DeFakto.bg DeFakto.bg
Утре състав на САС ще гледа мярката за задържане под стража на бившият зам. кмет на София Никола Барбутов и бизнесмена Петър Рафаилов. За спокойствие на прокуратурата състав на СГС на 30 юни т.г. остави двамата в по обвинение за участие в престъпна група, обещаване и предлагане на подкуп на районни кметове.
Барбутов беше задържан и обвинен, че е обещал на кмета на „Люлин“ Георги Тодоров 6% от стойността на обществени поръчки, по които той е възложител, за да назначи за членове на комисиите по Закона за обществените поръчки конкретни приближени на зам.-кмета експерти, както и за да обяви конкретни посочени от Барбутов фирми за изпълнители на обществените поръчки.
Той е обвинен и за участие в престъпна група с Рафаилов и Соня Клисурска, която е на свобода срещу гаранция. Четвъртата обвиняема е Росица Йорданова, която също беше освободена срещу гаранция.
Съдия Вилислава Ангелова реши, че няма опасност двамата да се укрият, но има опасност да извършват престъпление. За Барбутов обществената опасност бе изведена от това, че е бил длъжностно лице и че е свързан с партия „Продължаваме промяната“.
От публикувания протокол на съдебното заседание от 30 юни в СГС се виждат забележителни аргументи за правото, които обаче не могат да пробият загнездено схващане, че първоначално повдигнатото обвинение и без доказателства, трябва да намира подкрепата на съдилищата.
В случая съдия Вилислава Ангелова казва, че по отношение на повдигнатите обвинения по чл. 304 а и чл. 304 НК съдът приема , че е налице работно обвинение, „което не е достатъчно прецизирано с оглед на окончателна правна квалификация, като е необходимо детайлизиране и конкретика с оглед правото на защита на обвиняемите“. Но „след извършване на необходимите действия по разследване следва да се определи размера на подкупа с оглед прилагане на законосъобразна правна квалификация и цифровото и изписване“.
За опасността от извършване на престъпление, Ангелова заключава, че „такава опасност е налице и тя не е хитопетична , а е реална и е свързана , на първо място , със завишените изисквания към обв. Барбутов в качеството му на лице , заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6 , ал.1, т.32 от Закона за противодействие на корупцията“.
С този аргумент бившият зам. кмет трябва да постои в ареста заради високата обществена длъжност, която заемал – класика в мисленото на някои бивши спецсъдии.
Неотдавна друга бивша спецсъдийка отказа да свали паричната гаранция на Кирил Петков и Божидар Божанов с мотива, че са депутати, хора с връзки и възможности да извършват престъпления.
Ако трябва да заложим на подобно мислене безусловно ще стигнем до извода, че твърде много невинни у нас са на свобода.
Защо в съставите по мерките е пълно с бивши спецсъдии?
В състава на апелативния състав, който утре ще разглеждат молба на защитата срещу задържането на Барбутов и Рафаилов, двама от тримата съдии отново са кадри на спеца.
Логичен е и въпросът как става така, че все на бивши спец съдии се случва да се произнасят по мерките на обвиняемите, свързани „ПП“ – партия, която преди 3 г. бе силно мотивирана за премахване на това правосъдие като „поръчково“ и прочие.
Няма да отваряме дума симпотмачино ли е, че мерките се гледат в сградата бивишя спецсъд на Черковна № 90 в столицата.
Но съмненията за преднамереност остават, а това Страсбург не прощава.
Предстои да разберем какво точно закриха законодателите през 2022 г. след обществения консенсус, че спецправосъдието се харесва само на обитателите му, за които обратно на европейското правосъдие, задържането под стража не е изключение, а правило за ограничаване на човешките права.
Из протокола:
Факт е, че прокуратурата получи безусловно предимство да уточнява, преработва и променя обвинението срещу задържаните обвиняеми, които ще са й под ръка „за обезпечаване наказателния процес“. А тъй като прокуратурата се сдоби с привилегии по случая, публикуваме със съкращения мотивите на защитата срещу задържането под стража на Барбутов и Рафаилов.
Според прокурорите Точев и Тарев „за нуждите на производството по вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не е необходимо доказателствата да са толкова и такива, че по категоричен начин да установяват авторството и вината на конкретно лице в извършването на конкретно престъпление, а е достатъчно само да може въз основа на тези доказателства да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиненото лице към деянието, за което той е привлечено към наказателна отговорност.
В тази насока била дори практиката на ЕСПЧ, а именно, че при първоначалното вземане на мярка за неотклонение, характеристиките на престъпната дейност и нейната тежест, можели да бъдат основание за вземане на такава мярка.
Защитата: Четат практиката на ЕСПЧ, както дяволът чете евангелието
Адвокат Теодор Георгиев, защитник на Петър Рафаилов, казва, че по делото няма събрани доказателства и данни клиентът му да е обещавал каквото и да е, на когото и да било, още повече подкуп в размер на 6% от обществена поръчка. Той добавя, че медийното и политическото отражение на случая не бива да придобива процесуални измерения и поиска по-лека мярка за неотклонение за Рафаилов.
„Искам да отбележа, че самата формална тежест на едно обвинение не може да бъде самостоятелен критерий за определяне на най-тежката МНО, а именно „задържане под стража“, като медийното и политическо отражение на случая не бива да придобива процесуални измерения. В конкретния случай целите по чл. 56 и следващите от НПК биха се постигнали успешно без какъвто и да е проблем с всяка друга по-лека МНО, като това по никакъв начин не би се отразило на разследването и установяването на факти по делото. Ето защо Ви моля да отхвърлите искането на СГП като неоснователно.
Адв. Ина Лулчева, защитник на Никола Барбутов:
Моля да оставите без уважение искането на СГП по следните съображения. На първо място , по отношение на обоснованото предположение, вярно е, че то не е необходимо да бъде в степен, която предполага обсъждане, но неговата интензивност следва да бъде такава, че на базата на тази обоснованост да може да се налага „задържане под стража“ .
Обратното разбиране би означавало, че всякога, когато има някакво предположение би следвало лицето да се задържа, независимо от това дали то е достатъчно интензивно, дали установява тази степен на обществена опасност, която предполага изолация.
Прокуратурата, Ви разказа, както дяволът чете Евангелието, практиката на европейския съд и се опита да избегне категоричните постановки, поставени от него, както и от българския съд.
Прокуратурата иска да се приеме, че няма опасност от укриване, но неправилно след това се позова на произнасяне на европейския съд, че тежестта на обвинението, все пак в началото на делото можело да се преценява като основание за задържане.
Казвам неправилно, защото именно на базата на тежестта на наказанието европейския съд е казал, че в началото би могло да се изведе опасност от укриване, така че този довод на прокуратурата е крайно несъстоятелен.
На първо място, както е казал ВКС още с тълкувателно Решение № 1 опасността от извършване на престъпление следва да се извежда от доказателствата по делото, а да не бъде хипотетична.
Тези доводи на прокуратурата установяват хипотетична опасност и са свързани единствено с квалификацията на деянието, която прави самата прокуратура, а както е казал и европейският съд, е крайно неприемливо позоваването на тежестта на обвинението, като основание за задържане на лицето в система, от която повдигането на обвинение зависи единствено от прокуратурата и това нейно действие е безконтролно.
Квалификацията на деянията сама по себе си не може никога да послужи като основание да се приеме, че има опасност от извършване на престъпление.
На следващо място, не е налице никаква специфика, не е налице никакъв продължителен период с различна от обичайните случаи, още по-малко някаква висока степен на организираност, която ще обсъдя, когато говоря за обоснованото предположение.
Продължителният период, който твърди прокуратурата, касае само съществуването на ОПГ и аз ви уверявам, че от доказателствата по делото никъде не се установява защо е определен този период. Защо пише февруари, а не 15 март, 3 април или януари, не става ясно от материалите по делото,
това е чист произвол.
Тези декларации на прокуратурата, които нямат никакво покритие на фактите по делото, още по-малко в правото по
отношение установяване опасността от извършване на престъпление. Считам, че не могат да послужат като основание за вземане на тази мярка. Не можах да разбера какво прокуратурата изказва с довода за сериозна мрежа от контакти, които имали в общинската администрация. Моят подзащитен е работил като зам. кмет и тези контакти са естествени по службата му, те не са търсени специално, както и той ми обърна внимание, това се установява от материалите по делото, в „Люлин“ той не е и ходил в администрацията ( както твърди един от прокурорите).
Освен това, най-същественото е, че той вече не заема тази длъжност, така че всякакви твърдения за влияние са плод единствено на разсъжденията на прокуратурата без да има никакво основание във фактите и обстоятелствата.
От друга страна, с оглед широката обществена гласност на този процес дали някой сериозно твърди, че който и да е от двамата ще тръгне да говори с някого за нещо, на първо място. На второ място, за какво да говори, искам да каже прокуратурата. Свидетелите, които твърдят, че с тях е разговаряно са разпитани, обществени поръчки, има документ по делото представен, че в р-н „Младост“ нито една не е финализирана, т.е.
нито един твърдян подкуп не е даден, защото няма финализирани поръчки.
В р-н „Люлин“ също не се твърди да е финализирана поръчка, няма данни по делото, поне аз не видях, от които да се установява, че има да се разпитва някой. Разпитани са свидетели от фирми, които не казват да им е искан какъвто и да е подкуп и затова аз питам върху кого да окаже въздействие и кого да наговаря.
Друг е въпросът, че оказването на съдействие за промяна на показания е подбуждане към лъжесвидетелстване, което е самостоятелно престъпление, а извършването на престъпление е основание за повдигане на обвинение, но хипотетичните предположения на прокуратурата, че такова може да бъде извършено, не може да послужат като основание за задържане под стража.
Задържането под стража не е за да си събира прокуратурата доказателства
Още повече, че МНО действително обосновава нормалното развитие на процеса, но тя не е предназначена да обслужва разкриването на обективната истина, както неправилно заяви прокурорът пред вас.
Единствената цел на МНО е да гарантира правилното процесуално поведение на обвиняемия, но не и да съдейства на прокуратурата да си събира доказателства.
В тази връзка, не е довод и това, че делото било в ранен етап.
Аз не разбирам този довод, поради следното: Обвинение се повдига, когато има достатъчно доказателства, че някой е извършил престъпление, то не се повдига, когато на прокуратурата просто й хрумне, че нещо може да се случи.
Следователно дали е ранен или късен, това е етапът, в който са събрани, според прокурора достатъчно доказателства, че има извършено престъпление от тези лица, поради което доводите, че има още да се работи по делото, може би още няколко години, не могат да бъдат по никакъв начин искане да бъде задържан някой.
Има решение на ВКС от периода 2001 година, когато ВКС гледаше МНО, в което изрично по повод на такъв довод казва: „Ако прокуратурата смята, че трябва да събира още доказателства, свързани с обвинението да не беше повдигала обвинение на този етап.“.
Така, че по отношение на доводите за обективната истина, за ранния етап, за спецификата на усложнената престъпна дейност, аз Ви моля да приемете, както се приема и теорията и практиката, че сама по себе си конструкцията на обвинението никога не е достатъчно основание да се приеме на базата, на това че има опасност от извършване на престъпление.
Според логиката на прокуратурата трябва да ги задържите,
защото могат да се сбият на улицата.
Ясно е, че моят подзащитен не може да извърши никакво престъпление от инкриминираните, защото вече не заема тази длъжност и не може да оказва влияние на никакви служители на администрацията, независимо от това, което ви казват по-горе във връзка с изобщо възможността от това да се правят каквито и да е изводи.
Естеството на обвинението, което прокуратурата абсолютно безконтролно повдига, не могат да се правят никакви изводи във вреда на обвиняемия, защото разсъжденията и предположенията на прокурора не са доказателства за наличието на такава опасност, както изисква Тълкувателно Решение № 1.
Защитата е в неравностойно положение
По отношение на обоснованото предположение, на първо място, искам да кажа, че защитата отново е поставена в абсолютно неравностойно положение, защото прокуратурата си разполага на този етап със свидетелските показания, цитира си каквото иска, за защитата има едно ограничено време да се запознае без да има възможност да получи копия и да работи с тях, за да отговори конкретно на всеки довод, който се прави с тези гласни доказателствени средства, така че голяма част от казаното от прокурора във връзка с гласните доказателства не е вярно, цитират се невярно и в абсолютно избрани и извън контекста части, показанията, които дават свидетелите.
Междувпрочем, много е показателен и този факт за днес представения разпит, в който свид. Георги Тодоров казва, че е чул записът, който не е по делото, той е разпитан за слушане на запис, който ние нямаме по делото, който казва, че било вярно съдържанието, ние всички не знаем какво е това, но същевременно той не го е правил и не знае кой го е записвал.
Няма нито едно доказателство, че Барбутов e обещавал подкуп от 6%
… Първо искам да кажа, никога, никъде не е събрано по делото, нито едно доказателство, в което моят подзащитен обещава на когото и да било, и на този свидетел подкуп в размер на 6%, за да назначи за членове на комисии по ЗОП, конкретни приближени на Барбутов експерти и да обяви конкретни посочени от Барбутов фирми за изпълнители на обществени поръчки.
Аз моля да прочетете показанията и да ни кажете един свидетел, който заявява този факт, няма нито един, това е невярно в постановлението и невярно днес се твърдеше, че е имало такива факти.
На следващо място, невярно прокуратурата заяви, че моят подзащитен е обещавал 6% на кметовете, макар че обвинението е само за единия кмет, които щели да получат. Никога не е ставало дума от моя подзащитен, няма такова твърдение в нито един разпит, че той обещава да даде 6% от обществена поръчка. По отношение на 304 НК, искам да кажа на първо място, че не е вярно, че има искане за назначаване на експерти, а на второ място не е вярно, че са обещани 6%.
Какво по отношение на експертите, не мога да цитирам изчерпателно всички показания, но от всички разпитани свидетели
става ясно, че е предлагана експертна помощ във връзка с обявяването на обществени поръчки за усвояване на европейски средства. Гочев, кмет на „Люлин“ казва: „Имаше официални срещи за осигуряване на експертна помощ.“. Това не е ли най-нормалният подход, който една администрация може да гарантира.
Оттук нататък разговора дали фаворизираме или не, е без значение, след като няма искане да се наруши закона и някой да бъде класиран без да отговаря на изискванията. Както вече казах, няма данни защо се твърди, че е имало някакъв сговор от февруари месец за ОПГ, това никъде не е посочено и никой, никога не е твърдял.
За целия период до юни се говори, че е имало срещи, че са предлагани експерти, които да оказват помощ без да се иска да бъдат назначавани в комисии, да взимат решения и прочее, каквито и да е факти, така че да се твърди съществуване на ОПГ през този период по никакъв начин не е възможно, а наличието на специалната цел да се върши престъпление по 282 НК е напълно опровергана, защото навсякъде се твърди, че трябва да се спазва закона.
Свидетелят Даниел Михалев казва, че се е запознал с Рафаилов на 05. 06.2 г., нищо не е знаел, но едва след 05.06.15г. осъзнал, че може да има някакви корупционни практики.
Какъв е смисълът на този свидетел не е ясно, както и какво точно е осъзнал Мирчо Стоянов, зам. кмет на „Люлин“, като казва че след 24.05.25 г. му били споделили за манипулирани обществени поръчки в „Младост“, но там няма нито една приключила обществена поръчка, в момента са в процес по отваряне на оферти…
Една добре подредена провокация
За мен това е една доста подредена провокация, но проблемът е последващ. Нещата са много нагласени, просто едно след друго свидетелите ги установяват, казват до 6 юни няма нищо, после се обаждам и на 17 юни разбираме, че нещо става в „Младост“ и че може да стане и в „Люлин“ и решаваме да говорим, и записваме разговор, неизвестно кой го записва.
Гочев е зам. кмет на „Люлин“, той говори за официалните срещи. На 17 юни той бил уведомен от Тодоров вече, както и другите какво си били говорили с Барбутов и решили на следващия ден да свикнат пресконференция…
Георги Тодоров казва, че чул, че се разпределят 6%, неизвестно между кого, от кого и какво отношение има това към моя подзащитен. А към 17 юни Барбутов, ето тук се появява при 6%, той бил казал на този свидетел, че 6% се връщат във фондацията на не знам си кого, не си спомням името, това казва Тодоров, за когото в искането пише, че неговите показания подкрепяли обвинението по 304а НК.
Той не казва конкретно кой на кого е обещал, а казва, че се връщат в една фондация. Стоянов също казва, че 6% се разпределят между ПП и кмета. И тук питам, с какво се доказва обвинението по 304аНК.
За ОПГ категорично няма доказателства
Друг е въпросът, че не се твърди никакво действие на моя подзащитен, а дори познанство мисля, с тази госпожа Клисурска, която за нас всички беше изненада коя е и каква връзка има с него. Защото за негова връзка с Клисурска не се говори и аз съм убедена, че тя е сложена за пълнота, за да станат трима, защото иначе няма да има група.
Всички свидетели казват, че са чули, че 6% се връщат в политическа партия ПП и тук в скоби искам да кажа, защото ние не можем да стоим извън улицата и извън живота, който живеем, че ПП плати и ще плаща сериозна цена за това, макар че изведнъж излиза така в обществено – политически план, че корупция до февруари не е имало, сега я разкриха и повече няма да има, защото корупцията е била в СО, друга нямаме.
Но нито един от тези свидетели не твърди, че 6% са били предлагани, на който и да било кмет и от Вас се иска по аналогия да приемете, че моят подзащитен ги е обещал на този кмет, защото така се правело, ами не се прави така и по аналогия нищо не може да се установява.
Няма обещание за подкуп
Освен това, абсолютно не е вярно това, което каза днес прокуратурата, позовавайки се на тълкувателни Решение 1 от 2021 година на ВКС, който казва какво е да се обещае подкуп и че не е необходимо да има веднага размяна на облагата и че се обещава за бъдеще време.
Но подкупът е една забранена сделка, в която едното лице дава и обещава, а другият я приема или не. Обещаване на неясно какво, неясно кога при условия, които не знаем дали ще се сбъднат, защото така се твърди – ако някога, някой спечели поръчка, ще получиш пари. Това не може да бъде конкретизация на обвинения.
Не може да обещаваш действия на трето лице. Никога моят подзащитен не е обещал на никой кмет, че ще му дава и на този включително, даже той не го твърди, че ще му даде подкуп.
Всички разговори, които се въртят, че имало данни, че изпълнителите на поръчките давали процент на политическа партия ПП и 1% за кмета, не заместник кмета.
Обещаване на действия на трето лице няма правно значение и това важи, както в законните сделки, така и в незаконните. Не може да обещаваш действия на трето лице и да отговаряш за това. Никой, никога, дори и от свидетелите, не е казал, че кметовете получават 6%, аз се изненадах от това твърдение на прокуратурата след като няма нужда да го твърди. Можеше да не пише 6, можеше 1, можеше да не пише процент, защото тя си повдига обвинение, каквото си поиска.
Всичко това естествено, че изключва каквато и да е опасност от извършване на престъпление, но да се твърди, че това състояние на обосновано предположение плюс другите факти за личността и поведението му, налагат задържане под стража, считам че е напълно несъответно.
За времето на спецправосъдието
В заключение, се връщам във времената, които аз не харесвах, когато Специализираният наказателен съд задържаше с такива мотиви и което стана причина за затварянето му, защото масовите задържания, за да се отговори на обществения интерес, вътрешно създаван интерес, доведе до това напрежение.
В случая се иска по същия начин. МНО, казва Европейския съд, не е правило и не е принцип, тя е винаги изключение и трябва да се налага наистина, когато е абсолютно необходимо, доказано с факти, а не с разсъждения на прокурора за нещо си, че се налага човекът да претърпи това най-тежко ограничаване на свободата.
Аз считам, че още много неща могат да се обсъдят по свидетелските показания, но не считам, че е наша работа да го правим в момента, защото както се казва, обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен.
Но самият прочит на показанията не установява тази достоверност и такава опасност, която да наложи изолация. Много неща още могат да се кажат, но наистина не би следвало да ви ангажираме с анализ на доказателствата, но моля да имате предвид, че няма нито един факт, който да
подкрепя конкретно това обвинение, което е цитирано. В този смисъл ви моля да оставите без уважение искането на прокуратурата.
За Пулицър
На аргументите на защитата, съдия Вилислава Ангелова, като взимства изводите на прокуратурата, че на свобода Барбутов и Рафаилов има опасност да извършат престъпление и без да се укриват, отсъжда задържане под стража. За това е изтъкнат още един изключителен аргумент:
“Налице е щета за българското общество и за България, което обуславя както завишената обществена опасност на деянията, така и на извършителите. Тук следва да се отбележи и конкретиката – едната обществена поръчка е свързана с детска градина – с деца на България, чиито права и интереси са засегнати от политиката, което надхвърля не само правните, но и човешки морални граници, т.е политици и политически партии използват български деца, за да печелят за тяхна сметка.”
По – чувствителните съдии в Страсбург биха поплакали.
