DeFakto.bg DeFakto.bg
Ако погледнем последните промени в Конституцията, с някои изключения, които смятам, че подобряват основния закон, в голяма част те я деформираха. Този резултат беше постигнат от една конюнктурна политическа сглобка, в която дори част от инициаторите се оказват едновременно съучастници и потърпевши от тези действия. Това заяви пред БНТ конституционният съдия проф. Янаки Стоилов в навечерието на годишнината на българската Конституция.
„След като България вече участва във всички европейски структури, е необходимо да се очертае нов хоризонт на развитие. Включването в еврозоната може да бъде възприето от повечето българи като положителен факт само при положение, че техният живот се подобри„.
По думите му, за да сме равни с другите европейски народи, трябва да можем да се сравняваме с най-напредналите и да се стремим да излезем от това незавидно положение.
„Имаме редица случаи на нарушаване на Конституцията, но през последните години и месеци, имаме и състояния, които бих нарекъл конституционна аномалия. Бащите на Конституцията не са допускали, че можем да изпаднем в състояние като сегашното, например парламентът продължително време да не упражнява властта, която му е предоставена, да речем при формирането на други институции“.
Той отбеляза, че покрай положителното решение за еврозоната на 8 юли, в сянка е останал годишният доклад на ЕК за върховенството на правото в държавите членки, който е посочил че няма напредък.
„Тъй като те обръщат специално внимание преди всичко на състоянието на съдебната власт – как може да работи ефективно една система, в която повечето от висшите ѝ органи на управление са с изтекъл мандат?“
Според проф. Стоилов проблемът се корени в срастването между политическа, икономическа власт и администрация.
„Няма как да изградиш една система, която да превъзхожда останалите, т.е. съдебната система да бъде с много по-високо качество и много по-голям интегритет от останалите елементи в държавата“.
По повод изявлението на Прокурорската колегия на ВСС, че няма да прилага промените в ЗСВ за изтичащия 6-месечен срок на поста от и.ф. гл. прокурор Сарафов, съдията коментира:
„Тези разпоредби в закона бяха създадени поради наличието на продължаващите мандати, които се изпълняват от временно изпълняващи функцията за съответната длъжност във Върховен административен съд, Върховна касационна прокуратура, Софийска градска прокуратура и др. Той отбеляза, че становището на Прокурорската колегия да не определя нов и.ф. шеф на ВКП, няма обвързваща стойност.
„Разпоредбите нямаше да ги има, ако не съществуваше проблемът. Те може да не са само заради Сарафов, но това беше причината за да се стигне до поставяне на въпроса за срок на изпълнение като временно изпълняващи. За мен това са превратни тълкувания и не може да се говори за прилагане, а използване на закона в полза или вреда на някого“.
Професорът припомни, че в предишни периоди управляващото мнозинство се е опитвало да промени състава на ВСС и поради това много от членовете не са завършвали своя мандат.
„Сега наблюдаваме друго явление – отказ да се изберат членове на ВСС и той да се превърне едва ли не в безсочен орган. По този начин се суспендира принципът на мандатност„, заключи професорът.
