи за правосъдие, но не са част от бюджета на съдебната власт. Те се отнасят конкретно до финансирането на безплатна или субсидирана юридическа помощ за хора с ниски доходи или в уязвимо положение и са в разпореждането на изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието. Този тип плащания включват заплащане на адвокати и административни разходи като обхващат граждански, наказателни и административни дела. И имат особена, възложена от Конституцията и закона цел: гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ.
Размерът на публичните разходи за правна помощ на глава от населението в страните от Европейския съюз (ЕС) варира значително. Тези различия отразяват различията в правните системи, обхвата на правната помощ и начина на финансиране.
Данни за правната помощ в ЕС
За да покажем къде се намира България и как финансира правната помощ българската държава следва да разчитаме на обективни данни в сравнителен план. Такива именно са данните, предоставени от Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ), която публикува данни на всеки две години, като последните такива са за 2021-2022 г.
Според доклад на Съвета на Европа от 2024 г.[2], средният разход за правна помощ в ЕС е около 10 евро на човек годишно. Страните с най-високи разходи включват:
- Англия и Уелс – 41,55 евро
- Северна Ирландия – 50,59 евро
- Нидерландия – 29 евро
- Ирландия – 20 евро
- Финландия – 12 евро
Други страни, например Франция (5 евро), Германия (7 евро) и Полша (0,6 евро) имат значително по-ниски стойности.
- Великобритания: Англия и Уелс, както и Северна Ирландия, са сред страните с най-високи разходи за правна помощ на глава от населението. Това се дължи на широкия обхват на правната помощ и високия брой случаи, покривани от системата.
- Нидерландия: Със своите 29 евро на глава от населението, Нидерландия също е сред водещите страни по този показател, като системата им е централизирана и обхваща широк спектър от правни услуги.
- Франция и Германия: С по-ниски разходи от около 5–7 евро на глава от населението, тези страни имат по-ограничен обхват на правната помощ и различен модел на финансиране, често с фиксирани бюджети.
- Полша: Със само 0,6 евро на глава от населението, Полша е сред страните с най-ниски разходи за правна помощ, което обаче отразява по-ограничен достъп и различна структура на правната помощ.
Тенденции и наблюдения
Видно от данните на CEPEJ нивото на икономическо развитие е от ключово значение – по-богатите страни (с БВП на глава от населението над 20 000 евро) обикновено инвестират повече в правна помощ[3]. Според доклада на Съвета на Европа от 2024 г., България е сред страните с най-ниски разходи за правна помощ при видимо широк кръг включени услуги, което затвърждава убеждението за изключително ниско заплащане от страна на държавата.
Разходите за правна помощ в България
България е отделила около 3,87 милиона евро за правна помощ през 2024 г., което представлява приблизително 0,59 евро на човек годишно при население от около 6,6 милиона души. Средният разход на глава от населението от страните от Съвета на Европа е 10 евро. Това е значително под средното за ЕС и поставя страната сред държавите с най-ниски разходи за правна помощ. Ниското финансиране е фактор, който ограничава достъпа до правосъдие за уязвимите групи.
Според последните налични данни от Националното бюро за правна помощ (НБПП) и изследването им за петгодишен период, броят на лицата, които реално са се възползвали от правна помощ, е значителен и траен, независимо от тенденцията за подобряващи се доходи и социално-икономическите условия като цяло.
Затова предложените решения не следва да бъдат намирани в еднократен волеви акт за повишаване на възнагражденията, а в създаване на траен механизъм, който да отчита реалните възнаграждения в адвокатурата, за да не се създават дълги времеви периоди на неадекватно ниско финансиране. Освен това динамиката на редица други индикатори също следва да бъде отчитана, за да е ефективен достъпът до правна помощ. Тук ще споменем само проблемите, свързани с прилаганите дефиниции за бедност, както и спецификите на населението и социално-икономическото развитие на отделните области.
[1] Виж тук: https://defakto.bg/2025/05/29/svetkavichno-uvelichenie-na-vaznagrajdeniyata-za-pravna-pomosth-predlaga-mm-s-promeni-na-naredba/
[2] Пълния текст виж тук: https://www.coe.int/en/web/portal/full-news/-/asset_publisher/y5xQt7QdunzT/content/id/273566108?utm
[3] Повече виж тук: https://www.euronews.com/my-europe/2024/10/21/how-much-does-europe-spend-on-justice
