СЮБ с обръщение към властта: Вместо да се чудим какво искаме, три екипа с изявени юристи могат да извършат мащабна съдебна реформа в съда, ВСС и ПРБ

  Повод за настоящето ни поредно обръщение към вас са решенията на Комитета на министрите на Съвета на Европа, взети на 1531-то заседание (10 – 12 юни т.г.) във връзка с изпълнението от страната ни на решенията на ЕСПЧ и направени препоръки, свързани с констатирани слабости в моментното състояние, статута и дейността на органите на съдебната власт.   Това се казва в писмо на Съюза на юристите до председателите на  НС, правна комисия, парламентарните групи, министъра на правосъдието, членовете на ВСС и председателя на ВАдвС.

Няма да обсъждаме решенията и препоръките, които са публични, но отново напомняме предложенията на СЮБ, свързани с поредица последователни действия за положително развитие на съдебната реформа.

В процедура на съдебна реформа сме повече от 34 години. Само припомняме, че тя започна с влизането в сила на КРБ – 1991 г., която предвиди нова организация на съдебната власт – създаване на ВСС, възстановяване на ВКС и ВАС, апелативни съдилища и възможност за триинстанционно производство. Основният закон регламентира тази промяна да стане в едногодишен срок (§4ПЗРКРБ), но поради бездействие и открита съпротива на законодателната и изпълнителната власт (вж. Р.13/98 г. и Р.19/96 г. на КС на РБ) тази реформа се извърши за 7 – 8 години. Последва приета от МС „Стратегия за реформа на българската съдебна система“ (2001 г.) и Програма за изпълнение на стратегията на Министерство на правосъдието. Същата бе актуализирана с решение №260/21.04.2003 г. на МС. През 2009 г. МС прие нова Стратегия, която бе актуализирана 2014 год., този път одобрена и от НС, с действие до 2021 г.

Европейската комисия (ЕК) с критични доклади по мониторинга, а също и Венецианската комисия, Съвета на Европа (СЕ) и други международни организации отчитаха доколко се реформира системата и ни даваха мнения, препоръки, съвети и т.н.

През тези над 30 години бяха приети и шест поправки на КРБ като пет от тях специално за съдебната власт. Особено фиаско претърпяха непрофесионално подготвените и без обществено обсъждане последни изменения на КРБ.

И сега след 34 години реформа отчитаме изпълнение на стратегиите и препоръките, но във всички нас – юристите, остава усещането, меко казано, за неудовлетвореност и непостигане на желаните резултати и за липса на справедливост, и най-важното не само у нас, но и в българското общество и европейските ни партньори.

Днес, ние отново говорим за продължаване на реформата при очевидна неяснота какво всъщност искаме и как да го постигнем!

Тези проблеми отново бяха констатирани и обсъдени на Общото събрание на СЮБ и излизаме със следното предложение до трите власти, до ВАдвС и до гражданското общество: под патронажа на председателя на НС или министъра на правосъдието да се формират три екипа от изявени юристи – депутати, експерти от МС, МВР и Министерство на правосъдието, научни работници, членове на ВСС, съдии, прокурори и следователи от ВКС, ВАС, Прокуратура и НСлС, адвокати от ВАдвС и представители на правните НПО със задача да разработят ясна концепция за развитието на:

• ВСС – структура, състав, постоянно действащ или не, един или два съвета, с колегии или без; при задължително намаляване на парламентарната (политическата) квота и т.н.,
• 2. За Инспектората към ВСС – избор от съдебната власт с минимално участие на НС, като кандидатурите да се издигат от съдебната власт, а не от НС.  Да се помисли за начинът на избиране и на двата органа – ВСС и Инспекторат към ВСС.   Абсурдно е да се избират от НС с мнозинство 2/3, при положение, че съдиите за КС се избират с обикновено мнозинство!  Затова четвърта година няма редовно избран нов състав на инспектората, чиито правомощия са предмет на решения на КС и на Съда на ЕС, а втора година на ВСС.

2. За съда – модел на съдебна карта (пета година, висяща във ВСС) при съобразяване добрия пример на страни от ЕС – защото 184 съдилища за обезлюдяваща България очевидно са много – СЮБ има „брадясало предложение“ за възстановяване на двуинстанционното производство, за закриване на една от четирите степени съдилища (обединяване на районни и

• окръжни съдилища и създаване на 50-70 единни първоинстанционни съдилища и 9 апелативни). Доказано в други европейски страни е, че такава промяна гарантира концентрация и специализация на магистрати, респективно чувствително повишаване на качеството на постановяваните актове и бързината на производствата. Не на последно място това ще доведе до намаляване на финансовата издръжка на системата с около 1/4 от годишния бюджет, или не по-малко от 200 млн. лв.

Не трябва да забравяме, че в последния си доклад Комисията за ефективност на правосъдието на СЕ изследва 37 държави, като България е посочена като страна с много добро финансиране на съдебната власт, с най-много прокурори и съдии на 100 хиляди жители и с не особено ефективно, респ. справедливо правосъдие.

• За прокуратурата – дали да бъде част от съдебната власт, или от изпълнителната, или да бъде самостоятелна структура; статут и правомощия на главния прокурор; децентрализация, самостоятелност и независимост на прокурорите; възможна обжалваемост на всички актове пред съд; императивна законоустановеност на сроковете за разследване (не повече от 6 месеца и в изключителни случаи – до 9 месеца) и за изготвяне на прокурорските актове (не повече от 14 дни и в изключителни случаи до 30 дни) и т.н.
• 1. За следователите – дали да остане сегашният модел или да се възстанови старият с относителна или пълна независимост от прокуратурата и т.н.
• 2. Не трябва да пропускаме и разследващите полицаи. Дознанието бе възстановено през 2001 г. и състоянието му изисква обсъждане на взаимоотношенията със следствието и прокуратурата; да продължи ли да съществува, да променим ли статута на разследващия полицай с цел създаване на екипност, оперативна самостоятелност, независимост и т.н.
• И накрая, крайно наложително е да се извърши дълбока промяна в юридическото образование, което е в плачевно състояние и произвежда в голямо количество „юристи – среднисти“. Надяваме се, Министерство на правосъдието и Министерство на образованието и науката да се съобразят с многобройните ни предложения в тази посока (последно писмо наш изх. №11 от 23.02.2022 г.).

Тази дейност (без образованието) може да бъде извършена от три екипа (отделно за ВСС и Инспектората, за съдилищата и за прокуратурата, следствието и разследващите полицаи). Те следва да бъдат ръководени от изявени и признати авторитети. Задължителното участие на депутати от всички парламентарните групи ще гарантира възможност за мнозинство при евентуално налагащи се конституционни и законови промени.

Формирането на такива екипи няма да бъде прецедент. Правили сме го в близкото минало по проблеми за развитието на административното правосъдие, с ръководител проф. Кино Лазаров, на трудовото правосъдие, начело с проф. Васил Мръчков, за търговското правосъдие, с ръководител проф. Живко Сталев и др.

Съдебната система е консервативна и на основата на порочния дългогодишен опит по системата „проба –грешка“ трябва ясно и категорично да кажем: Това искаме като резултат и така следва да го постигнем!

С УВАЖЕНИЕ,  ПРЕДСЕДАТЕЛ:   (ВЛ. СЛАВОВ)