DeFakto.bg DeFakto.bg
Като нарушение на принципа за равенство и недопустими привилегии, състав на ВАС отмени разпоредбата на постановление на МС , която ограничава правото на студентите платена форма на обучение да получават стипендия.(чл. 6, ал. 2 от Конституцията).
Отменен е чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление № 90 от 26 май 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации (допълнено и изменено съответно през 2002 г., 2012 г., 2016 г. и 2018 г), в частта, относно израза „с изключение на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование“.
Административното дело е образувано пред ВАС по жалба на студенти задочна форма на обучение по специалността „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Производството се гледа повторно, след като 5-членен състав на ВАС прие, че първоинстанционният състав е отменил нормативния акт поради нарушение на процедурата по неговото приемане, но не е разгледал доводите за противоречие със закона на разпоредбата от Постановлението.
Сегашният състав приема, че при издадените ПМС през 2012 г. и 2016 г. са допуснати нарушения на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Такива са установени при изработването на проекта на постановленията, публикуването и приемането им. Относно ПМС № 242 от 22 октомври 2002 г. нарушения не се установяват, тъй като извършените с него изменения са направени преди влизане в сила на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и при действащия тогава Устройствен правилник на Министерски съвет и на неговата администрация.
В Закона за висшето образование за правото на стипендия, законодателят използва единствено понятието „студенти“, без да прави диференциране на формата на обучение дали е платено или е субсидирано от държавата. С въвеждането на подобно разграничение с оспорения подзаконов нормативен акт, се ограничава правото на стипендия на студентите, приемани за обучение срещу заплащане, приемат съдиите.
Съдът посочва, че приемането на разпоредби в подзаконовия нормативен акт, чиито предписания се отклоняват от тези на нормативните актове от по-висока степен, е недопустима. Съответствието им с Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен е задължително, съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗНА.
Равенството на гражданите пред закона е изведено като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата (Решение № 14 от 1992 г. на КС по к. д. № 14/1992 г.), пише съдът. То е формулирано още и като основно право на гражданите (Решение № 10 от 2016 г. на КС по к.д. № 3/2016 г.). Нормата на чл. 6, ал. 2 от Конституцията установява равнопоставеност на всички граждани пред закона независимо от имущественото им състояние, поради което изключва създаване на законодателство, което по различен начин да третира група граждани според тяхното имущество.
Атакуваните текстове противоречат и на чл. 3, буква „в“ от Конвенцията за борба срещу дискриминацията в областта на образованието, според който държавите, които са страни по конвенцията, се задължават да не допускат, що се отнася до плащането за обучение, предоставянето на стипендии и на всяка друга помощ на учащите се, а също така даването на разрешения и привилегии, които могат да бъдат необходими за продължаване на образованието в чужбина, никакви различия по отношение на учащите се – граждани на дадена страна, от страна на държавните органи, освен различията, основани на техния успех или нужди.
Изключването на студентите, приети по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ и чл. 21, ал. 2 и 3 от Закона за висшето образование, от кръга на лицата, които имат право на стипендия, не представлява различие, основано на техния успех или нужди по смисъла на чл. 3, буква „в“ от Конвенцията, заключава съдът.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
