DeFakto.bg DeFakto.bg
Антикорупционната комисия гласува с 13 гласа „за“ законопроекта, предложен от групата на ГЕРБ-СДС. Отхвърлен бе проектът на „Възраждане“ с три гласа „против“ и 14 „въздържал се“. Предложените текстове на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) също бяха отхвърлени с пет гласа „против“ и 11 „въздържал се“.
Правната комисия прие с 10 гласа „за“ законопроекта на ГЕРБ-СДС, отхвърли този на „Възраждане“ с три гласа „против“ и 11 „въздържал се“, а този на ПП-ДБ с шест гласа „против“ и девет „въздържал се“.
Важните промени в него са следните: първо, премахва се изискването изборът на членове на КПК да става с квалифицирано мнозинство; второ, записва се в закона, че номинационната комисия (тя ще проверява кандидатите за допустимост и ще им дава препоръчителни оценки – бел.а.) ще може да заседава и да взима решения с гласовете на две трети от петимата й членове при наличие на „обективни обстоятелства“.
Отпадането на мнозинството от 160 депутати управляващите мотивираха с премахната от Конституционният съд разпоредба в основния закон, според която парламентът избира държавни органи с две трети, ако това е предвидено в закон. Според управляващите, ако правилото за квалифицираното мнозинство остане в антикорупционния закон и с него се изберат членове на КПК, това би дало основание изборът да се атакува като противоконституционен.
Предвидено е също решенията на Номинационната комисия да могат да се приемат с две трети от състава й, ако обективни обстоятелства налагат това, а не с пълно единодушие. От опозицията заподозряха, че управляващите целят заобикаляне на закона и гаранциите за деполитизиране на Антикорупционната комисия.
Какво още предвиждат промените
Проверките за незаконно придобиваното имущество ще включват и имущество на свързаните с проверяваното лице негови преки възходящи близки, братя и сестри, когато няма доказателства за произхода му.
Проверяваните ще декларират и своите пътувания от всякакво естество извън страната, защото била обичайна практика незаконно придобити парични суми да се харчат в чужбина, където липсва контрол върху това, както и да се пребивава в закупени в чужбина имоти с незаконно придобити парични средства, посочват още вносителите.
Когато проверяваното лице придобива имущество на името на други лица, ще декларират и сделки на стойност над 5000 лева.
Предлага се разследващите инспектори на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) да бъдат дадени правомощия за разкриване на банкова, застрахователна и осигурителна тайна за проверяваните лица.
Крайният срок на проверките да бъде удължен в период до пет години след напускането на публичната длъжност, а сроковете за проверка назад във времето да бъдат унифицирани на срок от три години, е записано още в проекта.
При заемане на длъжността – член на Комисията, трябва да бъдат декларирани и задължения към частни кредитори в размер над 50 000 лева. Предлага се член на Комисията да може да бъде отстранен при уронване на престижа на държавната власт. Предложението за това да може да става с подписите от една парламентарна група.
Комисията ще бъде уведомявана и за предприетите ограничителни мерки и повдигнати обвинения от Прокуратурата спрямо проверяваните от нея лица.
Лицата, подаващи сигнали до Комисията, ще могат да обжалват отказите на Комисията след извършената и приключила без последващи действия проверка. Вносителите предлагат и да има публичност на санкционираните лица, заемащи публични длъжности, и затова се предвижда включването им в списъка с публични регистри.
При провеждането на съдопроизводствата, инициирани от Комисията за отнемане на незаконно имущество (КОНПИ) за отнемане на незаконно придобито имущество, не следва да се дължи държавна такса, а лицата, участващи в местната власт и местното самоуправление, санкционирани за корупция или за конфликт на интереси, също следва да бъдат публично обявявани, пише в мотивите.
От Министерство на правосъдието (МП) подкрепят законопроекта предложен от ГЕБР-СДС. По отношение на законопроекта на ПП-ДБ подкрепят промените за мнозинството, с което се избира комисията. По останалите параграфи сме изразили определени резерви в становището си, относно правото на труд и опасността определеи дейности на комисията да бъдат блокирани при липса на постоянен състав, посочи Любомир Талев от МП.
Той допълни, че по законопроекта на „Възраждане“ по конкретни текстове правосъдното министерство е изразило резерви, свързани с възможностите от опасността от прекомерна намеса в личния живот на гражданите.
От МЕЧ сме изключително притеснени от законопроекта, предложен от групата на ГЕРБ-СДС, защото всяка промяна на закон трябва има цел. В случая целта би трябвало да бъде противодействие и превенция на корупцията. За първи път виждам цел да се вземат пари по ПВУ и да се прави законова норма заради това, каза Христо Расташки от групата на „МЕЧ“, цитиран от БТА. Той допълни, че според тях това Номинационната комисия да заседава с намален състав е възможност за по-лесен избор и политизиране на състава й
.
Парите по ПВУ задвижиха борбата с корупцията
През 2023 г. Народното събрание раздели КПКОНПИ на две комисии – за противодействие на корупцията, чието ръководство се избира с 2/3 мнозинсто, и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Трима комисари ще ръководят борбата с корупцията, като всеки от тях ще е шеф за по 2 г. на ротационен принцип. Кандидатите пък ще се пресяват от специална нoминaциoннa кoмиcия, в която влизат по един представител на Bъpxoвния кacaциoнeн cъд, Bиcшия aдвoкaтcки cъвeт, правосъдното миниcтepcтвo, oмбyдcмaнът и Cмeтнaтa пaлaтa
След разделянето бе излъчена само първата – антикорупционната комисия, начело остана председателят на КПКОНПИ Антон Славчев, който бе избран през 2022 г., когато бившият главен прокурор Сотир Цацаров освободи поста.
До момента членовете на вече разпуснатата КПКОНПИ продължават да заемат постовете си – поне временно, докато бъдат избрани техни наследници.
Когато стана ясно, че заради липсата на движение по въпроса България може и да загуби пари по линия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), управляващите внесоха в сряда свой проект за промени в антикорупционния закон, който на следващия бе разгледан и приет от мнозинството им.
