DeFakto.bg DeFakto.bg
Дотук представихме съдебната битка за подсъдност по делото срещу Варненския кмет, общинските съветници, бизнесменът и анонимното „вископоставено лице“ , което прокуратурата назова като Асен Василев, но не го посочи в постановлението за привличане. Ролята му обаче свърши работа – като неизвестен извършител той повдигна подсъдността на специална и делото остана в софийското правораздаване, а не във варненския окръжен съд. Прокуратурата обясни обвиненията си със свидетелски показания, от които в сряда се отказа един от основните й свидетели.
Защитата беше на изключително ниво по преценка на професионалистите.
АДВ. ЛУЛЧЕВА: На първо място, моля да уважите жалбата срещу постановлението за задържане за 72 часа, тъй като по делото няма никакви данни, че това е било необходимо, за да се осигури явяването на лице пред съда, а това е единственото основание за задържане до 72-часа. Правото на свободно придвижване е гарантирано от Конституцията и то не може да бъде ограничавано произволно с декларативни твърдения, без фактически основания. Нашият подзащитен е кмет на гр. Варна (Добролюб Коцев б.а) –, лице с безспорно професионално положение, не е анонимен и няма никакви данни, които да установяват, че ако беше призован да се яви за съдебното заседание, нямаше да го стори.
Прокуратурата, разбира се, превръща това 72-часово задържане в принцип, макар че то е предвидено от законодателя като изключение, както и като изключение е предвидена МНО „Задържане под стража“, като в този смисъл искам да кажа от самото начало, че и ЕК, и ЕСПЧ имат множество решения, в които казват, че при задържането под стража следва да бъде изключение.
Това, което се случва у нас, където се смята, че щом има някакви данни някой да е извършил престъпление, то той задължително трябва да бъде задържан,
е в противоречие и с Европейската конвенция, и с българския наказателен закон
За съжаление в последните дни и месеци сме свидетели на възраждане на тази практика, която беше отшумяла до някъде след 2010 г. – първият прилив, след това 2018 г. – 2019 г. втора вълна, 2020 г., но сега се възражда. За нас няма съмнение, че това дело има политически характер и преследва членове на една определена политическа партия. Това се доказа и със споменаването на името най-накрая на депутата, като с пледоарията си, между впрочем, сега Прокуратурата пряко наруши Конституцията, като, макар и неофициално, насочи твърдения за осъществено престъпление от депутат без да има разрешение от Народното събрание за възбуждане на наказателно производство, а тези предварителни действия, преди привличането като обвиняем, също се определят от КС като недопустими.
Ще кажа съображенията на защитата, ние сме готови на всичко, аз съм предупредила нашия клиент, че задържането е нещо, което в момента е модерно и е най-вероятно да им се случи.
Делото се гледа от СГС, защото прокурорите казват, че има лице с имунитет, макар, че не го привличат към отговорност. Изобщо всичко се диктува от прокуратурата, така че е много вероятно и това да се случи, което те искат.
Понеже съм запозната изцяло с доводите за опасностите от извършване на престъпление, то те са copy-paste и прокуратурата си ги е написала, и ги казва по всички дела. Аз участвах по делото на заместник-кмета на София ( Барбутов б.а„)и
абсолютно същото се говореше и там
Само, че авторът не е съобразил да даде различни варианти на прокурори, защото там се говореше за началния етап на разследването, за високата координираност, продължителност на действията, за посегателство срещу обществения ресурс, сериозните възможности за влияние, които се казват и по двете дела, без да се направи разлика, а тя е следната:
На първо място делото не е в начален етап. Делото е образувано на 19.11., и както Вие казахте – то е образувано точно за това, за което се иска – задържане, така че няма изненади. Това е разследване в рамките на 9 месеца, не знаем защо се пристъпва към привличане чак сега и какво друго смятат да правят.
На второ място – каза се, че било с висока степен на обществена опасност, защото засягало функционирането на община Варна. По делото на заместник-кмета на София казаха, че е с висока обществена опасност, защото засяга София. Тогава аз ги попитах, ако засяга Варна или някой малък град, по-ниска ли е обществената опасност? Каза се, че била продължителна престъпната дейност, която обаче, и тук вече аз просто не мога да разбера защо не се държи елементарно уважение към нас и към съда, и към фактите.
Няма продължителна престъпна дейност
Има група, която според обвинението, е съществувала от м.07.2024 г. и е приключила дейността си м.11.2024 г., и обвинение за подкуп на неустановена дата през 2024 г.
Тоест, уважаеми г-н Съдия, престъпната дейност е прекратена много преди да се намеси СГП, поради което не може да се твърди продължителност, координираност и всякакви други неща. Освен това, защо се твърди висока степен на обществена опасност и опасност за извършване на престъпление, след като престъплението според самата прокуратура е приключило – то не продължава, то не е прекратено, защото тя се е намесила. Така пише в обвинението – няма престъпление, от м.11 няма нищо. Какъв конкретен факт сочи прокуратурата, извън чистите декларации, които твърди. Влияние върху свидетели – кои свидетели, всичко е разпитано. Какво е пречело да бъдат разпитани досега?
И може ли да се иска задържане, за да се гарантира на прокуратурата да продължи да прави неизвестно какво, което не е могла да свърши досега.
И най-важното – мярката за неотклонение не е създадена, за да обслужва е разкрива на обективната истина. Тя е създадена единствено и само, за да гарантира явяването на лицата в процеса.
Не се посочи абсолютно нито едно основание, което да установяване опасност от извършване на престъпление. Беше доста несъответно на изискванията на закона да се твърди, че високата степен на обществена опасност се установявала и от това, че имало съпричастно лице с имунитет.
Това е една тенденция, която за съжаление
се шири и разчита на обществената радост,
защото се казва, че който вземе висока длъжност, то той е с по – висока обществена опасност. Да, ние навън по коридорите можем да си говорим и за народните представители, и за кметовете, и за съдиите, и за прокурорите, и за всички, но когато говорим сериозно в едно производство, то не можем да кажем, че този, който е избран от народа, по предвидения в закона ред е получил доверието да осъществява най-върховната законодателна власт, е по- обществено опасен и това, че някой е с него го прави него по-обществено опасен. Тук не става дума за закон, тук става дума за елементарните правила на демокрацията и на уважението на правовата държава. Така, че никакви аргументи не могат да се извеждат от същината на повдигнатото обвинение, като основание за опасност от извършване на престъпление, защото на първо място, както казах, то е
преустановено много отдавна, вече близо една година е имало, когато престъплението е преустановено.
И на второ място, защото ЕС многократно е казвал, че не може да се извежда опасност от извършване на престъпление само от тежестта на обвинението, още повече в държави, в които повдигането и формулирането на обвинението
е безконтролна дейност на прокуратурата.
Тук се връщаме до това, че прокуратурата в случая изцяло ръководи процеса и иска на базата на това, което тя едностранно твърди, Вие да приемете, че са налице основания за накърняване по най-тежкия начин на правата на подзащитния ни и на другите обвиняеми.
Според ТР № 1/2002 г., ще се върна малко към правото, към цитирането на тези задължителни произнасяния на ВКС, макар, че не считам, че е необходимо – всичко е ясно и без това, е посочено, че установяването на опасностите от извършване на престъпление или от укриване следва да бъде само на базата на доказателствата по делото, а не на базата на презумпции, предположения и прочие, като единствената презумпция, която съществува в закона, и която е допустима, то това е презумпцията при първоначално вземане на мярката, при определени обстоятелства кога се приема, че тези опасности са налице. Основанията, обаче, за прилагане на тази презумпция, в конкретния случай не са налице.
Не може да се твърди, че санкцията сама по себе си установява по- висока или по-ниска степен на обществена опасност в аспекта на опасност от извършване на престъпление, защото както казах тежестта на престъплението сама по себе си не обосновава опасност, а санкцията е такава, каквато е предвидил законодателят и както е известно никоя санкция не предвижда задължително задържане под стража. Изобщо тезата на прокуратурата, че когато едно лице заема висока длъжност, то той е общественоопасен, може да оказва влияние, води до извода,
че има задължително задържане при лица, които заемат високи държавни постове
Тук отново се поставя въпросът за двойния аршин, защото всички виждаме, че тази мярка и мярката в предишната седмица, касаеща София, са мерките, по които се иска задържане, но аз Ви уверявам, че това не са единствени дела, които са нито по чл. 321 НК, нито по чл. 304б НК, още повече, че тези дела – и онова, и това, са дела, по които няма разменени пари. Тук никъде не са взимани пари за нищо, но за това ще кажа след малко във връзка с обоснованото предположение.
Изобщо всичко доводи пред съда, които бяха свързани с обосноваване на опасността от извършване на престъпление, като предпоставка за задържането, са изградени само на хипотези на прокуратурата, и както каза неотдавна един колега:
„Такива хипотези отразяват само и единствено едно нещо – какво би направил авторът им, ако е в подобна ситуация?“, но данни, че нашият подзащитен, а и другите ще извършат такива действия, то по делото няма и не могат да се твърдят.
Не на последно място, но трябва да се посочи и практиката на Страсбург, защото тя също е сега в тези опорки, които се разнасят по делата за обществения интерес при първоначалното задържане.
Искам да Ви обърна внимание, че общественият интерес може да послужи като основание за първоначалното задържане единствено заради сериозността на престъплението, и когато освобождаването на лицето под гаранция може да предизвика безредици и обществени сътресения.
Това е решението по делото „Лателие“ и много други, в които изрично се казва, че арестът никога не може да се обосновава на необходимостта му абстрактно.
На следващо място относно предположението за сферите на влияние – нашият подзащитен е кмет на гр. Варна и това нещо го характеризира единствено положително, защото той е получил доверието на гражданите на Варна. В момента
прокуратурата иска да подмени вота –
и то, защото този кмет е от политическа партия, която не се харесва на прокуратурата, и това е ясно, а и да Ви го кажа, и да не Ви кажа – всички го знаят. Аз съм срещу това да говорим в коридорите едно, а да говорим в съдебните зали друго.
На следващо място, както вече казах, единствената цел на МНО е да се обезпечи развитието на делото. Това задържане никога не е превантивно, то трябва да бъде доказано от фактите по делото, като чл. 5, § 1, б. „с“ от Конвенцията не разрешава политика на обща превенция, насочена срещу лице, което според властите правилно или погрешно е опасно или склонно да извърши незаконосъобразни действия.
Това е по делото Остин Доф срещу Германия, в което се казва, че бъдещо престъпление и твърдението, че може да бъде извършено, трябва да е конкретно, съобразно нормата и то да е от вида на тези, за което лицето е обвинено. В случая, дори да приемем тази теза на прокуратурата, то няма основание да се твърди, че те ще извършат такова престъпление, защото без тях са спрели да ги вършат, нали така? Те самите го казаха.
Съдът казва и в множество решения, че дори и да е налице действителна сериозност на обвинение, то това само по себе си никога не е достатъчно да послужи за задържане и за отказ да се постанови освобождаване под гаранция.
Конвенцията е категорична, че задължителното задържане е несъвместимо с нейните разпоредби, а прокурорът, както казах, твърди, че всеки, който заема такава длъжност трябва да бъде задържан.
Верността на изложеното от защитата се установява както от практиката на българския съд, така и от практиката на ЕСПЧ, който изрично посочва, че във всеки случай задържане трябва да се постановява само, когато няма възможност по друг начин да се осигури явяването на лицето в процеса и съдът е длъжен всякога да изложи съображения защо не може по друг начин да се гарантира развитието на делото.
Ще си позволя да цитирам, защото защитата, независимо от това дали очаква или не благоприятно развитие, е длъжна максимално да изложи тезата си, затова ще Ви посоча редица решения на ВКС от периода от 2001 г., когато разглежда такива дела по мерки за неотклонение, в които казва, че не може да се твърди реална опасност от извършване на престъпление, извън тези доводи, които изложих, когато лицето е неосъждано, с постоянен адрес, установена самоличност и няма данни да е затруднявал процеса. Това се решения № 471/2001 г. на 2-ро наказателно, № 432/2001 г. на 3-то наказателно, № 37 /2001 г. на 2-ро наказателно, № 381/2001 г. и много други. Практиката на съда в Страсбург по няколко дела, които са знакови и водещи в тази материя също установява неоснователност на тези доводи на Прокуратурата. По делото Биков срещу Русия съдът посочи, че съдилищата са разглеждали искането във връзка с МНО, като са посочили, че са приели, поради тежестта на обвинението, е налице опасност от укриване и да се попречи на правосъдието, тъй като можело да се окаже натиск върху свидетели. Съдебните решения, казва съдът, не са отишли по-далеч от изброяване на тези основания, като са пропуснали да изложат относими и достатъчни мотиви за доказване на това съществуване.
И тук съдът констатира нарушение на чл. 5. В решението на „Негова срещу Русия“ се казва отново, че тежестта на очакваното наказание може да бъде относимо към оценката на риска, но никога задържането не може да се позовава само на това, и особено в това решение, както и в многото, в които се казва –
когато квалификацията, а оттам и наказанието, което може да бъде наложено на жалбоподателя е определено от прокуратурата, без съдебен контрол.
В делата „Лателие срещу Франция“, „Веенхоф срещу ФРГ“, съдът посочва, че тежестта на наказанието има значение, но ако само опасността от укрие или извършване на престъпление е основание за задържането, съдът трябва да освободи лицето като наложи гаранция, която да гарантира законосъобразното му поведение, като прецени задължително и семейното положение, професията, роднинските и всякакви други връзки.
Особено показателно по отношение на мерките е решението Стайков срещу България от 2021 г., като това е едно от знаковите дела за Специализирания съд, който за съжаление се създава впечатление, че се завръща, в което се казва абсолютно същото, което и в цитираните до тук решения, че не може само на базата на декларативните твърдения на прокурора, без факти и при дело, което не е в началната си фаза, да се иска вземането на най-тежката МНО, и изобщо прокуратурата веднъж твърди, че
трябва да се вземе МНО, защото делото е в началната си фаза. По това също твърди, че е в началната фаза, след като, както се установи, то се развива вече много дълго време.
По отношение на обоснованото подозрение за престъпление по чл. 321 НК не почива на нито едно доказателство по делото, защото, както и днес прокурорът, максимумът, който може да се установи от твърденията на свидетелката П., че те имали координирани действия, за да получат от нея подкуп.
Това може да бъде съучастие, а не ОПГ.
На следващо място, видно от периода, в който тя е съществувала, очевидно не става дума за трайно структурирано сдружение, защото то е съществувало от три месеца, и след като е било насочено към това само да се осигури взимане на подкуп от свидетелката П., очевидно не е, за да се вършат престъпления, а за да се извърши едно престъпление, което обаче не е извършено. Така, че конструкцията и показанията предполагат съучастие в едно престъпление, но съучастниците не могат да отговарят, защото такова престъпление не е извършено.
На следващо място, искам да обърна Вашето внимание на следното: всичките доводи във връзка с обществените поръчки са абсолютно неоснователни, тъй като не държат сметка изобщо за Закона, а ЗОП и Правилника за приложение на обществените поръчки не предвиждат участие нито на кмета, нито на общинските съветници в процедурата по провеждане на обществени поръчки.
Ролята на кмета е единствено в създаването на комисия, подписване на заповедта за създаване на комисия и впоследствие в подписване на договора с избрания изпълнител. Много съществено в тази връзка, предполагам, че колегите ще се спрат по-сериозно, ако решат, всъщност е, че тази П. се оплаква и твърди първи действия, които били
насочени към нея да се иска подкуп, след като конкурсът за обществената поръчка вече е бил приключил, който е м.09., а самата жалба тя подава след като излиза решението на КЗК, с което жалбата й е оставено без уважение.
Очевидната пристрастност на тази свидетелка е ясна.
Показанията на свидетеля Д. И., (Диан Иванов), който е разпитан последните два дни преди разглеждане на делото, не съдържат конкретика за твърдяната престъпна дейност.
Показанията на този свидетел будят много сериозни възражения и съмнения. Как е разпитван той, защо е разпитван, защо е разпитван точно тези дни, на какво основание е разпитван и с каква цена са дадени тези показания, мисля, че е нещо, което в бъдеще ще се изясни.
Самата свидетелка П. (Пламенка ) в нито един разпит не казва, че подкуп й е искан от Благомир Коцев, че той й е обещавал тя да спечели обществената поръчка. Както казах, най-важното е, че тя казва, че всичките разговори са вече м.08, когато се среща с К..
Днес прокуратурата каза: „Срещнала се с К. и той се заинтересувал дали ще участва в обществената поръчка“. Ми заинтересувал се е, ми казал й е нещо, но нищо не е станало и тя не твърди, че й е искан подкуп тогава, но всичко това са детайли, които аз нямам съмнение, че ще се изяснят при делото, като някой път се внесе в съда, защото ако прокуратурата твърди, че това е обвинението,
защо не го внесе в съда директно?
То е готово, всички свидетели са разпитани по това обвинение така, както е формулирано. Това е достатъчно за този етап на пръв поглед, защото показанията на една свидетелка, която е очевидно заинтересована, защото 16 години е печелила поръчки от община Варна. Впрочем, погледнете разликата в различните разпити – в първия няма искания от нашия подзащитен, няма разговори с него за пари, след това те еволюират във времето и се добавят нови лица-изпълнители. Между впрочем, във връзка с цитирането на свидетеля за оказван натиск, аз моля да обърнете внимание, че такова обвинение за натиск няма.
Самата свидетелка в първия й разпит казва, че говорела с Коцев (нещо, което и днес бе цитирано), а той й казал, че не може кмета да не знае и от това се извежда, че той може би е знаел, но след това казва: „Трябваше да дам 10 % без ДДС“. Така са й поискали подкуп – 10 % без ДДС. Другото съществено е, което е дребен детайл в цялата работа, че самата свидетелка казва, че този разговор е през м.08.2024 г. Защо групата е от м.07.? Никой не знае. Това просто показва, че Прокуратурата е толкова уверена, че всичко ще й бъде наред, че не се чувства ангажирана дори от формална страна да създаде някакво убедителност както на обвинението, така и на тезата си.
В този смисъл, но дори да има някакво обосновано предположение, каквото е, то същото е в толкова ниска степен на интензивност след 8 месеца разследване, че дори да има такова обосновано предположение, то никога не може да послужи като основание за задържане под стража. За задържането под стража накрая, е което аз казах, че заемането на тази висока длъжност не показва висока степен на обществена опасност, но арестуването на кмет и задържането трябва да бъде изключително внимателно,
защото това определено подменя един легитимен избор
По този начин се подменя властта. Между впрочем, никой от нас няма съмнение, че това е и една от целите на това задържане.Така, че аз считам, че това, че е кмет не установява опасност, а изисква много по-голяма критичност при вземането на тези мерки.
В началото представихме актове за раждане на деца, но няма да говоря за това, но естествено е, че са семейни, естествено е, че са неосъждани, естествено е, че са се изгаврили в жилището на моя подзащитен с ровене в пелените на бебето. Тези обстоятелства са ясни и в едно нормално дело те биха били достатъчни, за да не обсъждаме и да не стоим до по нощите въобще.
Смятам, че Вие ще ги отчетете, защото сте длъжен и Ви моля да отчетете всички тези наши съображения, и да не ни поставяте в ситуация, в която като чуем съдебния акт да се чудим законът дали е еднакъв, и дали делото, което четем е едно и също.
Очаквайте пледоарията на адвокат Милен Ралчев.
