DeFakto.bg DeFakto.bg
Защитата на потребителите и изискването за ефективна съдебна защита изискват при определени условия те да могат да оспорват законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху трето лице след принудително изпълнение върху ипотекираното им семейно жилище.
Това следва от решение на голям състав на СЕС по дело C-351/23 | GR REAL, което обхваща хипотезата, при която потребителите са били лишени от възможността да получат по съдебен ред спиране или обявяване на нищожността на това изпълнение.
Казусът
В Словакия банка предоставя на семейство кредит в размер на 63 000 евро, който подлежи на погасяване с месечни вноски до януари 2030 г. Клауза, съдържаща се в общите условия по кредита, предвижда, че в случай на забава за плащане банката може незабавно да поиска пълното погасяване на останалата дължима част от главницата, обезпечена с ипотека върху семейното жилище на тези потребители.
В случая, след забава за плащане, банката е поискала принудително изпълнение върху ипотекирания имот в рамките на извънсъдебна публична продан. Кредитополучателите се противопоставят, предявяват иск пред съда, като твърдят, че банката е нарушила техните потребителски права.
Докато молбата за спиране на изпълнението върху ипотекирания имот, подадена в рамките на този иск, е все още висяща,
семейната къща е продадена на публична продан на дружество — трето лице.
Лицето, на което е възложено организирането на проданта, и приобретателят са уведомени за наличието на оспорване по съдебен ред на принудителното изпълнение към момента на тази продан.
Кредитополучателите обаче отказват да освободят къщата и дружеството предявява иск за извеждане срещу тях. Тогава кредитополучателите предявяват насрещен иск, с който оспорват законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот, като се позовават на нарушение на потребителските им права и на правото им на жилище.
Окръжен съд Прешов (Словакия) сезира Съда по този въпрос. Пита дали съдебно производство попада в приложното поле на Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори1. Иска също иска да се установи дали тази директива не допуска национална правна уредба, която позволява спиране на извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран имот при наличието на молба за това, основана на евентуална неравноправна клауза в договора за кредит.
Съдът отговаря утвърдително и на двата въпроса
Съдът отговаря, първо, че предметът на спора в главното производство и обстоятелствата, при които е извършено прехвърлянето на собствеността върху спорния недвижим имот, а именно фактът, че кредитополучателите не са останали пасивни в рамките на производството за извънсъдебно принудително изпълнение,както и съществуването на непротиворечиви косвени доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на принудителното изпълнение, обосновават възможността тези кредитополучатели да се позоват на механизмите за защита, предвидени в директивата.
Всъщност потребителите са използвали предвидените в словашкото право правни средства за защита, за да се противопоставят на това изпълнение, като същевременно са информирали за действията си засегнатите от изпълнението лица.
Следователно защитата на правната сигурност на вече извършеното прехвърляне на собственост върху трето лице, в настоящия случай няма абсолютен характер, който да се противопостави на прилагането на директивата.
Съдът записва:
„Недвижим имот, представляващ семейно жилище на потребител, продадено в рамките на извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран имот, предоставен като обезпечение от този потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, иска извеждането на този потребител, а от друга страна, последният оспорва с насрещен иск законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху посочения имот на дружеството, на което той е възложен, извършено въпреки съдебно производство, което е било все още висящо към момента на това прехвърляне и е имало за цел спиране на действията по реализиране на обезпечението поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на това изпълнение, за което посоченото дружество, на което е възложен недвижимия имот, е било предварително уведомено от същия потребител. Това е така, когато към датата на съответната продан са съществували непротиворечиви косвени доказателства за потенциално неравноправния характер на тези клаузи и потребителят е използвал правните средства за защита, чието привеждане в действане е можело разумно да се очаква от средния потребител, за да получи съдебен контрол на посочените клаузи“.
Така, производството пред Окръжен съд Прешов попада в приложното поле на директивата.
На второ място, Съдът отговаря, че национална правна уредба, която позволява извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекирано семейно жилище, въпреки висяща молба за спиране на изпълнението и наличието на непротиворечиви косвени доказателства в смисъл, че неравноправна договорна клауза е в основата на това изпълнение, противоречи на правото на Съюза.
Това важи в още по-голяма степен, когато същото законодателство не предвижда възможността в производство, последващо принудителното изпълнение, да се постигне прогласяване по съдебен ред на нищожността на това принудително изпълнение поради наличието на такава клауза в договора, който е в основата на същото изпълнение.
„С тези съображения СЕС отговоря, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и 47 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран недвижим имот, предоставен като обезпечение от потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, и представляващ семейното жилище на този потребител, да продължи въпреки наличието на висяща пред съд молба за допускане на временна мярка за спиране на това изпълнение, както и на непротиворечиви косвени доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на посоченото изпълнение, и която освен това не предвижда никаква възможност за прогласяване по съдебен ред на нищожността на същото изпълнение поради наличието на неравноправни клаузи в този договор.
Съдът не решава националния спор. По него следва да се произнесе националната юрисдикция в съответствие с акта на Съда. Актът на Съда обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Решението
По изложените съображения Съдът (голям състав) заключава:
1) Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, във връзка с членове 7 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
в приложното им поле попада съдебно производство, в рамките на което, от една страна, дружеството, на което е възложен недвижим имот, представляващ семейно жилище на потребител, продадено в рамките на извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран имот, предоставен като обезпечение от този потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, иска извеждането на този потребител, а от друга страна, последният оспорва с насрещен иск законосъобразността на прехвърлянето на собствеността върху посочения имот на дружеството, на което той е възложен, извършено въпреки съдебно производство, което е било все още висящо към момента на това прехвърляне и е имало за цел спиране на действията по реализиране на обезпечението поради наличието на неравноправни клаузи в договора, който е в основата на това изпълнение, за което посоченото дружество, на което е възложен недвижимия имот, е било предварително уведомено от същия потребител. Това е така, когато към датата на съответната продан са съществували непротиворечиви косвени доказателства за потенциално неравноправния характер на тези клаузи и потребителят е използвал правните средства за защита, чието привеждане в действане е можело разумно да се очаква от средния потребител, за да получи съдебен контрол на посочените клаузи.
2) Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 във връзка с членове 7 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, която позволява извънсъдебно принудително изпълнение върху ипотекиран недвижим имот, предоставен като обезпечение от потребител в полза на лицето, предоставящо кредити по занятие, и представляващ семейното жилище на този потребител, да продължи въпреки наличието на висяща пред съд молба за допускане на временна мярка за спиране на това изпълнение, както и на непротиворечиви косвени доказателства за евентуалното наличие на потенциално неравноправна клауза в договора, който е в основата на посоченото изпълнение, и която освен това не предвижда никаква възможност за прогласяване по съдебен ред на нищожността на същото изпълнение поради наличието на неравноправни клаузи в този договор.
Пълният текст на решението тук
1 Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
