Заради предубеденост на съда ВКС връща за ново разглеждане делото срещу Герман Костин за убийството на малкия Никита (допълнена)

Defakto.bg

ВКС връща за ново разглеждане на Апелативен съд – София делото срещу Герман Костин за убийството на малолетния Никита през 2015 г.

 Делото срещу Герман Костин върви от 2016 г. Той веднъж получи доживотна присъда без право на замяна от Софийския градски съд. С решение на САС присъдата беше отменена и делото върнато за ново разглеждане на първата инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения.

После друг състав на СГС го осъди , че в периода от 8.02. до около 23.00 ч. на 9.02.2015 г. умишлено е умъртвил  Никита Плотников.
Софийският апелативен съд измени присъдата от 20 години затвор в „доживотен затвор“, както и режимът на изтърпяване на наказанието от „строг“ да бъде  „специален“.

Убийcтвoтo на 6- годишния  Никита  бе извъpшeнo пpeз 2015 г., пъpвo  yдyшeнo, a пocлe нaтиĸaнo в ĸyфap, изxвъpлeн в язoвиp Иcĸъp.  Maлĸo пpeди тoвa ĸpaй Πpимopcĸo бяxa oтĸpити ocтaнĸи oт мaйĸaтa нa Hиĸитa Aннa Лeoнтиeвa. Oбвинeния зa нeйнoтo yбийcтвo нe бяха пoвдигaни. Kaтo мoтив зa ĸъpвaвaтa дpaмa пpoĸypaтypaтa coчeшe, чe ceмeйcтвoтo e пoвepилo нa Гepмaн Kocтин дa инвecтиpa пapитe им в Kипъp, a тe ca били пpeвeждaни нa дoвepиe нa cмeтĸи нa нeгoвaтa cъпpyгa-бългapĸa.Нищо от това не бе доказано.

Сега според  върховните съдии съставът на АС – София недопустимо е засегнал  презумпцията за невиновност спрямо подсъдимия Костин.

Апелативните бивши спецсъдии  по делото бяха Галя Георгиева,  докладчик и председател на състава, Даниела Росенова и Красимира Райчева ( Райчева е с особено мнение по задържането на Явор Златанов, рядкост за спецсъда)

Председателката на състава Георгиева, вече пенсионерка, нашумя в битието си на съдия  с култовото  заключение за 9-месечния арест без разпит на Веселин Денков (Брадата),  че  „имa  oпacнocт дa извъpши пpecтъплeниe, ĸoятo oпacнocт нe ce  oпpoвepгaвa oт тoвa,  чe тoй e нeocъждaн, зaщoтo зa ниĸoй нeocъждaн нямa гapaнция, чe нямa дa извъpши пpecтъплeниe“.  

Изненадващо посред  скандала с  брокерската дейност на покойния Мартин Божанов в съдебната власт,  постави под съмнение смисъла  от парламентарната комисия за „Нотариуса“, тъй като „се превръща в мегдан, където може да се проведе Майдан срещу съдии и прокурори“. 

 В случая „Костин“, сочените мерки за неотклонение (по долу ) са нейни еднолични решения.

 

Изводите на ВКС за недопустима пристрастност на съдебния състав

С Решение № 287/13.06.2025 г. по наказателно дело № 1110/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 251/15.07.2024 г. на Апелативен съд – гр. София, Наказателно отделение, 9-ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 643/2022 г. и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по лична касационна жалба на подсъдимия Герман К. и такава на неговия служебен защитник срещу постановеното от Софийския апелативен съд (САС) въззивно решение от 15.07.2024 г. по в.н.о.х.д. № 643/2022 г..

Според касационната инстанция следва да се разгледа доводът на защитата за постановяване на решението от незаконен състав, което по естеството си представлява абсолютно процесуално нарушение, и ако се установи неговата основателност, има за последица отмяна на съдебния акт на контролирания съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Тричленният състав на ВКС посочва, че нарушението на принципа на безпристрастността е едно от най-съществените нарушения на правото на справедливия съдебен процес по чл. 6 от ЕКПЧ и както защитата основателно посочва, при констатирането му Съдът в Страсбург определя съдебните състави, които са проявили предубеденост, за „нищожни“ с оглед задължението им незабавно да се отведат от делото, поради невъзможност да осигурят на обвиняемото/подсъдимо лице справедлив съдебен процес от безпристрастен съд.

Въ рховните съдии приемат, че в настоящия казус от съдържанието на цитираните изрази, които съдът е използвал в решението, се налага  извод за нарушение на презумпцията за невиновност спрямо подсъдимия К. В решението на въззивния съд се съдържат недвусмислени внушения в насока съпричастност на подсъдимия към смъртта на Л. (която не е предмет на настоящото дело), което сочи на предубеденост при разглеждането на делото, тъй като съдът се е позовал на смъртта на майката на детето като фактор, който завишава обществената опасност на дееца. Този факт е посочен в пряка връзка с определяне на наказанието, което е наложено на подсъдимия, като от мотивите се установява, че съдът го е преценявал в негова вреда и изрично е посочил, че го е ценил като отегчаващо обстоятелство, което дава основание за възприемане на възражението на защитата за незаконен състав на въззивния съд, поради предубеденост при разглеждането на делото.

Върховните съдии намират за основателно и твърдението на защитата, че съставът на апелативния съд е проявил предубеденост спрямо подсъдимия, след като в постановения съдебен акт в производство по чл. 270 от НПК (съдебното заседание е проведено на 03.07.2023 г., а не на 20.06.2023 г.) се е позовал на предходно осъждане на подсъдимия в държавата му по произход, за което деецът е бил реабилитиран, без да подложи на проверка това обстоятелство. Тричленният състав на ВКС приема, че в определението на апелативната инстанция в производството по чл. 270 от НПК получените официални данни за съдимостта на дееца са били напълно игнорирани, като е била използвана изисканата от Интерпол справка, съгласно която подсъдимият е бил осъждан на осем години лишаване от свобода, при положение, че действително определеното наказание е в размер на четири години лишаване от свобода и това осъждане е използвано като аргумент за оставяне без уважение молбата на подсъдимия за изменение на мярката му за неотклонение от задържане под стража в по-лека такава.  Аналогично позоваване на предходното осъждане на подсъдимия в държавата му на произход се съдържа и в решението на съда, което обстоятелство е отчетено като отегчаващ отговорността му факт и е послужило като допълнителен аргумент за увеличаване на наложеното от първия съд наказание.

Касационният състав сочи, че въпросът, дали подсъдимият е реабилитиран за присъдата на държавата му по произход,  е бил предмет на обсъждане и в първото отменително въззивно решение, като при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е неосъждан. Въззивният съд в противовес на този извод е приел, че подсъдимият е осъждан, поради липсата на данни за настъпила реабилитация,  и е използвал предходното му осъждане от държавата му на произход, за да утежни положението му по настоящото дело.

В практиката на ЕСПЧ позоваването на заличени присъди винаги се приема като проява на предубеденост от страна на съда.

Върховните съдии приемат, че по друг начин стои въпросът с изложените мотиви от същото определение, относно отказа на съда да измени задържането на подсъдимия в „домашен арест“ по съображения, че за изтърпяването на мярката е посочен  адрес на лице, спрямо което са предявени обвинения и е осъждано със споразумение. Касационният състав констатира, че съдът е проявил прекомерна активност, като преди съдебното заседание с нарочно разпореждане № 118/14.06.2023 г. на съдията-докладчик е изискал подробна справка за съдимостта на лицето, което е предоставило адрес, на който подсъдимият да търпи мярката „домашен арест“.

С разпореждането са изискани данни, които да бъдат получени  чрез „справка в деловодните програми на АСНС-закрит дали лицето е имало ВНЧД и ВНОХД и какъв е бил техния предмет, като се приложат копия от съдебните актове и протоколите от съдебните заседания;както и справка от СНС-закрит имало ли е същото лице НОХД в този съд и да се изискат съдебните актове – определения по мерки за неотклонение и присъди“. Впоследствие на базата на тези данни съдът е постановил отказ да измени задържането на К. в домашен арест.

Последното обстоятелство съгласно трайната практика на ЕСПЧ представлява проява на пристрастност поради прекомерните усилия, които съдът е проявил, за да потвърди задържането на подсъдимия.

Върховните съдии обобщават, че в същия смисъл се разглежда и становището на САС, обективирано в разпореждане на съдията-докладчик № 356/07.11.2024 г. по повод постъпили от подсъдимия множество заявления, които съдията-докладчик  е оставил без разглеждане, като е мотивирал решението си с „употребените обидни и нецензурни изрази, показващи неуважение към съда, уронващи престижа на българската съдебна власт“ и е постановил, че бъдещи заявления ще бъдат разглеждани, само ако подсъдимият промени начина си на изразяване. Това поведение на докладчика по делото създава легитимно съмнение, че съдът не е могъл да се дистанцира от посоченото обстоятелство и да прояви обективност при разглеждане на делото (в този смисъл е решението на ЕСПЧ по делото Киприану срещу Кипър).

Тричленният състав на ВКС приема за основателно и оплакването на подсъдимия, че при обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е бил лишен от професионална адвокатска защита поради отказа му да бъде представляван от служебно назначеният му защитник адв. Л., която е изготвила касационна жалба и допълнение към нея от негово име.

Независимо от изрично заявеното от подсъдимия, че не поддържа касационната жалба на адв. Л. в цитираното допълнение към касационната му жалба, с разпореждане № 386/27.11.2024 г. на САС, 9-ти с. в.н.о.х.д. № 643/22 г. делото е изпратено незабавно на ВКС по компетентност.

В мотивите към разпореждането е прието, че с оглед депозираната от адв. Л. молба, която е изготвила касационна жалба и допълнение към нея, и опитите ѝ за среща с подсъдимия, които са останали безуспешни поради поведението му в затвора, и наличните по делото доказателства за многократна смяна на служебни защитници, като адв. Г. и адв. Ю., които са се отказали от участие, на подсъдимия е дадена възможност за избор, но това не може да е неограничено и постоянно,  поради което въпросът за смяна на служебния защитник следва да се реши от ВКС.

По този начин въззивният съд е лишил подсъдимия от възможността да упражни правото си на жалба чрез защитник, лишил го е от професионална адвокатска помощ при обжалване на въззивното решение, при положение, че съгласно предявеното обвинение защитата му е била задължителна.

Подсъдимият К. изрично е заявил, че не поддържа подадената от адв. Л. касационна жалба, като едно от съображенията му е било, че не е запозната с материалите по делото и е поискал да бъде отведена от участие в съдебното производство като негов представител. Съгласно депозираната от адв. Л. молба тя не е имала личен контакт с подсъдимия и линията му на защита не е била обсъждана. Адв. Л. е назначена за служебен защитник на подсъдимия на 21.08.2024 г., като е депозирала касационна жалба срещу въззивното решение на 04.09.2024 г., с допълнение от 13.09.2024 г., в който срок, видно от обема на делото (две първоинстанционни и две въззивни производства), не би могла да се запознае с всички материали в пълнота. С оглед изявлението на подсъдимия, че не поддържа подадената от адв. Л. жалба, въззивният съд е следвало да назначи на подсъдимия нов служебен защитник, който да го представлява легитимно и да изготви касационна жалба с негово съгласие, доколкото за образуване на производство пред ВКС е необходимо наличие на валиден процесуален документ, като едно от изискванията е жалбата да е подадена от лице, което има право на жалба или протест.

Назначеният служебен защитник адв. Л. не е разполагала с това право, поради изразеното от подсъдимия недоверие, поради което въззивният съд е следвало да я отстрани от участие по делото и да назначи нов служебен защитник, който да изготви нова касационна жалба от името на подсъдимия с негово съгласие.

При тези данни касационната жалба на адв. Л., ведно с допълнението към нея, не представлява годно процесуално средство за образуване на касационно производство пред ВКС, респективно е недопустима и не подлежи на разглеждане.

Цялостното поведение на докладчика по делото по администриране на жалбата на служебния защитник на подсъдимия чрез игнорирането на заявлението му, че не я поддържа, в контекста на неспазване на указанията на ВКС, поражда легитимно съмнение в безпристрастността на съда, което е нарушение на чл. 6 от ЕКПЧ.