DeFakto.bg DeFakto.bg
Истинското правосъдие е в съда – това написа във фейсбук адв. Валя Гигова, зам- председател на Висшия адвокатски съвет.
Няма по-опасно нещо за правосъдието от изнасянето му на улицата. Съдията може да не е прав и да греши, затова има инстанционен контрол, пише тя.
Но това злословене за съдии и изнасяне на спора извън съда от колеги юристи не разбирам. На хората е простено, те не знаят, че съдът е храм и нещата, които се случват там са свещени. И като всяко свято нещо, съдът трябва да се пази, заключава адвокатката.
Постът на Гигова намери автоматичен отпор във Фейсбук – да се казват общоизвестни неща не е геройство, особено когато вместо обективно правосъдие арестът на Благомир Коцев бе превърнат в театър с предизвестен финал още преди спускане на завесата. Трябва да си изключителен фен на подобни постановки, за да очакваш от публиката, озовала се на улицата, да се върне и да ръкопляска.
Методи Лалов: Когато олигархията се е настанила в съдебните зали, улицата е последният ни шанс
За мен това е нереалистично и дори цинично, особено на фона на реалностите в България, коментира адвокат Методи Лалов , бивш председател на СРС.
Ние знаем, че отдавна в съдебните зали и съдийските кабинети са се настанили олигархията, мафията, зависимостите и, да не се лъжем, откровената глупост. Когато тези фактори диктуват решенията, как можем да говорим за „истинско правосъдие“ зад затворените врати? За мен, в тази ситуация, правосъдието е изродено и не служи на гражданите.
Твърдението, че няма по-опасно нещо от изнасянето на правосъдието „на улицата“, е дълбоко погрешно. Когато институциите са превзети, „улицата“ – или по-точно публичността, общественият контрол, свободното слово – става последният ни шанс. Когато законите не работят или се прилагат избирателно, когато инстанционният контрол е просто параван за прикриване на зависимости, тогава публичността е единственият ни щит. Тя е последният рубеж на защитата на гражданските права. Да я отричаме е все едно да се отказваме от борбата.
Адв. Гигова сравнява съда с „храм“ и говори за „свещени неща“. Аз обаче питам: какво свещено има в един храм, който е опорочен и използван за нечисти цели? Когато решенията се купуват и продават, когато се прилага двоен стандарт, когато корупцията е ежедневие – тогава този „храм“ е осквернен. И когато е така, да го „пазим“ от публичност означава да пазим мръсотията, да скриваме проблемите. За мен това е предателство към идеята за справедливост.
Наивно е да се оправдават хората, че „не знаят“, а да се критикуват юристите за „злословене“. Напротив! Ние, юристите и в частност адвокатите, имаме дълг, не просто право, да осветяваме, да разобличаваме, да информираме обществеността.
Ние сме тези, които познават системата отвътре и виждат гнилите процеси. Ако мълчим, ставаме съучастници. Да се изнася информация извън съда не е „злословене“, а обществена отговорност. Защото само така можем да оказваме натиск, само така можем да търсим промяна.
За мен написаното от адв. Гигова е типичен пример за защитна реакция на една система, която не иска да бъде прозрачна. Защита на уродливото статукво. Но аз съм убеден, че времето на мълчанието отмина.
Илиян Василев, бивш посланик: В бой влизат изпълнителите на професионални услуги
Валя Гигова, силният човек зад избирането на Стефан Марчев за председател на Висшия адвокатски съвет, което в момента се оспорва, очевидно е мобилизирана за да спаси честа на провалилите операцията на Пеевски, защото е явно, че тенденцията се обръща срещу тях.
Адвокатски среди, несъгласни с нейната роля при избора на Марчев, твърдят, че това е опит на Корпулентния да овладее една от последните независими от него инстанции в системата на правосъдието.
Забележете, в момента през съда се гази Конституция, закони, за първи път от много години се реализират политически репресии, а госпожа Гигова ни призовава на разчитаме на „инстанционния контрол“.
В смисъл оплачи се на арменския поп – нито една „вътрешна“ система за самоконтрол в правосъдието не работи – не си доволен от прокуратурата – оплачи се и ще получиш кукиш.
Оплачи се в инспектората на ВСС – сигурна гаранция че ще получиш същия резултат. Оплачи се в прокуратурата от действията на прокурор – никакъв шанс, дори ще станеш смешен за наивността си в собствените очи.
Ако властта те насили и стигнеш до ВАС – Висшия Административен Съвет – с Чолаков начело – сигурно същия резултат.
С измислени хватки препращат от Варна в специализирания сегмент на СГС дело – шансът да получиш справедливост е с вероятността на пришествие на Халеевата комета. Гражданите – Благо Коцев и други лишени от свобода, докато прокуратурата успее да събере доказателства – мотив, с който всеки съд би трябва да се саморазпусне – защото съдът не е обслужваща нуждите на прокуратурата инстанция.
И с невъоръжено око се вижда, че има насилие и несправедливост и вътрешните механизми (инстанционния контрол) са тотално блокирани.
Адвокат Гигова, която по презумция трябва да бъде от страната на насилените и ощетените – защото да лишиш човек от свобода, без достатъчно основание, си е злоупотреба с власт, ни призовава да не протестираме.
Постът на Гигова, който очевидно е ехо на Пеевски, призовава, общо взето, да не се „излагаме пред чужденците“ и да не протестираме, с внушението, че протестите са „опит за правосъдие на тълпата“.
Това обаче повдига въпроси за ролята на адвокатите, които би трябвало да защитават гражданите, а не да подкрепят репресивни институции. Да има и адвокати, които обслужват политически и бизнес олигарси, те също упражняват тази професия, но истинското призвание на адвоката е да брани подзащитните от насилието на властта, а не да обслужва насилника.
Едното е мисия, другото е бизнес.
Подобни постове, като този на Гигова, които отразяват „духа“ на Пеевски и целят да дискредитират протестите, като несръчно сменят местата на моралните и неморалните, на професионалистите и „тълпата“, на жертвите и насилниците, са част от цялостната стратегия.
Няма много „свободни“ интелектуалци, които в момента да говорят от името на Пеевски, за това в бой влизат тези, които изпълняват професионални услуги.
Когато справедливостта е потъпкана, мълчанието е неподсъдно, но морално престъпление, протестите са вик в защита на правата и свободите, въпреки опитите за провокации и удари „под кръста“.
Истината е, че гражданите имат право да се противопоставят на безправието, а адвокатите са длъжни да застанат на тяхна страна, а не да служат на репресивните структури (със съкращения).
