DeFakto.bg DeFakto.bg
Национално законодателство, което предвижда задължение за акциз при фиктивна доставка на акцизни стоки, посочени в неистински фактури, е несъвместимо с правото на Съюза – това посочва в първото си преюдициално решение Общият съд на Е по дело T-534/24 | [Gotek]1. По това първо преюдициално дело, което Общият съд приключва с решение по-малко от девет месеца след като преюдициалното запитване му е прехвърлено от Съда, се иска тълкуване на някои разпоредби от Директивата за акцизите3 (вж по долу)
Случаят
След извършена данъчна ревизия хърватската администрация установява, че търговец е приспаднал неправомерно данък върху добавената стойност (ДДС) въз основа на неистински фактури за доставки на нефтопродукти, които в действителност никога не са били извършени.
На основание на националното законодателство митническите органи изискват заплащането на акциз. Те преценяват, че търговецът е извършил злоупотреба с право при движението на акцизни стоки.
Сезираният от търговеца хърватски съд иска от СЕС да се установи дали националното законодателство, така както е тълкувано от националните органи, което предвижда възникване на задължение за акциз при фиктивна доставка на акцизни стоки, посочени в неистински фактури, е съвместимо с правото на Съюза.
В решението си Общият съд отговаря отрицателно на запитването. Той отбелязва, че задължението за акциз възниква от момента на освобождаване на стоките за потребление, което съответства на изчерпателен списък от предвидени в Директивата хипотези. В случая обаче акцизът е бил наложен поради злоупотреба с право, при която са използвани неистински фактури, а нефтопродуктите не са били доставени — положение, което не може да бъде отнесено към никоя от посочените хипотези.
Освен това Общият съд преценява, че държавите членки действително имат законен интерес да вземат подходящите мерки, за да защитят своите финансови интереси, но все пак не могат да упражняват регулаторните си правомощия в нарушение на разпоредбите на Директивата.
Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки в рамките на отнесен до тях спор да се обърнат към Съда на Европейския съюз с въпрос за тълкуването на правото на Съюза или за валидността на акт на Съюза.
На 1 октомври 2024 г. на Общия съд бе предоставена преюдициална компетентност в шест специфични сфери2. До момента на Общия съд са прехвърлени 55 преюдициални дела.
Общият съд е компетентен да разглежда преюдициални запитвания, които попадат изключително в някоя от следните сфери: 1) общата система на данъка върху добавената стойност (ДДС), 2) акцизите, 3) Митническия кодекс, 4) тарифното класиране на стоките в Комбинираната номенклатура, 5) обезщетяването и оказването на помощ на пътниците при отказан достъп на борда или при закъснение или отмяна на транспортни услуги, както и 6) системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Съдът на ЕС е компетентен да разглежда всички останали преюдициални запитвания.
Съдебните актове на Общия съд, постановени в преюдициално производство, могат по изключение да бъдат преразглеждани от Съда по предложение на първия генерален адвокат в случай на сериозен риск от засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза. Ако такова предложение не бъде направено в рамките на един месец от постановяването на съдебния акт на Общия съд, този акт става окончателен. Ако обаче първият генерален адвокат предложи преразглеждане, следва да се изчака изходът от производството
пред Съда, за да стане съдебният акт на Общия съд окончателен или съответно да бъде заменен с такъв на Съда.
Нито Съдът, нито Общият съд решават националния спор. По него следва да се произнесе националната юрисдикция в съответствие с акта на Съда или Общия съд.
1 Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
2 Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2024/2019 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година за изменение на Протокол No 3
относно Статута на Съда на Европейския съюз (вж. прессъобщения No 125/24, No 154/24 и No 179/24).
3 Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива
92/12/ЕИО.
