DeFakto.bg DeFakto.bg
Все по-овладеният, благодарение на привилегии, български съд съвсем ще запее в антикорупционния хор
Точно обратното. Без да са независими, тези институции не могат да имат легитимност да упражняват правомощията си по противодействие на корупцията. И каквото и да направят, на него трябва да се гледа като на политически, а не правен акт.
Примерите на избирателно наказателно преследване на властова корупция само от последните две години са множество и най-ярките неизменно могат да бъдат обвързани със знакови събития именно от политическия живот:
1) Докато беше съвместното управление на ГЕРБ и ПП-ДБ с подкрепата на ДПС, политическата корупция беше напълно забравена като тема от антикорупционните органи. Редица наказателни производства, в това число и избирателно активираните в края на предсрочно преустановения мандат на Иван Гешев като главен прокурор, касаещи пряко или косвено политически фигури от (или свързвани с) мнозинството, бяха или прекратени, или потънаха в обичайната забрава – например Барселонагейт, декларацията за гражданството на Кирил Петков, пачките и кюлчетата от стаята на Борисов, делото за твърденията на Божков, че е плащал подкупи кеш и пр.
2) Разтурянето на това управляващо мнозинство и вътрешният конфликт в ДПС послужиха буквално като команда „дръж“ за антикорупционните органи и доведоха до коренна промяна в поведението им. Ударно започнаха поредица от наказателни преследвания срещу (или свързани със) знакови фигури от ПП-ДБ и фракцията на Ахмед Доган в разцепилото се ДПС. По тях обвиняемите неизменно се оказваха политически противници (или свързвани с политически противници) на лидера на ДПС Ново начало Делян Пеевски – например Петя Банкова, Живко Коцев, Кирил Петков, Божидар Божанов, Лена Бориславова (ПП-ДБ); Дхейхан Ибрямов, Марио Рангелов, Румен Гайтански, Стоян Мавродиев, Хасан Азис, Мюмюн Искендер и още куп други знайни и незнайни местни фактори на ДПС (ДПС Доган). Тези казуси заеха на практика цялото внимание на българските правоохранителни органи що се касае до случаи от висок интерес през 2024 г.
3) Когато въпросът с ДПС беше (почти) окончателно решен след снимка на Джевдет Чакъров от доганистите под герба в стая 222 (съвпадаща с публикувани данни за водени дела срещу сина му), енергията на антикорупционните органи можа да се насочи почти изцяло върху местната власт, там където т.нар. „демократична общност“ е със силни позиции – като се започна със София и Варна в рамките буквално на няколко дни.
Големият процент от всички тези наказателни производства следват сходен шаблон – процесуално активиране на институциите, което може да бъде обвързано с някакво извънпроцесуално събитие; избирателен теч на доказателства към медии; политически и медийни атаки на база на избирателно изнесените доказателства от разследването; затихване на процесуалната активност след определено време, което оставя впечатлението, че с вече постигнатия политически и медиен ефект се явява постигната и изначалната цел на самото наказателно преследване.
Възможното продължение обаче на тази достатъчно нерадостна картина за състоянието на институциите у нас за съжаление изглежда още по-мрачно.
Все по-овладеният, благодарение основно на привилегии, а не на репресии, български съд също съвсем да запее в този антикорупционен хор и най-накрая Европейската комисия да започне плавно да получава своя лелеен от десетилетия из докладите си track record на окончателни присъди за корупция в България.
Само че основният проблем не е, че по подобен начин започнати и водени случаи няма осъдителни присъди. Напротив, това всъщност е от малкото положителни неща.
Трябва ясно да си дадем сметка за състоянието на институционалната среда. И че ако има път за промяна, той минава през изграждане на независими институции, което става с хора, а не само с писане на закони.
Много любимата опорка, че реформата не била да смениш Иван с Драган, трябва да се преодолее най-накрая и да се каже ясно, че каквито и закони да дадеш в ръцете на многократно доказали се като изпълнители на поръчки Ивановци, промяна не може и няма да има.
Гражданското общество не може самО да промени съществуващите институции без политическо представителство, което, виждаме, не се постига лесно или бързо.
Обаче гражданското общество може да се позиционира спрямо сегашното състояние на институциите като им покаже, че пределно ясно вижда и разбира какво правят.
