DeFakto.bg DeFakto.bg
„Тълкуването“ на Прокурорската колегия заслужава да се дава на семинарните упражнения по административно и конституционно право – да научат студентите за институтите на публичното право и злоупотебите с него.
Д-р Васил Петров
Срочен и.ф. главен прокурор, ама не съвсем
През януари тази година Народното събрание създаде нова ал. 15 на чл. 173 ЗСВ, според която „При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите.“
Тази леко енигматично звучаща разпоредба е типичен пример за законодателстване intuitu personae. Въпреки абстрактния характер на формулиромката всекиму е ясно, че с нея се целеше господин Борислав Боби Сарафов, временен и.ф. главен прокурор, да не продължи да изпълнява тази функция повече от 6 месеца след влизане в сила на новата разпоредба – след 21 юли 2025 г.
Учудващо обаче членовете на Прокурорската колегия на ВСС тълкуват така нормата (според официалното прессъобщение на сайта на ВСС): „разпоредбата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ има действие само занапред и няма изрична правна норма, която да ѝ придава обратна сила. ..членовете на Прокурорската колегия изложиха принципни съображения и аргументи за приложимото право към мандата на г-н Борислав Сарафов. … той е определен за и.ф. главен прокурор преди влизането в сила на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, поради което определения в нея 6-месечен срок за заемане на длъжността е неприложим към неговия мандат.“
Това „тълкуване“ на Прокурорската колегия заслужава да се дава на семинарните упражнения по административно и конституционно право, защото може да научи много студентите за институтите на публичното право и злоупотебите с него.
Нас обаче ни интересува съдбата на и.ф. Сарафов и на продуцираните от него в това качество актове след 21 юли 2025 г. И това ни води до теорията за фактическия чиновник.
Фактическият чиновник и добросъвестните трети лица
Теорията на фактическия чиновник, респ. мнимо длъжностно лице, не е достатъчно разработена у нас. При това различните автори гледат на института от различен ъгъл – едни от гледна точка на чиновника, други от гледна точка на третите лица.
Така, според проф. Петко Стайнов (Административно право, Обща част. 2 изд. С., 1942, с. 135-136) фактически чиновник е лице, което не е назначено от надлежен орган на власт; то не ще е станало никога чиновник; обаче при изключителни обстоятелства може да се признае правна сила на някои от актовете на неправилно назначения чиновник, стига да са били извършени добросъвестно.
Според Сотир Бранков (Добросъвестността в правния живот, 1930) дали ще се признае валидност на актове и действия на мнимо длъжностно лице, или не, зависи не от добросъвестността на самия фактически чиновник, а от добросъвестността на третите лица, които се ползват от извършеното от мнимото длъжностно лице.
„Характерен пример за извършени актове от мнимо длъжностно лице е вероятният случай на извършване венчавки от мним свещеник, който ние приведохме при разглеждане на правилото error communis facit jus. При този случай имаме грешка въз основа на видимостта, а именно: наличност на свещеник по външната му форма – калимявка, брада, расо, търпенето му от всички, вкл. и от местните власти…“ (Сотир Бранков, Добросъвестността в правния живот, 1930, с. 261).
Именно тук стигаме до трети поглед, който трябва да отправим към теорията на фактическия чиновник относно казуса на и.ф. Борислав Сарафов – мнимия чиновник от гледна точка на законните власти.
„Тебе не те признавам“
Несъмнено е, че теорията за фактическия чиновник е създадена, за да даде защита на правната сигурност в хипотезата на добросъвестност на третите лица. Ала, ако едно добросъвестно частно лице може да пледира, че добронамерено се е доверило на привидността, това не задължава останалите държавни органи – законно избрани и с неизтекъл мандат – да признават мнимото длъжностно лице. Напротив, когато привидността се разкрие или ако тя е явна изначално, те са длъжни да го игнорират, ако не и да го озаптят.
Дори да не можем да обръснем брадата на попа менте и да му вземем калимавката, можем всякога да спрем да го допускаме да прави венчавки.
След 21 юли 2025 г. ВКС например – в лицето на неговата председателка и зам.председателки – могат да откажат да приемат искания на и.ф. Борислав Сарафов за приемане на тълкувателни решения – правомощие само на законно конституиран главен прокурор. Всяка молба, искане или възражение, всеки акт от и.ф. Борислав Сарафов в това му качество след 21 юли 2025 г., адресиран до съд, може да бъде връщан като нередовен, ако съдът направи своя преценка за действието на чл. 173, ал. 15 ЗСВ.
