Още от „каталога“ на основните права на гражданите с актуално значение
Напоследък нашумя задържането и изземването на мобилни телефони и електронни устройства по образувани производства за евентуално извършени престъпления. Подобни действия, ако не са извършени по реда на закона, са въздигнати престъпления, защото нарушавата тайната на личната кореспонденция, посочва съдия Владислава Цариградска.
Тя напомня, че според ЕСПЧ в съвременния свят личните комуникации, независимо от тяхната форма и съдържание, са защитена кореспонденция, която обхваща и връзките чрез интернет. Българският Конституционен съд също е посочвал потенциални опасности за основните права, а като върховен закон, Конституцията има непосредствено действие.
Съдия Владислава Цариградска
Съгласно чл. 34 от Конституцията на Република България Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Това означава, че ако орган на властта иска да узнае съдържанието на вашата кореспонденция и да прочете писмата ви, ще трябва да поиска разрешение от съдия, който да прецени дали има основания да се наруши тази неприкосновена лична сфера.
Поради изключителната значимост на неприкосновеността на тайната на кореспонденцията, различните форми на нарушаването й, освен в условията посочени в чл. 34, ал. 2 КРБ, са въздигнати в престъпления, уредени в чл. 171 от Наказателния кодекс, като предмет на престъпно посегателство са както материалните носители на информацията (чуждото писмо, запечатаните книжа, телеграмата, пакета и други), нейното електронно съдържание или техническите средства, които пренасят информацията (телефона, телекса, компютърната мрежа или друго далекосъобщително средство).
В чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) е предвидено подробно по какъв ред може да се задържа и изземва кореспонденция – в досъдебното производство прокурорът трябва да поиска разрешение от съдия, самото изземване е в присъствието на поемни лица и засегнатото лице. Според чл. 165, ал. 6 НПК правилата за задържане и изземване на кореспонденция се прилагат и за електронната поща.
Днес основните канали за кореспонденция са електронни, бързи и най-често се осъществяват посредством мобилните устройства (телефони) и инсталираните в тях приложения за директни съобщения и разговори като Viber, WhatsApp, Signal, Telegram, Messenger и др. или електронни пощи в Abv, Gmail, Yahoo и други.
Понеже с националният законодател е посочил в чл. 165, ал. 6 НПК единствено електронната поща, без да използва по-общо понятие за електронна кореспонденция, другите обичайни и много по-интензивно използвани в личния живот комуникационни канали остават отново в сивата зона, където са и правата на „заподозрените“ и фактически обвинените.
Изобретателен подход се използва в досъдебното производство, който се е наложил повсеместно на практика – в рамките на разследването се изземва мобилният телефон на „оперативно интересния“ обект. Този телефон се третира като обикновен предмет – веществено доказателство по смисъла на чл. 109 НПК, какво ще бъде и ножът, с който е убит някой, или телефонът, върху който има следи от кръв и всеки друг материален носител. След като тази вещ е иззета по обичайния начин – най-често в рамките на личен обиск или претърсване, разследващите назначават техническа експертиза, която да извлече цялото електронно съдържание от вещта (телефона).
Мобилният телефон в съвременния свят обаче представлява „пощенската кутия“, в която се пускат писмата (писмената кореспонденция) и по гореописания начин разследващите привидно изземват пощенската кутия, след което без да искат съдебно разрешение, образно казано, с помощта на експерти отварят писмата и ги прочитат, след което ги използват срещу вас, но по-опасното – позволяват да бъдете профилирани.
В свое Решение 2/2015 г. Конституционният съд обявява за противоконституционни разпоредби от Закона за електронните съобщения в съответните към този момент редакции. По реда на този Закон, въпреки че дори властите не могат да узнаят самото съдържание на кореспонденцията, а само да получат данни за трафика, Конституционният съд е описал всички потенциални опасности за основните права, които са мотивирали и обявяването на оспорените текстове за противоконституционни.
”…генерирането и запазването на описания значителен обем данни … дава възможност да се направят достатъчно обосновани и точни заключения за личния живот на хората, обичайните им действия, навиците им в ежедневния живот, включително контакти, социална среда, местопребиваване – постоянно и временно, пътувания, с тяхната честота, време и точни дестинации. … могат да се изведат и достатъчно съдържателни изводи дори за интимния живот на хората, сексуалната им ориентация, здравословното им състояние (психично и/или соматично), професионалната им или политическа принадлежност, активностите или пристрастията им, евентуалните им проблеми с правосъдието. Проследяването на данните в един продължителен период позволява да се достигне още по-далеч –до личните предпочитания на индивида, дори неговите склонности, увлечения и слабости. А това означава само едно: осигурена напълно реална възможност за съставянето на достатъчно подробен и ясен профил на личността не само без нейното изрично съгласие, но и без тя изобщо да има представа или дори да подозира, че това се случва в действителност.“
Когато се достъпи и самото съдържание на комуникацията, без каквито и да било съдебни гаранции, хората не само могат да бъдат профилирани, но те биват напълно „разголени“.
Европейският съд по правата на човека категорично приема, че в съвременния свят личните комуникации, независимо от тяхната форма и съдържание, са защитени като кореспонденция и тя обхваща комуникацията по всички начини, включително чрез интернет (делата Michaud v. France, Halford v. UK, Kennedy v. UK, Niemietz v. Germeny и др.).
Недопустимостта на широко прилаганата практика чрез техническа експертиза да се извлича информация, съдържаща се на някакъв електронен носител, и след това да се използва без гаранции за начина на обработването й, е призната и в решение от 16.11.2021 г. по делото на адвокат Стефанов срещу България (жалба №73284/13).
!!! По силата на чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Това означава, че всеки гражданин може да черпи пряко защита на неприкосновеността на кореспонденцията си от нормата на чл. 34 от Конституцията на Република България и всяко разкриване на електронната му комуникация по изключение е допустимо само ако е разрешено от съдия и то при ефективна преценка за необходимост и пропорционалност на намесата.
Още за минималните права на всеки заподозрян или обвиняем, бил той и кмет, (бивш) министър или (бивш) премиер тук
DeFakto.bg DeFakto.bg
