ВКС призна вина на лидера ГЕРБ Бойко Борисов, който е оклеветил Елена Фичерова, бивш началник на кабинета на Бойко Рашков като служебен министър в правителството на Стефан Янев и го осъжда да й заплати 6 000 лева за нанесени неимуществени вреди.
За решението на ВКС съобщи #BirdBG, който коментира , че Борисов се очертава като „съдебно доказан сериен клеветник и лъжец“. Изданието не крие задоволството си , че „все още има достатъчно съвестни съдии, които правораздават както трябва, а не както иска няКОЙ“.
По повод напускането на поста от Фичерова на пресконферения от 3 юни 2021 г. Борисов коментира: „…вчера си е подала оставката. Кога, когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение“ .
Бойко Борисов осъден за клеветене
Фичерова заведе дело за опозоряване и поиска от “ клеветника“ да й заплати обезщетение от 10 000 лева за нанесени морални вреди. В исковата си молба срещу Борисов Фичерова сочи, че неверните твърдения целят да я дискредитират и да внушат, че не е назначена поради лични и професионални качества, а за да изнесе и предостави информация за МВР и службите на „този, който я е изпратил там“. По думите ѝ тя е изпитала притеснение за себе си, за близките си, защото са изложени твърдения, че е извършила престъпление, каквото би било предаването на класифицирана информация.
Делото стигна до ВКС след като най-напред СРС осъди Борисов, но СГС отхвърли иска на Фичерова. Като въззивна инстанция СГС прие, че изявлението на Борисов не може да се квалифицира като разгласяващо позорни обстоятелства, защото било оценъчно съждение, за което не се носи отговорност и стигна до извода, че не е налице обида или клевета.
Върховните съдии обаче допускат жалбата на Елена Фичерова до касационно разглеждане на въпроса й : „ Какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 от Конституцията на Република България и чл. 10 ЕКЗПЧОС и налице ли са тези предели при изказвани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице“
„Въззивното решение е постановено в противоречие с тълкуването по въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, като са основателни доводите в касационната жалба, че дори и оценъчните съждения следва да имат фактическо основание, а не да се правят неверни внушения и да се позори лицето, за което се отнасят“, приемат касационните съдии.
Зад всяка оценка трябва да стоят факти
Съдебният състав на ВКС се позовава на практиката на ECПЧ и сочи решение от 17.12.2004 г. по дело Педерсен и Баадсгаард срещу Дания, по което съдът е дал тълкуване на прогласената в чл. 10 ЕКПЧОС свобода на изразяването на мнение, според което: дори изявлението да се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би надхвърлило допустимото, казват европейските съдии.
Въпреки възприетите по-широки граници на допустима критика към политиците, свободата на изразяване на мнение спрямо тях не е безгранична, а ограничена до възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на конкретната личност чрез нанасяне на обида или чрез разпространяване на клеветнически позорни обстоятелства, отбелязва съдът.
Съдиите посочван, че при словесната обида не е задължително думите и изразите да имат изначално унизително значение. Обидната им насоченост може да се извежда и от контекста. Клеветата се свързва не само с приписване на престъпление, но и с разгласяване позорно обстоятелство.
В случая изказването на Борисов, че Фичерова „…вчера си е подала оставката. Кога, когато вече всичко, което я е интересувало в МВР и службите го е взела, за да информира този, който я е пратил там. Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение“ дори и да се квалифицира като негативно оценъчно съждение с оглед изричното уточнение, че това е лично мнение („Аз нямам друго обяснение“), се основава на фактическо твърдение за изнесена от МВР и службите информация, предадена на лице извън тези служби, което е уредило назначението („който я е пратил там“), сочи съдът.
Доказателства, че подобни факти в действителност са се осъществили по делото не са ангажирани. Следователно дори и като оценъчно съждение изявлението не е свързано с фактически данни, които да го подкрепят, за да приеме, че същото е в рамките на гарантираното от чл. 39 от Конституцията и и чл. 10 ЕКЗПЧОС свобода на мнение, изтъкват приемат върховните съдии. Касационният състав приема, че
„процесното изявление“ не може да бъде квалифицирано като оценъчно съждение:
В случая в изявлението се съдържа конкретни твърдения за позорящ ищцата факт, свързан с начина и мотивите, по които е назначена на съответната длъжност (единствено с цел да получи достъп до определена информация), както и за съзнателно нарушаване на служебните й задължения чрез изнасяне и предаване на информацията, без значение дали е квалифицирана или не, на лицето, което е уредило назначението й (пратило я е там).
Твърденията са свързани с професионалната реализация на ищцата и са за поведение, укоримо от гледна точка на общоприетия морал и обществените очаквания към лице, заемащо висша длъжност и следователно накърняват неговото име в обществото, чест и достойнство.
Уточнението на Борисов: „Нямаше друго обяснение. Аз нямам друго обяснение“ само показва, че ответникът съзнателно е изказал неверните фактически твърдения въпреки липсата на фактическа обосновка за тях и в
опит да прикрие клеветническите твърдения за позорящите ищцата факти
Обстоятелството, че не е посочено каква информация е изнесена и на кого е предадена е от значение единствено при преценка дали клеветата е свързана с набеждаване в извършване на престъпление или с разгласяване на позорни обстоятелства, но при фактите по делото не подкрепя тезата на ответника, че изявлението съдържа изцяло оценъчни съждения.
Съдът обръща внимание на твърденията на ответника Борисов, че не е споменавал името но Фичерова, тоест не бил я бил дефинирал ясно като адресат на изявлението му.
Съдебно-техническата експертиза обаче установява, че процесното изявление е предхождано от друго: „....вчера първата оставка вече дойде – началник кабинета на вътрешния министър, който той се обиди на журналистите, че го питали „Кой назначи началника на кабинета ?“ и вчера си подаде оставката“.
Адресата на изявлението може да се идентифицира не само чрез посочване на имената му, но и чрез посочване на факти, които еднозначно позволяват да се установи самоличността на конкретно лице. Длъжността началник на кабинет се изпълнява от едно лице. Ищцата е назначена на тази длъжност считано от 1.06.2021 г., на 2.06.2021 г. си е подала оставката, а изявленията на ответника са направени на 3.06.2021 г.
Употребените изрази в женски род ясно посочват, че лицето е жена. Тези факти, които към съответния момент са обществено достояние водят до еднозначния извод, че адресат на изявлението е именно ищцата, заключава съдът.
Като преценява, че бившата началник на кабинета на Рашков е изживяла тежко отправените клеветнически и позорни твърдения от лидера на една партия, предавани от националните медии, а изказването е възпроизведено в множество печатни и онлайн медии, съдът приема, че на при условията на чл. 52 ЗЗД тя трябва да бъде обезщетена.
.
На основание чл. 35 от ЗЗД осъжда Бойко Борисов да заплати на Фичерова обезщетение от 6000 лв. за нанасени неимуществени вреди.
Борисов ще трябва да заплати и 3,000 лева законна лихва.
Трябва да заплати 858 лв., съдебни разноски на Фичерова, а тя на него – 438.40 лв.
DeFakto.bg DeFakto.bg
