DeFakto.bg DeFakto.bg
Близо 10 години продължава съдебната битка на пловдивската фирма „С М“ ЕООД срещу неправомерното запечатване на помещенията й и отнемане на автомобилите през 2015 г. по наказателно производство срещу собственика и управителя в документно престъпление.
След 10 г. наказателното производство е белязано от пълно фиаско, а с решение на АС – Пловдив дружеството успява да възстанови частично имуществените си вреди, които е понесла от действията на прокуратурата.
Забележително е, че сегашното (последно засега) решение на АС – Пловдив е четвъртото поред произнасяне на съдилищата по дело за отговорността на прокуратурата за нанесени имуществени вреди от неправилно прилагане на закона.
Производството пред АС – Пловдив се развива, след като ВКС обезсилва решение на апелативен съд в Пловдив, с което пък е бил потвърден отказ на пловдивския окръжен съд да обезщети дружеството по ЗОДОВ за имуществени вреди от в размер на 195 843,88 лв. заради блокираната й дейност в периода от 22 април 2015 г. до 13 юли 2015 г, заедно със законната лихва.
На 13 март 2025 г. върховните съдии отменят решението на въззивния съд като постановено „не по предявения иск“, тъй като в решението не са разглеждани факти и обстоятелства, посочени от собственика на фирма по чл.2в от ЗОДОВ, с които той определя действията на районна прокуратура – Пловдив като непропорционални за образуваното наказателно производство. Така делото се озовава в АС – Пловдив за произнасяне по обстоятелства, на които се основава претенцията.
Случаят
Случаят е от десетилетие време, когато на 23 април 2015 г. с постановление от 23 април 2015 г. едноличният собственик на капитала Н. Д. Д. и управителят на дружеството М. К. Б. са били привлечени като обвиняеми за документно престъпление по чл.212,ал.1 във връзка с чл.26,ал.1, вр. чл.20,ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18 от НК.
Ден по -рано на 22 април 2015 г. четири от автомобилите на дружеството са били иззети с протокол за претърсване и изземване, а на 04 май 2015 г. са запечатани помещенията на фирмата, в които тя е осъществявала дейността си – лабораторни изследвания по направление „Клинична лаборатория“ и „Микробиология“, чрез обработване на биологичен материал, взет на място в лабораторията, и изпратен по куриери от лекари, с които има сключени договори за осъществяване на изследванията, с транспортирането му заедно с документите със служебните автомобили.
В исковата си молба по ЗОДОВ представителят на дружеството посочва, че запечатването на помещенията на лабораторията и изземването на служебните автомобили е лишило фирмата от възможността да осъществява търговската си дейност за периода на изземването и запечатването. Твърди, че а целите на досъдебното производство по документно престъпление не са били нужни такива драстични мерки, вследствие които е претърпял имуществени вреди, които с помощта на съдебно счетоводна експертиза, изчислява на 195 843,88лв.
Ищецът се позовава също на правото на ЕС за пропорционалност на мерките и на разпоредбите на чл.168 от ДЕС и ДФЕС.
В молбата е посочено още, че Районна прокуратура два пъти е отказвала на собственика да върне задържаните автомобили като веществени доказателства, въпреки, че четири месеца след „ареста“ им не са извършвани каквито и да било действия по разследването.
Нулев ефект
Като обследва цялата фактическа обстановка по делото, АС – Пловдив констатира нулев ефект за хода на разследването от запечатването на лабораторията и изземването на автомобилите.
Апелативните съдии констатират, че по наказателното дело липсват доказателства, че задържаните автомобили са били необходими за разкриване на обективната истина, както и че не е съществувала пречка за връщането им, съгласно чл.111,ал.2 от НПК, „доколкото те не са вещ, послужила за извършване на престъплението, и спрямо тях са били извършени всички следствени действия„.
Съдът приема, че бездействието и изрично постановените откази за освобождаване на вещите и връщането им на ищеца като техен собственик и ползвател , „довели до ограничаване на правата му да се ползва от тях и да упражнява осъществяваната посредством същите до тогава своя търговска дейност, са в нарушение на принципа за пропорционалност“.
„Изначално не е била налице необходимост от запечатване на лабораторията и изземване на леките автомобили. Същите са били основната материална база, посредством която ищецът е упражнявал дейността си. Не се установява да е разполагал с друга лаборатория на територията на гр.Пловдив, в която да изнесе дейността си, а през процесния период е останал да функционира единствено обектът в П с реализирани от него символични приходи, според данните на експертизата“.
За продължителен, с оглед динамиката в търговските отношения и оборот, почти тримесечен период от време е била блокирана основната дейност на дружеството по извършване на специализирани медицински изследвания, независимо, че впоследствие същата е възстановена, установява АС.
Междувременно, три години след повдигнатите обвинения, на 25.04.2018 г. най-напред РС – Пловдив оправдава едноличния собственик на капитала по внесения обвинителен акт.
След поредно връщане на делото в районна прокуратура, на 01.02.2024 г. тя частично прекратява наказателното производство, и спрямо двете обвиняеми, „тъй като наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“, а по-късно прекратява цялото дело поради недоказаност на обвинението.
От показанията на свидетелите по делото за имуществената отговорност е установено, че докато лабораторията е била запечатана и служебните автомобили иззети, служителите на дружеството са си били вкъщи, но през цялото време получавали заплати и колективът се запазил, като след това се върнали на работа.
Вредите са факт
В случая безспорно като пряка последица от актовете, действията и бездействията на ответника по отношение на лабораторията и автомобилите, нарушаващи принципа на пропорционалност, за ищеца са настъпили претендираните за обезщетяване имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в дохода, който би получил от осъществяваната посредством тях дейност за процесния период на задържането им.
Дружеството е регистрирано през 2012 г или три години преди процесния период като лечебно заведение за извършване на специализирани медицински изследвания, съгласно чл.39 от Закона за лечебните заведения, на адреса, на който се е помещавала процесната лаборатория в наетото през същата година помещение, през която е сключило и договори за лизинг по отношение на автомобилите, собствеността върху които му е прехвърлена от лизингодателя с приложените
договори от 08.09.2015 г. и от 04.05.2016 г. То е осъществявало дейност към момента на налагане на ограничителните мерки. След освобождаване на вещите е възстановило дейността си, придобило е собствеността на ползваните по договори за лизинг автомобили, а с анекс от 01.02.2017г. срокът на договора за наем на помещението, ползвано за
лаборатория, е продължен с пет години.
При тези обективни обстоятелства е несъмнен извода, че дружеството би продължило да осъществява дейността
си, с оглед осигурената в дългосрочен план материална база и реализираните според ССчЕ финансови обороти през последните шест месеца преди процесния период, възстановена след отпадане на ограничителните мерки, както и да реализира приходи от нея, като преустановяването й е по причина единствено на неправомерното отнемане на фактическата власт върху
основните за изпълнението й материални активи във връзка с разследването, довело до лишаване на ищеца от доходите от нея, заключава съдът.
Загубите
Пропуснатата полза от нереализиран доход от търговска дейност, каквато е претендираната за обезщетяване вреда, е онзи прираст, който със сигурност би довел до увеличаване на имуществения патримониум на увреденото лице, ако не бе лишено от възможността да го реализира, като вредата с такъв произход се съизмерява със съотношението между
състоянието на имуществото на лицето преди деликта и състоянието, което би имало, ако той не бе осъществен.
В този смисъл размерът на обезщетението се равнява не на пропуснатия доход, определен от експертизата на 2388,34лв. на ден или общо за периода от 195 843,88лв., каквато е претендираната след изменението на иска сума, а на чистата печалба, формирана след като от пропуснатия доход се приспаднат всички присъщи за дейността, от която произтича, разходи, които дружеството би заплатило при осъществяването й.
Установи се в тази връзка от приетото заключение на съдебно счетоводната експретиза , че среднодневната печалба, която дружеството е реализирало за шестмесечния период, предшестващ процесния, е от 777,35лв., при което за разглеждания, включващ 82 дни, се равнява на общо 63 742,70лв., какъвто е размерът на дължимото обезщетение.
Съдът отхвърля възраженията на прокуратурата за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение за имуществени вреди.
За ищеца е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която, съгласно чл.114 от ЗЗД, тече от момента на увреждането и пораждане на вредоносните му последици, с което се проявяват всички елементи от фактическия състав на деликта и за увреденото лице възниква правото да търси обезвреда.
В случая се касае за множество увреждащи действия – запечатване на лабораторията, изземване на служебните автомобили, изричен отказ да бъдат освободени от наложените ограничителни мерки и бездействие в тази насока, предприети спрямо едни и същи вещи за целите на разследването, които в своята съвкупност са довели до вредоносния резултат, изразяващ се в блокиране на дейността на дружеството и лишаването му от печалбата от същата през процесния период 22.04.2015 г.-13.07.2015 г., от преустановяването на които с разпечатване на помещенията на лабораторията в края на периода на 13.07.2015 г. и възникване на възможността за възобновяване на дейността на дружеството, тече и погасителната давност, която към 22.04.2020г., когато е депозирана исковата молба в съда, не е изтекла.
Същият извод се налага дори и да се приеме давността да е започнала да тече от 22.04.2015 г., когато са наложени ограничителните мерки. Законната лихва е претендирана от датата на подаване на исковата молба, поради което тригодишна давност по чл.111,б. от ЗЗД, на каквато се е позовал ответникът, за лихвата не е изтекла.
Обезщетение и разноски
АС – Пловдив определя размера на дължимото обезщетение по правилата на националното законодателство при съобразяване на принципите на равностойност и ефективност на правото на Европейския съюз.
За причинени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз Съдът присъжда обезщетение за вреди в размер на 63 742, 70 лв. и лихва върху главницата от 38 000 лв., общо 101 742 лв.
С оглед на резултата по спора на основание чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, прокуратуратурата е осъдена заплати на дружеството изцяло направените разноски и внесена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
За първоинстанционното производство са присъдени разноски от от 913,22лв., за въззивната инстанция те са в размер на общо 6709 лв, а за касационната 2 373, 44лв. Или – близо 10 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК
