5. Из протокола по делото „Коцев“: Съдът: Един „краткосрочен“ арест е основателен срещу риска от друго престъпление

Defakto.bg

След като изслушва обвинителната теза на прокуратурата,  пледоариите на защита, съдия Стоян Михов потвърждава подозренията на адвокат  Ина Лулчева, че на финала ще четат „едно друго дело“.

СЪДИЯТА:

Съдът, съобразявайки становището на страните и данните, съдържащи се в рамките на досъдебното производство, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 НПК, образувано по искане на СГП за постановяване спрямо обвиняемите Богомил Рубинов Коцев, Николай Стефанов Стефанов, Йордан Юлиянов Кателиев и Ивайло Миронов Маринов, обвиняеми по ДП № 220/24г. по описа на КПК, пр. пр.
№ 22243/24г. по описа на СГП на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Отчитайки законоустановените предпоставки на чл. 63, ал. 1 НПК, мярка за неотклонение „задържане под стража“ в хода на досъдебното производство се взема при наличието на обосновано подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемо лице към престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ и кумулативно проявление на
алтернативно визираните опасности от укриване или извършване на престъпление, в случай на мярка за неотклонение различна от „задържане под стража“.

От материалите, събрани в рамките на ДП се установява на първо място, че обвиняемите лица са привлечени в това процесуално качество твърдяни престъпления както следва: Спрямо обвиняемия Коцев за престъпления по смисъла на чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК и по чл. 3046, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 НК; спрямо обвиняемия Стефанов престъпления по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК и по чл. 3046, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК; спрямо обвиняемия Кателиев за престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал.2 НК и по чл.3046, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 НК. Спрямо обвиняемия Маринов е повдигнато обвинение за престъпление по  чл. 321, ал. 3, т. 2 НК. За визираните твърдяни престъпления законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“, като същите с оглед санкциите се явяват тежки умишлени престъпления, с което първата законоустановена предпоставка за изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемите лица е Изпълнена.
По отношение обоснованото предположение за вероятна съпричастност на обвиняемите лица, към твърдяни престъпления, за които е ангажирана наказателната отговорност, съдът намира за необходимо на първо място да посочи, че действията по разследване в рамките на образуваното досъдебно производство са извършени от компетентен орган – КПК, която компетентност произтича от разпоредбата на чл. 194, ал. 6 НПК, вр. чл.6, ал. 1 от ЗПК, като събраните в рамките на досъдебното производство гласни доказателствени средства, обективирани в протоколи за разпит на свидетели, писмените доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване, за обиск и разпознаване на лица, както и писмени доказателства, ползват доказателствена сила в наказателния процес, като събрани по реда, предвиден в процесуалния закон.
Съображения за подследствеността на производството на СГП бяха  вече развити от съдебния състав в съдебното заседание, произтичат от предмета на разследване, с оглед особено качество на лице- обект на наказателно производство, а и предвид представените в днешното съдебно заседание постановления за привличане на обвиняеми лица.

Анализът на доказателствените данни, събрани в рамките  производството към момента на решаване на въпроса относно първоначалното вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, дават основание prima facie (на пръв поглед) да се формира извод

за наличието на обосновано подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемите лица към твърдяни престъпления,

за които същите са привлечени към наказателна отговорност.

Тук е моментът да бъде посочено, че стандартът на доказателствена обезпеченост в  производството по реда на чл. 64, ал 1 НПК е занижен и не отговаря в съдържателен план на изискванията за несъмнена доказаност на обвинението, каквито стоят при решаване на делото по същество с окончателен съдебен акт.

Доказателствените източници, които имат пряко отношение към решаване на въпроса за обоснованото подозрение за вероятната съпричастност на обвиняемите лица към твърдяни престъпления се съдържат основно в гласни доказателствени средства, а именно в разпитаните в производството свидетели, включително действия по разследване- разпознаване на лице, както и приобщените писмени доказателства, доколкото в рамките на конкретните действия по разследван е- претърсване и изземване и обиск на лица са установени и иззети вещи, които към настоящия момент не могат да бъдат пряко свързани с разследваните престъпления.

За използваните специални разузнавателни средства – липсват изготвени ВДС, които да дадат  възможност непосредствено да се формират изводи касателно същността на повдигнатите обвинения.

Съществени от гледна точка подозрения за участието в организирана престъпна група на обвиняемите лица с користна цел и с участието на длъжностни лица се явяват показанията на свидетелката Пламенка
Димитрова.  В рамките на проведените разпити на посочената свидетелка, последователно и хронологично са изложени данни за осъществяване от същата на търговска дейност, чрез конкретно юридическо лице, активно
ангажирано с изпълнение на възложени обществени поръчки, с възложител Община Варна в различни болнични заведения, както и висше учебно заведение на територията на гр. Варна. Същата установява конкретен
времеви период и места на провеждане на срещи с обвиняемия Кателиев, съдържание на проведени със същия разговори в насока намерение за участие в конкретна обществена поръчка, както и отправено искане от
обвиняемия Кателиев на облага, която не се следва, а именно процент от стойността на посочената обществена поръчка, за да може същата да бъде спечелена от дружеството на визираната свидетелка.

В показанията се съдържат и пояснения, че визираната облага е предназначена за група от лица, заемащи отговорни длъжности в община Варна – Благомир Коцев и Диан Иванов, като също така е пояснено, че тези действия не могат да станат без знанието на обвиняемия Коцев. Установява се от показанията на свидетелката и провеждане на среща през месец август 2024 г. с обвиняемия Кателиев и Диан Иванов в община Варна, при която е била
мотивирана да декларира, че няма да обжалва визираната обществена поръчка, както и да представи списък на обслужвани от същата училища, които да бъдат отстъпени на лице установено по делото като Ангел
Дерменджиев.

От показанията на посочената свидетелка се установява провеждане на среща на конкретна дата, час и място с обвиняемия Коцев и посоченото лице Дерменджиев, в рамките на която й е било обяснено, че за да запази бизнеса си, следва доброволно да отстъпи част от обслужваните от нея училища, на които доставя храна и да продължи дейност в други обекти. В хода на дадените показания свидетелката дава сведения за проведена среща с обвиняемия Кателиев и обвиняемия Стефанов в офис на политическа партия, където обвиняемия Стефанов е посочил, че поисканата сума се увеличава от 10 на 15% от стойността на обществената поръчка. Установява се от данните съдържащи се в показанията на свидетелката, че при проведена среща с обвиняемия Коцев след посочената дата в конкретно заведение на гр. Варна, последната му е споделила за визираната среща и поисканата сума в размер на 15 % от стойността на обществената поръчка, а същият е потвърдил, че е запознат и е следвало да заплати визираната стойност. От показанията на свидетелката се установяват и обстоятелствата около личността на обвиняемия Маринов, функциите му в търговско дружество „Корект груп“ към което отношение има и лицето Дерменджиев и което е в близки отношения с обвиняемия Коцев, като осигурява индиректно комуникация между обвиняемия Коцев и Дерменджиев. Установяват се и конкретно неправомерни действия предприети от Маринов към мотивиране на ползвателя на услугите, предоставяни от търговското дружество на Димитрова, да се откажат от същите и да сключат договор представлявано от него дружество.

Действително въз основа на представени от страна на защитата писмени доказателства се установява, че след проведеното класиране по визираната обществена поръчка, жалбата от представляваното от свидетелката търговско дружество срещу решението е била оставена без уважение от КЗК. Решението на КЗК е било потвърдено с решение на ВАС.

На пръв поглед тези обстоятелства се релевират като възражение от страна на защитата

 за възможен мотив за недобросъвестно уличаване на обвиняемите лица

в рамките на досъдебното производство, образувано пред КПК. Този въпрос досежно достоверността на показанията би бил резонен, ако същите не намираха подкрепа в други гласни доказателствени средства, каквито в производството са налице в рамките на показанията на свидетеля Маринов (Диан Маринов Иванов,  бивш зам. кмет на Варна, отказъл се в сряда от показанията си  б.р) ,   а производно и в показанията на свидетелката Мария Атанасова.

В  показанията си свидетелят Маринов– бивш зам.-кмет в община Варна и близък на обвиняемия Коцев- потвърждава показанията  на свидетелката Димитрова ( Пламенка б.р.), за провеждане на среща в офис на политическа партия, както и че на същата среща са присъствали Стефанов, Кателиев и управителя на търговско дружество – свидетелката Димитрова, на която са коментирани суми като процентно съотношение от стойността на поръчка, които е следвало да бъдат заплатени, както и за указано въздействие върху свидетеля от обвиняемия Стефанов по какъв начин да се процедира, за да бъде спечелена обществената поръчка.

В показанията на свидетеля се съдържат и сведения за провеждане на среща между Коцев и свидетелката Димитрова.

Съществени към обоснованото подозрение са показанията на свидетеля Маринов

и относно предложен подход от обвиняемия Коцев относно начина, по който следва да се процедира в община Варна във връзка с провеждане на обществени поръчки, като следва да се събира процент от стойността на обществените поръчки от изпълнителите по тях.
В показанията на свидетеля се съдържат данни за отношението на Стефанов към разследваната престъпна деятелност, като сумите следвало да бъдат предавани на обвиняемия Стефанов, а той от своя страна на
обвиняемия Коцев.  Съдържат се сведения в рамките на проведения разпит, че от свидетеля Иванов от страна на обвиняемия Коцев се е изисквало да бъдат манипулирани процедурите по избор на изпълнители на обществени
поръчки, като за изпълнители да бъдат избирани конкретни, посочени от обвиняемия Коцев дружества.
B подкрепа на показанията на свидетелката Димитрова са и показанията на свидетелката Дарина Димитрова, която в хода на проведения разпит, установява посещение на ръководеното от нея учебно заведение от страна на обвиняемия Маринов, когото същата разпознава в хода на проведеното действие по разследване- разпознаване на лице, както и конкретно упражнен натиск да сключи договор с представлявана от него фирма, вместо досегашната обслужваща учебното заведение такава, а именно фирмата на свидетелката Димитрова. За действия, предприети от
страна на обвиняемия Стефанов, към които се съдържат данни да има отношение и обвиняемия Коцев, се съдържат и в показанията на свидетеля Иван Иванов, установяващ предаване на парична сума като дата, място,
съставляваща противозаконна облага, като същата е щяла да бъде предадена на обвиняемия Коцев. Данни за опит за въздействие по отношение на изпълнител на обществена поръчка се съдържат и в показанията на свидетеля Калин Калинов.
В обобщение, данните съдържащи се във вече посочените гласни доказателствени средства, преценени в тяхната взаимовръзка, съдържат  достатъчно основание за този съдебен състав, за да се приеме, на пръв поглед,

 че е налице подозрение за съществуване на организирана престъпна група

с участници обвиняемите лица, която е поставила за цел съгласувано извършване на престъпления по смисъла на чл. 301-3046 от НК, както и данни за подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемите Коцев, Стефанов и Кателиев към престъпление по чл. 3046,ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

Данните за вероятното съществуване на такава организирана  престъпна група се формират въз основа на преценка на конкретните действия, които съдържат характеристики на взаимосвързаност между обвиняемите лица, които сочат подозрения за участието им в тази група с посочената користна цел. В този смисъл и втората законоустановена
предпоставка за вземане на най-тежка мярка „задържане под стража“ според настоящия съдебен състав се явява изпълнена.
По отношение опасността от укриване, настоящата инстанция не констатира достатъчна доказателствена обезпеченост за формиране на извод в тази насока. Установява се, че всяко от обвиняемите лица притежава конкретен адрес на пребиваване на територията на страната, същите са с установени самоличности, притежават документи за самоличност, налице са установени трайни семейни връзки, ето защо и съдебният състав приема, че риск от укриване не е налице.

По отношение на риска от извършване на престъпление, настоящата съдебна инстанция, съобразявайки доказателствените данни по случая приема, че такъв е наличен по отношение на обвиняемите лица, което и
дефинира искането на СГП като основателно.

Основен източник на  доказателствени данни по отношение на преценка визирания риск винаги е справката за съдимост, която съдържа данни за предходни случаи на осъждания на обвиняеми лица. От приложените справки за съдимост, в рамките на настоящото наказателно производство се установява, че по отношение на обвиняемите Коцев, Стефанов и Кателиев липсва предходна съдимост, такава е налице по отношение на Маринов, като с оглед данните за предходното му осъждане (3-месечно условно наказание б.р.), се установява, че подозираното деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност се явява обективирано в изпитателния срок на наказание „лишаване от свобода“, което е индиция за реален риск от извършване на престъпление по отношение на този обвиняем в случай на мярка за неотклонение различна от „задържане под стража“. Трайно установена е съдебната практика не само националната такава, но и предвид въведения стандарт от ЕСПЧ, обективиран в произнасянията по делата „Лателие срещу Франция“ и „Томази срещу Франция“, че тежестта на извършеното подозирано престъпление, сериозността на същото, може да бъде възприето като основание за изпълнение на мярка за неотклонение „задържане под стража“

под  условие, че същата се явява краткосрочна такава

Такъв според този съдебен състав е конкретният случай. Рискът от извършване на престъпление по отношение на обвиняемите лица е свързан на първо място със сериозността на повдигнатите обвинения и механизма на твърдяната престъпна деятелност, броят на участващите лица и заеманото отговорно служебно положение, данните по делото за наличието на корупционна практика, за което все още няма повдигнато обвинение във връзка с показанията на свидетеля Иванов, данни за упражнен натиск върху повече от едно лице, във връзка с обществени поръчки на територията на община Варна.

Всички тези данни дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая е налице реален риск от престъпление в случай на мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража“ спрямо обвиняемите лица, като въведеният стандарт в цитираните решения не би се явявал нарушен

при краткосрочен срок на задържане спрямо обвиняемите

Действително от приложената медицинска документация се установява увреждане на здравето на обвиняемия Маринов, но видно от съдържанието на същата липсват данни, заболяването да е животозастрашаващо и несъвместимо с условията на следствения арест.  
Няма пречка, в случай на констатирана необходимост, обвиняемият да бъде конвоиран по разпореждане на наблюдаващия прокурор за преглед и при необходимост за лечение извън територията на мястото, където може
да се изпълнява мярката за неотклонение „задържане под стража“ и в случай, че такова не може да бъде осигурено на територията на следствения арест.
В конкретния случай, предмет на проверка в настоящото производство освен искането на държавното обвинение е постановлението на СГП, с което е постановено временно задържане на обвиняемия Коцев за срок до 72 часа, като жалбата срещу същото, депозирана от адв. Ина Лулчева е процесуална допустима и се основава на чл. 5, ал.4 от ЕКПЧ.
При наличието на такова сезиране, съдът е длъжен да обсъди постановлението и да вземе отношение и по този въпрос. Отчитайки доказателствените данни по случая, настоящата съдебна инстанция констатира, че постановлението за задържане до 72 часа се явява законосъобразно. Този извод се основава на обстоятелството, че
прокурорският акт е съобразен със законовите изисквания, при които е допустимо срочно задържане на обвиняемото лице, тъй като са налице данни за обосновано подозрение за вероятна съпричастност към твърдяно
престъпление на обвиняемия Коцев и макар да не е налице риск от укриване от органите на наказателното производство, то е налице риск от престъпление съобразно изложеното по-горе становище на настоящата
инстанция. В този смисъл и постановлението на прокурора при СПП, с  което е постановено задържане за срок до 72 часа на обвиняемия Благомир Коцев е законосъобразно.

Воден от гореизложените съображения СГС, НО, 2-ри състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА по отношение БЛАГОМИР РУБИНОВ КОЦЕВ, ЕГН …, обвиняем по ДП № 220/2024г. по описа на КПК, пр. пр. № 22243/2024 г. по описа на СГП , мярка за неотклонение „задържане под стража“.

ВЗЕМА по отношение НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ СТЕФАНОВ, ЕГН…
, обвиняем по ДП № 220/2024г. по описа на КПК, пр. пр. №
22243/2024 г. по описа на СГП, мярка за неотклонение „задържане под
стража“.

ВЗЕМА по отношение ЙОРДАН ЮЛИЯНОВ КАТЕЛИЕВ, ЕГН…
, обвиняем по ДП № 220/2024г. по описа на КПК, пр. пр. №
22243/2024 г. по описа на СПП, мярка за неотклонение „задържане под
стража“.

ВЗЕМА по отношение ИВАЙЛО МИРОНОВ МАРИНОВ, ЕГН…
, обвиняем по ДП № 220/2024г. по описа на КПК, пр. пр. №
22243/2024 г. по описа на СГП, мярка за неотклонение „задържане под
стража“.

Определението подлежи на НЕЗАБАВНО изпълнение, като мерките
за ноеотклонение по отношение на всяко от обвиняемите лица, следва да
се изпълняват на територията на ОЗСА в гр. София, бул. „Г. М. Димитров“
№ 42.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3-дневен
срок от днес пред САС.
В случай на жалба или протест, съдът насрочва делото пред САС за
17.07.2025 г. от 10:00 ч., за която дата и час, страните да се считат за
редовно уведомени от днес.