Адв. Емилия Недева: Тейзъри за българската полиция – опасен експеримент с човешкото здраве и живот

Defakto.bg

 Случаите на полицейско насилие  няма да намалеят, а ще се увеличат след въвеждане на тейзърите в МВР, прогнозира адвокатът.  

 

В разгара на протестите, свързани със смъртта на Явор Георгиев от Варна, от МВР съобщиха, че  ще бъдат закупени тейзъри от последно поколение за нуждите на българските полицаи.

Такова съобщение първоначално звучи логично – да въоръжим полицията с по-безопасна алтернатива на огнестрелното оръжие – по-малко куршуми, по-малко смърт.  С тези електрошокови устройства американските полицаи разполагат масово от близо 30 години. В близкото бъдеще се очаква да ги видим в употреба и у нас.

Въпросът е как.

По думите на  директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“-главен комисар  Николай Николов, „Тейзърите са напълно безвредни… Абсолютно никакви дълготрайни последици няма… И при лица със сърдечни проблеми не може да се повлияе тяхното здравословно състояние. „

С абсолютно същите твърдения са били популяризирани тейзърите и в САЩ, но практиката там показва, че първоначалните гаранции за ефикасност и безопасност са подвеждащи, дори когато с тези устройства борави в пъти по-обучената на реакция в екстремни ситуации американска полиция.

Тейзърът не е просто инструмент – той е на практика оръжие, но не огнестрелно, с относителна регулация, без ясна отчетност в приложението  и без предвидимост на резултата.  Той има  дълга история на злоупотреби и дори смъртни случаи. Най-опасното е такова оръжие да бъде раздадено на служители в система, която не е подготвена за прилагането му и ще се учи в хода на употребата им върху хора.

Ето някои причини за сериозните опасения, основани на данни от американските медии :

Надценена ефикасност

Производителят Axon твърди, че ефикасността на уреда е над 90%, но редица полицейски управления в САЩ (включително Лос Анджелис и Сиатъл) отбелязват реална ефективност от едва 55%. В хода на анализите става ясно, че първоначално обявеното число включва случаи, в които тейзърът просто е изваден и използван за сплашване, а не за физическо неутрализиране на заподозрения.

Официалната статистика пропуска да отбележи какво се случва в случаите, в които тейзърът води до ескалация на агресията и насилието.  Между 2015 и 2017 г. над 250 души в САЩ са били застреляни след като тейзърът не е успял да неутрализира заподозрения. В 106 от тези случаи, самото използване на уреда е ескалирало агресията на заподозрения.

От „безопасна алтернатива“ до фатален изход

Електрошоковият пистолет TASER (произнася се „тейзър“) изстрелва две стрелички, свързани с жици, които предават електрически заряд от 50 000 волта в човешкото тяло.  Устройството е създадено още през 1974 г. от американския изследовател Джак Ковър, но получава широко разпространение едва през 90-те години, когато компанията Taser International (днес позната като Axon) заменя барута в механизма с компресиран азот.

С тази промяна тейзърите излизат от категорията на огнестрелните оръжия и съответно не подлежат на същите регулации. Производителят започва масирана маркетингова кампания, в която представя устройството като „нефатално“, „жизнеспасяващо“ и „надеждно“.

В началото на 21 век, под натиск от Axon и на фона на общественото недоволство от полицейската бруталност, много полицейски управления в САЩ започват активно да въвеждат тейзъри.  Те са представени като оръжие, което ще намали употребата на огнестрелно оръжие и ще „спаси животи“ – послание, което звучи добре за обществените бюджети и още по-добре пред медиите. Един от най-показателните случаи е в Маями, където полицията с гордост отчита, че в продължение на 16 месеца не е използвала огнестрелно оръжие. Само че точно по това време отделът е бил разследван от Министерството на правосъдието за системно полицейско насилие. Използването на тейзъри просто маскира реалността и позволява на насилието да продължи под по-тиха форма.

По данни на Ройтерс и Амнести Интернешънъл, след 2000 година в САЩ са документирани над 1000 смъртни случая след употреба на тейзър. При много от тях не е отчетена никаква реална заплаха за живота на полицая, преди да пристъпи към употреба на тейзъра.

Примери:

• Мисури, 2008 г. – смъртен случай след употреба на тейзър с цел задържане след превишаване на скорост. Електрошокът трае 31 секунди и води до гърч, сърдечен арест и в продължение на 14 минути медицинска помощ не е предоставена, което е фатално.
• Мичиган, 2009 г. – полицай използва тейзър срещу 16-годишен ученик. Момчето умира от сърдечен арест. Негов колега от същия щат споделя: „Никой не ни каза, че това може да убие.“
• Калифорния, 2011 г. – 43-годишен мъж умира след като получава пет последователни заряда с тейзър в гръб. Той не е оказвал съпротива.

Когато оръжието убие – вина няма. Има „делириум“

Разследването на инциденти в САЩ, в които е замесен тейзър, често остава без последици поради активното налагане на псевдодиагноза на име „възбуден делириум“.

„Възбуден делириум“ е термин, който  не фигурира в официалните класификации на заболявания в САЩ, не е признат от Световната здравна организация, нито от Американската психиатрична асоциация. Използва се главно от полиция и патолози, за да се изключи връзката между електрошока и смъртта.

Тази диагноза е средство за оневиняване както на производителя, така и на униформения полицай – когато смърт е настъпила в резултат на „възбуден делириум“, подтекстът е, че това е състояние, над което нито действията на полицая, нито функциите на устройството, биха могли да имат контрол .

Сред основните симптоми на „възбудения делириум“ са агресия, ускорен пулс, претоварване на сърцето, а според брошури на самия производител на тейзърите, лице във „възбуден делириум“ би могло да изрече думите „Не мога да дишам“ – същите, които излязоха от устата на Джордж Флойд, преди да бъде задушен от полицай през 2020 г.

Каква е медицинската истина?

Отговорът ще трябва да дадат независими медицински специалисти, не тези които работят за производителя или за МВР.

Вярно е, че тейзърът не е куршум. Но съвсем не е безобиден, както се опитват да го представят. Електрическият заряд може да причини спиране на сърцето, особено при деца, възрастни хора или хора със здравословни проблеми. Въпреки това, инструкциите за употреба не включват ясни медицински ограничения.

А компанията Axon не само произвежда устройството, но и активно защитава интересите си в съдебната практика. Според журналистически разследвания в САЩ, фирмата влага милиони в изследвания, които да показват, че не устройствата са виновни за случаите на смърт или наранявания. По данни на Ройтерс, производителят е завел редица дела срещу медицински експерти, свързали смъртта на няколко души с употребата на тейзър, което е произвело смразяващ ефект върху тях и в около 14 % от случаите съдебните лекари са променили заключенията си от страх. Това създава сериозен конфликт на интереси и лишава жертвите от достъп до обективна експертиза. Същевременно според проучвания, публикувани в Правния журнал на Харвард за граждански права и свободи, Axon се опитва да използва теорията на „възбудения делириум“ като легитимна диагноза в американското законодателство и съдебна практика, което би дало юридическа защита срещу всяка възможна отговорност на производителя или прилагащия тейзъра.

А сега да си представим всичко това в българската реалност.

На 20 юни 2025 г. излезе тревожен материал на Полина Паунова в сайта  „Капитал“, озаглавен „Защо полицаите не знаят как да работят с хора“. В него се разказват конкретни случаи, в които български служители на реда прилагат сила срещу хора с психични разстройства, не различават аутизъм от неподчинение, не знаят какво да правят при кризи и действат импулсивно, вместо да деескалират напрежението.  Социални работници, психолози и дори самите пострадали свидетелстват за системна липса на обучение, липса на емпатия и автоматично, безкритично  използване на физическа сила.

Да си спомним протестите от 2020 г. в София, съпроводени с насилие над граждани на улицата, прикриване и отричане на упражненото насилие.  Да си представим тези същите сили – необучени, извиняващи се с повишен адреналин, неспособни да се справят с яростта, която по принцип не трябва да проявяват- всички те, въоръжени с уреди, които парализират човек, събарят го на земята за секунди и могат да го убият, без да се считат за оръжие.

Разбира се, МВР твърди, че ще има обучения. При тях добрите неща обикновено са в бъдеще време. Но Наредба  № 8121з-418 за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите в МВР е от началото на 2017 г. и оттогава предвижда употребата на физическа сила и помощни средства да става само след преминаване на обучение за ползването им.  На Академията на МВР с наредбата е възложена разработката на методически указания за използване на различни видове техники за използване на физическа сила и помощни средства, както и да организира обучението за използване на физическа сила и помощни средства от полицейските служители.

Насилието над протестиращите през 2020 г., както и множество други случаи на непропорционално прилагане на сила от полицията преди и след тези протести показват, че написаното остава само пожелание и че днес в МВР или липсва обучение, или то е недостатъчно, или кадровият състав е зле подбран в психологически план. Затова и България е многократно осъждана от Европейския съд по правата на човека, а МВР от българските  съдилища за нарушаване на правилото за прилагане от полицията само на „абсолютно необходимата“ сила.

Смърт без куршум, отговорност без виновен

Тейзърите все още нямат своята детайлна регламентация в българското право. Цитираната по-горе наредба, съдържаща най-общо описание, включва тейзъра в чл.10 при електрошоковите прибори. Регулацията е оскъдна, по-скоро се подразбира и е крайно недостатъчна, особено що се отнася до уязвимите групи от хора и условията, при които се прилагат тези прибори. От прилагането на помощни средства и физическа сила в момента се изключват единствено видимо малолетни деца и бременни, но не и в случаите на масови безредици. При масови безредици физическата сила и помощни средства се прилагат спрямо всички лица, „когато са изчерпани всички други средства“.

Опасността е тейзърът, да се превърне в ръцете на българския полицай в обичайно средство за бързо налагане на личен авторитет и ред, без значение дали е абсолютно необходимо или не прилагането му, като носи опасности и вредни последици, които са непредвидими и понякога-необратими.

И ако днес се спори дали Явор Георгиев е починал от побой  или от свръзхдоза, споровете след употреба на тейзър отново ще са отвъд  характеристиките на уреда и действията на полицаите – винаги ще опират  до физиологичните реакции на жертвата.

Ако в САЩ тейзърите убиват въпреки дългогодишна практика в употребата им, строга отчетност и независими разследвания, в България тръгваме към прилагането им далеч по-неподготвени.

Ежедневието ни изобилства от случаи, в които полицаите показват проблем с гнева и невъзможност да го овладеят, липса на знания кога имат право и как на практика да приложат физическа сила и помощни средства, показват неразбиране на закононарушенията на колегите си и дори протестират в тяхна защита – протестират в защита на „правото“ да се бие обезвредено вече лице – т.е да се бие за отмъщение или от необуздана агресия. В допълнение, ръководителите в МВР често прикриват нарушенията и реакцията и наказанията (доколкото ги има) са или под натиска на публичността и общественото недоволство или за разчистване на терена за нови политически назначения.

Затова съм убедена, че случаите на полицейско насилие ще се увеличат, а няма да намалеят след въвеждане на тейзърите в МВР, освен ако МВР не измине един много дълъг път. Път на сериозно обучение, на задължително повишаване психическата устойчивост на полицаите, на безкомпромисно отстраняване на всеки, нарушил критериите за прилагане на сила, както и на началниците му, които са го прикрили или оневинили. Животът и здравето стоят най-високо в човешката ценностна система, а полицаите са длъжни да ги пазят и когато са живот и здраве на нарушители на обществения ред.   Всичко това МВР трябва да постигне преди въвеждането на нови оръжия.