Адв. Величков за „гилотината срещу ПП“: Вместо правосъдие, има правообслужване на нагли дерибеи от първия ред в НС

Рядко съм бесен и обезверен, но днес (вчера) в късния следобед се почувствах точно така! Под палещото слънце на плаца пред уж закрития Специализиран съд си прекарах времето с колеги адвокати и ресорни журналисти, осмисляйки дългите паузи на заседанието по едно важно дело с разговори за особеностите на нашето правосъдие.

  Изводът ми в края на тягостния ден беше, че правосъдие на практика няма – има правообслужване на силните на деня или по-конкретно на двама нагли дерибеи от първия ред в така нареченото Народно събрание, които са решили да си отмъщават и притискат всички, които не са в „отбора им“ или не се съгласни с методите им на действие, по всякакъв начин и с всички зависещи от тях органи и институции! За огромно съжаление и за пореден път, видях, че си служат със Съда точно като с бейзболна бухалка, облечена в черно и надянала кадифена ръкавица, но удряща безпощадно.

  Съдът заседаваше в сградата на Спецсъда, с маниерите на Спецсъда и с аргументите на Спецсъда, съгласно които доказателства, обосноваващи обвинението може да няма, но „доказателствена съвкупност“, която да подкрепи обосновано предположение за извършено престъпление има. Подкуп може да няма, но намерение и схема на подкупите има,  договори може да няма, но обещание за сключването им има. И  състав на престъпление може да няма, но пък е вероятно престъплението да е извършено, макар и под друга форма, не съвсем установена от Наказателния кодекс.

   Професионализъм отвсякъде, ама няма как да е иначе, когато от четирима съдии в първите две инстанции, които трябваше да се произнесат по мерките за неотклонение на двама души, поискани от Прокуратурата, трима са бивши съдии от уж закрития спецсъд, по-известен като извънредния прокурорски съд, а едната от тях е даже била негов заместник председател.

  За цвят имаше един отвод и един отказ за отвод, блестящо мотивирано поискани от адвокат Ина Лулчева, а след поредната почивка се появи „конвенционален съдия“, който набързо „влезе в папките на делото“ и също се произнесе.

Както се казва, ако нещо кряка като патица, движи се и плува като патица и те гледа като патица, значи е патица.

 Хората се задържат, губят си свободата и се отделят от семействата им, за да се даде достатъчно време на Прокуратурата да си събере или произведе нужните доказателства.  Обичайно после всичко пропада като къща от карти или замък от пясък, а ние плащаме обезщетенията, когато същата тази прокуратура бъде осъдена по ЗОДОВ за неимуществени вреди и имуществени щети. Но резултатът е постигнат и поръчителите са доволни – обвиняемите и подсъдимите са вече половин човеци, а гражданите са заблудени или изплашени.

   Така беше с NEXO, така беше с ТЕД груп и „пръскачките“ на една птицоподобна прокурорка, така беше със семейство Златанови и откраднатото им от престъпна банда злато и съсипано здраве, така беше с „Осемте джуджета“, „чували за магистрали“, дебото с прокуроския луноход „КТБ“, което и с тази скорост се движи…

 Но днес видях на живо как „калният терен на политиката“, по думите на двама главни прокурори, съвсем е окалял терена на Съдебната власт, до степен на пълна загуба на независимост, достойнство и дори инстинкт за самосъхранение, защото безропотните слуги накрая винаги биват изхвърляни дори от предверията на Двореца на ситите!

И много жалко за честните и достойни съдии, които продължават да служат на закона и да работят по вътрешно убеждение, защото това е подигравка и с тях. Тази показна сервилност, заради която в следващите месеци едно дете само на годинка ще бъде без баща си, който дори си е взел отпуск по бащинство, за да го гледа.

В това дело, по-известно като „Гилотината срещу ПП“, засега няма нищо друго, освен неясните и доста противоречиви разкази на четирима внезапно събудили се с „мощен катарзис“ политически деятели, които точно така внезапно преди година и половина са се събудили като районни кметове и общински съветници, и един запис, чието авторство никой не си признава и не е присъединен към доказателствения материал по него.

 Но пък има много ПОЛИТИКА, прекалено много, толкова много, че направо всичко изглежда като съшито с червени прокурорски конци и приготвено грижлива като парцалена кукла във фабриката на „Новото начало“. Седем часа вън и вътре в задушната зала ми стигнаха, за да разбера това.

А отвън чинно чакаха други адвокати и прокурор, за да влезнат в същата зала, където да се гледат още три мерки за задържане, насрочени за обедните часове, та така до 17 часа си стояха.

А колко хубаво щеше да бъде в тази мрачна сграда на уж закрития специализиран съд, обслужвал лоялно властта, и с огромния никому ненужен паркинг пред него, вече да има детска градина или парти център и да се чува детски смях, а не тежки въздишки на хора, осъзнали колко много мъка и безнадежност има в този наш уж новопостроен демократичен свят! Но има само сивота, потиснатост и отчаяние.