DeFakto.bg DeFakto.bg
Как от гледна точка на правото в областта на ДДС следва да бъде преценено положение, при което адвокат предоставя услуги на своя клиент безвъзмездно, но при спечелване на делото той получава предвиденото в закона възнаграждение от загубилата делото насрещна страна?
Когато трето лице заплаща за предоставена услуга, може ли да става въпрос за безвъзмездна доставка на услуги, която не подлежи на облагане?
На тези и още ред въпроси отговоря в заключението си генералният адвокат проф. Джулиан Кокот по преюдициално запитване на Софийски районен съд ( дело С- 744/23), която стига да извода, че загубилата делото страна заедно с предвидено в закона възнаграждение, дължи и ДДС.
Казусът
По гражданско дело ищецът иска от съда да признае, че сключеният между него и ответника договор за поръчителство за потребителски кредит е нищожен. В това производство той се представлява от еднолично адвокатско дружество, което в хода на делото иска от съда да му присъди адвокатско възнаграждение с включен данък върху добавената стойност. Адвокатското дружество е регистрирано като данъчно задължено лице по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), а в случая защитава безплатно материално затруднения си клиенти безплатно по чл. 38, алинея 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът приема, че за материален интерес 185,52 лева в случая (цената на договора) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, а тъй като ищецът се представлява от адвокат при условията на оказана безплатна правна помощ, сумата от 400 лева се дължи на адвокатското дружество без ДДС.
Адвокатското дружество обаче е поискало към разноските за адвокат да му бъде присъден и ДДС върху сумата от 400 лева, който е в размер на 80 лева (при 20,00 % данъчна ставка).
Ответникът оспорва, като заявява, че не следва да се присъжда ДДС към възнаграждението, тъй като адвокатската помощ е предоставена безплатно на ищеца. Позовава се на ( непоследователна) практика на Върховния касационен съд България.
Преюдициалното запитване
Софийският районен съд спира производството по делото и на основание член 267 ДФЕС отправя до Съда въпроси, с които и иска да се установи как следва да се тълкува член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС.
Според тази разпоредба доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, е сделка, която подлежи на облагане с ДДС (тоест облагаема сделка). Ако доставката на услуги не е извършена възмездно, член 26, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС при определени обстоятелства все пак може да създаде фикция за възмезден характер на сделката.
Въпросът, на който Съдът следва да отговори по същество, е обобщен по следния начин:
„Трябва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че доставка на услуги, които адвокатско дружество безвъзмездно предоставя на клиента си — като при постигнат успешен резултат загубилата делото страна трябва да заплати законно предвидено възнаграждение, е извършена възмездно, или е налице безвъзмездна доставка на услуги, която или не подлежи на данъчно облагане, или по отношение на която може да се фингира възмезден характер в съответствие с член 26?“.
Безплатната адвокатска помощ е възмездна сделка
Най-напред генералният адвокат разяснява, че в контекста на облагането с общ данък върху потреблението понятието „възмездна доставка на услуги“ трябва да се тълкува разширително. В този смисъл не може да е от значение кой е платил за дадено „потребителското благо“ (съдоговорителят или трето лице), а само дали на данъчнозадължено лице то е заплатено. Посочва, че наличието на несигурност (съответно алеаторност) за размера плащането е без значение в правото в областта на ДДС и не поставя под въпрос възмездния характер на извършената доставка на услуги.
„Този въпрос е донякъде странен, тъй като спорът пред запитващата юрисдикция се отнася до това дали освен минималното възнаграждение от 400 лева трябва да се заплати и ДДС в размер на 20 % , след като очевидно адвокатското дружество получава възнаграждение за своята адвокатска дейност“, коментира в заключението си Джулиан Кокот и отбелязва, че претендираното възнаграждение от от загубилата делото страна е предвидено в член 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Данъкът върху добавената стойност не е данък върху правния оборот или пък данък върху договорите, а, както е приемал досега СЕС — общ данък върху потреблението, чиято цел е да бъде обложен потребителят според своя финансов разход, подчертава адвокатът.
В този контекст не може да е от значение кой е платил за дадено потребителско благо (съдоговорителят или трето лице), а само дали на данъчно задължено лице е платено за потребителскато благо. „Директивата за ДДС допуска наличието на възмезден характер дори, когато насрещната престация за извършената доставка на услуги се получава не от съдоговорителя, а от друго лице, какъвто е и настоящият случай“, отбелязва в заключението си Джулиан Кокот.
Фактът, че клиентът е използвал правна помощ, в случая е извън всякакво съмнение. Ако самият той не е понесъл финансов разход, член 73 от Директивата за ДДС разширява подлежащия на облагане финансов разход по отношение на плащанията, извършени от трето лице за тази сделка, пояснява тя.
Следователно, ако трето лице (в случая — загубилата делото страна) заплаща (или трябва да заплати) на адвокатското дружество минимално възнаграждение по силата на закона (както е определено в член 38, алинея 2 и член 36, алинея 2 от Закона за адвокатурата във връзка с НМРАВ), то тази доставка на услуги е възмездна.
„Смятам, че със законово предвиденото право на адвокатско възнаграждение при спечелване на делото българският законодател вече е създал достатъчно пряка връзка между плащането от третото лице и доставката на услуги от адвокатското дружество на неговия клиент. Това може да произтича не само от договорно, но и от законово правоотношение, което не изключва нито съгласно Директивата, нито съгласно практиката на Съда наличието на облагаема сделка, противно на това, което твърди ответникът“.
Тоест достатъчно е възнаграждението за предоставянето на потребителско благо да е уредено от закона, както изрично предвижда член 25, буква в) от Директивата за ДДС . Тези доводи са приложими и в случая. В това отношение е от значение единствено пряката връзка между плащането на пари и конкретна потребителска стока.
В крайна сметка целта на този данък е да се обложи финансовият разход за придобиването на потребителска стока, независимо дали става въпрос за материална вещ или за нематериално благо, както в случая на доставка на услуги.
За алеаторните сделки
Генералният адвокат обръща внимание на алеаторните сделки, при които страните не знаят предварително каква ще бъде стойността на това, което ще получат или ще дадат. Набляга на извода, че: Очакваното възнаграждението има значение единствено за размера на данъка или съответно за момента на възникване на данъчното събитие, но не и за въпроса дали е налице възмездна доставка на стоки или услуги.
Променливи възнаграждения (например 10 % от все още несигурна покупна цена), възнаграждения при определени условия (например възнаграждения в зависимост от постигнатия успешен резултат) или възнаграждения фикция (без конкретно споразумение законът създава фикция, че се счита за договорено обичайното възнаграждение), въпреки цялата свързана с тях алеаторност, по никакъв начин не променят факта, че е налице възмездна доставка на услуги, за която е платимо възнаграждение. В този контекст на този критерий трябва да се придава широко значение.
В заключението си Джулиан Кокот дава пример, че „дори заплащането от крадеца на открадната електроенергия води до наличието на възмездна сделка, тъй като пряката връзка между неправомерното потребление и „компенсацията“ е уредена в закона и „компенсацията“ е свързана с конкретното потребление.. Следователно няма основание крадецът на електроенергия да бъде третиран различно от обичайния потребител от гледна точка на правото в областта на ДДС“.
В конкретния случай също няма основание сделката (тоест правната помощ) да бъде третирана различно в зависимост от това кой трябва да плати предоставените адвокатски услуги. По-специално, е без значение, че загубилата делото страна не плаща възнаграждението доброволно, а е длъжна да го направи по силата на закона.
Следователно, казва генералният адвокат, минималното възнаграждение, което загубилата делото страна дължи на адвокатското дружество по силата на закона, представлява възнаграждение по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС. То трябва да се разглежда като плащане, извършено от трето лице, за предоставената правна помощ на спечелилия делото клиент по смисъла на член 73 от посочената директива.
Този извод не е в противоречие с решенията Baštová и Tolsma, отбелязва генералният адвокат.
Делата Baštová и Tolsma
Крайните изводи и по двете дела, чиrто решения изключват облагане с ДДС, са правилни, но се отнасят до напълно различни хипотези, посочва немският професор.
Дело Tolsma е относно уличен музикант, на когото минувачите дават пари, без да имат договорно задължение да го правят.
Изводът на Съда по делото е, че ако минувачите заплащат суми не за музикалното изпълнение, а поради лични мотиви, върху които може да са оказали влияние емоционални съображения, то тогава не е налице облагаема сделка на уличния музикант.
Настоящият случай обаче не е сходен с този на уличния музикант, казва генералният адвокат.
„Загубилата делото страна плаща не поради лични мотиви или емоционални съображения. Плащанията, които извършва тя, не са нито доброволни, нито зависят от случайността. Напротив, тяхното основание и размер произтичат от закона“.
По делото Baštová от 2016 г., е третиран въпроса дали паричната награда за победител в конно надбягване, може да се счита за насрещна престация за извършена от него облагаема доставка на услуга.
Съдът приема, че победата в игра или надбягване не е „потребителско благо, което победителят може да предостави на друго лице. “ Както Съдът правилно установява по същото дело, участието в надбягване може да представлява доставка на услуги по отношение на организатора, когато например последният плаща хонорар за участие в състезанието“.
Генералният адвокат отбелязва все пак, че за съществуващата несигурност в практиката допринасят мотивите по делото Baštová. Причината е, че в него се набляга изключително само на несигурността („известна алеаторност“) на възнаграждението, за да обоснове, че паричната награда за победителя в състезание не представлява възнаграждение за доставка на услуга, тъй като тя не е за участие в надбягване), а представлява само отличие или възнаграждение, което се присъжда при победа.
„Понастоящем Съдът има възможност да уточни наистина твърде неясните си съображения, изложени в решение Baštová“, посочва Джулиан Кокот.
„В крайна сметка настоящото дело е относно един от основните въпроси на правото в областта на ДДС, а именно дали е налице облагаема доставка на услуги — не само какъв следва да е правилният отговор на този въпрос, но и как той следва правилно да бъде обоснован“, е изтъкнато в заключението й.
Обобщение
В обобщение изложените съображения подчертават извода, че в случая адвокатското дружество е извършило облагаема и неосвободена доставка на услуги на своя клиент и че следователно в качеството си на регистрирано данъчно задължено лице адвокатското дружество трябва да събере ДДС и да го внесе на българската държава, изтъква генералният адвокат.
Това предполага, че загубилата делото страна трябва да заплати също данъка върху добавената стойност на адвокатското дружество. Следователно, що се отнася до правото в областта на ДДС, е приложима предвидената в параграф 2а от допълнителните разпоредби от НМРАВ, че „[…] за регистрираните [лица] дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност“.
Предложението
В заключение генералният адвокат предлага на Съда да отговори на отправеното от Софийски районен съд преюдициално запитване по следния начин:
„Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че услугата, която адвокатско дружество предоставя безвъзмездно на клиента си — като при постигнат успешен резултат загубилата делото страна трябва да заплати предвидено в закона възнаграждение — е извършена възмездно и следователно представлява облагаема сделка. Нито несигурността относно това дали ще бъде заплатено възнаграждение и в какъв размер ще е то, нито обстоятелството, че възнаграждението се дължи по силата на закона, нито фактът, че възнаграждението трябва да бъде платено от трето лице, са пречка с ДДС да бъде обложена предоставената от адвокатското дружество услуга до размера на действително полученото възнаграждение“.
От практиката на Съда на ЕС е известно, че обикновено съдиите възприемат заключенията на генералните адвокати. Възможно е съдът дори да препрати направо към мотивите на проф. Джулиан Кокот, известна като изключително компетентен специалист по данъчно право.
В скоро време се очаква окончателното решение.
