DeFakto.bg DeFakto.bg
За онези с тоги, слугували и захлебвали допълнително от „Нотариуса“ и „Еврото“, омертата е гарантирана
Опасенията от предишните доклади на ЕК за върховенството на закона по отношение на влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет остават валидни.
Понеже още не са публикувани мотивите на съда, нито има официално институционално прессъобщение, отвъд множеството юридически спорове относно процедурата и кой съд е компетентен да разглежда делото, би следвало да се повдигне централният въпрос, който събори неумелите политически опити за съдебна реформа в последните десет години.
НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЪДА
Тази фраза, звучаща отвлечено, елитарно и чуждо за неюристите, всъщност е ключът към истински свободно и демократично общество, за каквото много граждани се борят десетилетия у нас. Излъченият политически елит трайно лиши обществото от възможност дори да бъде проведен честен, публичен и плуралистичен дебат по въпросите, засягащи съдебната власт. Определени юридически кръгове си присвоят правото да „знаят най-добре“ и не позволяват да се чуят различни мнения. В малкото случаите на отворен „политически прозорец“ за някакви законови промени в края на процеса по изработването им бяха налагани нечии еднолични виждания за това как следва да изглежда „съдебната реформа“.
Само че тази реформа не беше предназначена да осигури тотална обществена безконтролност на съдебната власт и нейното капсулиране, чиято еманация е властта на изпълняващите (политически) функции след изтекли мандати – главен прокурор, председател на ВАС, ВСС, ИВСС, заедно със стотици командировани съдии и прокурори, подкрепяни активно или с мълчание от хилядите магистрати със свръх възнаграждения и допълнителни законни привилегии (кариерни бонуси, финансови добавки, служебни коли и пътувания в чужбина и прочее).
Привилегиите биха били обществено поносими, ако тази елитарна каста понасяше тежката отговорност в състоянието на криза за демокрацията и борба с тежката политическа корупция (мафия).
Какво обаче е реалното положение?
– ад хок прокурорът пази изпълняващия функциите на главен прокурор (тоя с имотния бизнес за милиони и сърдечните поздрави с босовете на подземно правосъдие);
– зам.-председателят на върховния съд дава уличаващите Сарафов записи в ръцете на неговите подчинени, защото иначе, според собствените й публични опасения, може да я обвинят и да е на мястото на някой от задържаните;
– членовете на ВСС вкупом отиват да почиват през лятото, след като тези от прокурорската колегия изрично решиха, че законът не „ги хваща“ и ще оставят Сарафов да изпълнява политическите си функции до второ нареждане, а тези от съдийската – мълчаливо ще сторят същото за Чолаков;
– за тези с тоги, слугували и захлебвали допълнително от „Нотариуса“ и „Еврото“, омертата е гарантирана, след като пуснаха записа на европейската прокурорка Теодора Георгиева, чието назначение е уреждано от последния с про-западния прякор;
– прокурорът с визия като на бойците на Рамзан Кадиров, който разработва съдията Мирослав Петров заради либералните му виждания, и сложи в саркофаг компроматите от „SS Клуба“ и от ресторанта на „8-те джуджета“ вече е във Върховната прокуратура, защото по-върховна няма;
– над 800 са официално известните в съдийската колегия на ВСС прокурорски проверки срещу съдии, стотиците случаи на прилагани СРС-та спрямо магистрати, но това може да разтревожи само външен наблюдател, не и нашите пазители на съдийската независимост, които според концепцията на реформите като се отделят от прокурорите във ВСС и щяха да гарантират справедливост на народа
– Асоциацията на прокурорите в България си позволи няколко премерени изказвания, в които се прокрадваше възмущение от случвалото се в клубовете и ресторанти, и последва преврат в управлението на сдружението под прякото ръководство на Сарафов, съчетано с поредица от проверки и дисциплинарно производство срещу вече премахнатия председател Владимир Николов.
– Делян Пеевски поставя ново начало на подигравката с правосъдието – заяви, че решението на председателя на Окръжния съд в Разград да не задържи обвиняем, скандализира и възмущава и затова подава сигнал в Инспектората (защото явно не е имало какво да извади от стаите с тайни). ВСС и магистратите мълчат.
Това вече е факт, важно е занапред всеки човек, който гледа отвъд собствената си ваканция, осигуряването на битовия комфорт на децата си и образованието им в чужбина, да разбере защо само независим съд – в столицата, във Варна, в Разград или в Тутракан, може да бъде гарант за правата и свободите на всички, избрали или принудени да останат тук, в България.
Дали конкретен съдия е корумпиран, зависим, лоялен, уплашен, некомпетентен, кариерист или формалист, е еднакво опасно за обществото и резултатът е липса на правосъдие.
Във всяко демократично общество независимостта на съдебната власт предполага съдията да прилага закона по честен и справедлив начин, без оглед на евентуалния обществен или политически натиск, собственото си положение, страх или друго.
Какво обаче видя Европа в състоянието на нашето правосъдие по принцип?
Ето някои извадки от Доклада за върховенство на правото в България за 2025 г. :
- Основните причини за усещането за липса на независимост на съдилищата и съдиите, посочени както от широката общественост, така и от предприятията, са усещането за намеса или натиск от страна на правителството и политиците и намесата или натискът от икономически или други специални интереси
- Що се отнася до главния прокурор, съчетанието от правомощия и позицията на главния прокурор, които позволяват непропорционално влияние върху прокуратурата и магистратурата като цяло, продължават да будят опасения
- Софийска градска прокуратура бе преструктурирана, но продължават да съществуват опасения относно структурата, засягаща разследването на магистратите.
- опасенията, изразени в предишни доклади относно върховенството на закона по отношение на влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет остават валидни.
След като очевидно институциите, призвани да пазят съдебната независимост, я обругават, то тогава дълг на независимите магистрати е да бранят правовия ред и държавата. И именно те са длъжни да застанат на „фронтовата линия“, пазени от конституционния си статут на независимост, за да помогнат на обществото да разбере рисковете за демокрацията, техните източници и начини за овладяване на институциите.
И това не е право, то е задължение на всеки магистрат в ситуации, в които демокрацията, разделението на властите или върховенството на закона са застрашени, съдиите трябва да не се поддават и имат задължението да говорят открито в защита на независимостта на съдебната система, конституционния ред и възстановяването на демокрацията, както на национално, така и на международно ниво.
Затова, колеги магистрати, не мислете за тогата, а се покажете с лице и говорете! Разкажете като за начало на хората кой и как може да привиква, кой и как може да съветва, кой и как може да сплашва!
И тогава няма да има #Кой да ви вземе свободата на съвестта! И тогата даже няма да може да ви вземе, защото ще е запалена светлина в тъмниците на правосъдието!
