DeFakto.bg DeFakto.bg
Задържането на варненския кмет Благомир Коцев е брутален правен акт
Преди не чак толкова отдавна Специализираният съд беше създаден с една основна цел, която няма да прочетете в мотивите към законопроекта – полицейски акции по медийни дела да намират своето процесуално продължение и в съда. Някой задържан от полицията, като го представят пред съда, да не става така, че съдът да казва, че или няма доказателства да е извършил престълението, в което го обвиняват, или няма защо да бъде задържан, защото нито е опасен, нито ще бяга от правосъдието. Медийните дела обикновено се случват в София и са на окръжното съдебно ниво, т.е. тези искания за арести се гледаха от Софийски градски съд. Без да коментираме причините, поради които много от тези искания за арести катастрофираха в СГС тогава, факт е, че това се случваше.
Да се подрежат крилцата на една „реализация“ като докарат окования бандит пред съда, а той вземе да го пусне да си ходи по живо по здраво е много вредно за публичния образ на „реализацията“. Защото хората така или иначе се интересуват от дадения казус само докато е „горещ“ – докато първа новина в централните емисии са картинките с тежковъоръжени маскирани полицаи, лъскат автомати, дрънчат пранги. Тогава е екшънът. И „гледането на мярката“ в масовото съзнание е произнасянето на съда дали този е виновен, или не. Нищо че процесуално нещата въобще не стоят така и съдът тук не решава никакъв краен въпрос. После случаят се забравя публично, институционално много често също. Истинските или имагинерните бандити остават да си се оправят със системата по първия или по втория начин.
И така, с основната към момента на създаването си цел да върви продуктът на „реализациите“ отвори врати Специализираният съд. И продуктът вървеше като топъл хляб.
Спецсъдиите бутаха хората в ареста за „добър ден“.
И всички от системата знаеха и си говореха помежду си, че в Спеца задържането се взема по други, извънпроцесуални правила – самите съдии, прокурорите, адвокатите, полицаите. Като с уж невидимия холдинг на Чичко Тревичко – всеки го знае, но го няма в Търговския регистър. Първо арест, после вече след време може и прекратяване, може и споразумение „на лежаното“ (изкараното време в ареста), може и „по общия ред“.
Именно тези извращения с мерките за задържане станаха една от причините Спеца да бъде закрит.
И ако преди откриха Спеца, за да заобиколят СГС, сега виждаме как СГС се превръща в закрития Спец, пред очите ни. И далеч не само защото голяма част от спецсъдиите станаха градски съдии. Процесът е много по-дълбок и включва като основна своя сюжетна линия овладяването на съда като правило през моркова, а не тоягата. Тоягата играе под формата на примерно разни червени пирати, но при изключенията. Никой вече не кръщава полицейски акции с имена на съдии, няма и нужда. „Антимафиоти започнаха акция Р.А.Л.И.Ц.А. – рекет, алчност, лицемерие, изнудване, цинизъм и анархия“ – велико време. Сега няма РАЛИЦИ, обаче има много повече пари за много по-малко работа при същата нулева отговорност.
Наблюдаваме доста примери само от последните няколко месеца, като най-скорошните са дори от последните има-няма две седмици, на тикани по арестите политически фигури, които нито са опасни, нито нормален човек би си помислил, че например с едномесечното си дете ще тръгнат да бягат от т.нар. правосъдие (то пък и в окончателния си медийно затихнал вариант защото е много страшно). А дали е опасен, т.е. има риск да извърши и друго престъпление, или има риск да бяга, е една от предпоставките да бъдат в ареста. Дори и явно избирателно действащите уж антикорупционни органи да са събрали достатъчно доказателства, от които към този момент да се направи извод, че са извършили съответното престъпление, в което са обвинени.
Задържането на варненския кмет Коцев е брутален правен акт.
Предполагам и със съпроцесниците му нещата не са по-различни. Политическо лице, обвинено в ненасилствено престъпление, със семейство с малко бебе, никаква предходна криминална история, обвинението е за корупционно престъпление, да, обаче за нереализирало се обогатяване – „поискал“ някакъв там процент, но няма обвинение за получено каквото и да е – къде ще се укрие, какво друго престъпление ще извърши – ще поиска друг процент ли, сега вече като е „разкрит“, или пък ще „поръча“ свидетелите срещу него!? Ако това е стандартът за задържане в предварителната фаза на процеса, ами тогава според този стандарт не трябва да има незадържани обвиняеми, наистина.
Битката за „реализациите“ по политическите дела се оказа спечелена и в общите съдилища. И опасявам се, в крайна сметка ще се окаже без особено значение дали общото съдилище е СГС, ОС Варна или друго някое.
Вторачването в тези технически въпроси ще ни доведе дотам да се питаме „ама защо сега така стана като мярката не я гледа бивш спецсъдия“ или „ама защо сега така стана като делото отиде в ОС еди кой си, а не остана в СГС“.
Технологията издава
някои неща и разбира се не е съвсем без значение – например може да се направи предположение защо разрешенията за претърсванията по делото на варненския кмет са дадени в деня Х, а „реализацията“ се прави в деня Х+7 – да кажем, заради дежурните съдии през едната и другата седмица; или пък как нещата се случват по идентичен начин и при потвърждаването на мерките на горната инстанция – АС София – още по времето на разглеждане на първоинстанционната мярка се знае кога ще се гледа и втората, и кои са дежурните и горе, така че „реализацията“ може да се постави в правилния коловоз от самото ѝ начало.
За съжаление обаче проблемът не е до конкретна технология, а до същина.
А тя е, че вече става все по-малко вероятно някъде по веригата „полиция/друга агенция – > прокуратура – > съд“ някой да може да пресече поне големите безобразия не като направи някое геройство,
а като просто приложи закона.
