DeFakto.bg DeFakto.bg
Нее, прокуратурата не е участвала в убийство, но осем години не е отвела в затвора осъден за тежко престъпление, а заради бездействието й, лишеният от свобода, успял да отнеме живота на 18-годишно момче и не само.
По правилата на гражданското право ПРБ е призната за солидарно отговорна с извършителя за вредите от убийството, причинени на майката.
Ако прокуратурата бе изпълнила задължението си да въдвори в затвора осъдения, синът на ищцата нямаше да бъде убит, е едно от заключенията на ВКС по касационно обжалване от майката за загиналия й син.
„За разлика от наказателното право, за съпричиняване отговарят и юридическите лица, чиято гражданска отговорност е да обезщетят пострадалия“, отбелязват върховниет съдии.
За бездействие ПРБ е осъдена да заплати с лихвите общо 300 000 лева обезщетение за причинените страдания на почернената майка. Отделно ще плаща солидни разноски по делото.
Случаят
Вечерта на 31 декември 2017 г. станалият известен като „шесторния убиец“ Росен Ангелов, след като уби бившата си приятелка Кети Кюхова, в първите часове на 2018 г. пристигна в къщата й и застреля цялото ѝ семейство – майка ѝ, дъщеря ѝ, новия ѝ приятел, сина му, както и приятеля на дъщеря ѝ.
Сред убитите е и 18 – годишният син (Б.И. ) на ищцата.
По делото се установява, че осем годиин по – рано, на 3 май 2009 г. Ангелов е бил осъден от Софийски ОС за блудство с 11 – годишно момиче на лишаване от свобода за срок от 8 години, като присъдата е влязла в сила на 22 декември 2009 г.
Именно неизпълнението на тази присъда става причина ПРБ да бъде обявена за съпричинител на вреди по дело, заведено от майката за убийството на сина й.
От решението на върховните съдии се разбира, че присъдата на Ангелов за блудство е била изпратена от Окръжна прокуратура – София (ОПС) на 11.01.2010 г. на Софийска градска прокуратура (СГП) за привеждане в изпълнение. От свидетелство за съдимост по преписката се вижда, че десет годин по-рано, през 1998 г. той е бил осъден и за изнасилване – рецидивист, който незабавно трябва да се озове в затвора.
От кухнята по издирването
По образуваната преписка на 14.01.2010 г. СГП изпраща на началника на ОЗ Охрана при Министерството на правосъдието присъдата за привеждането й в изпълнение.
Съдебната охрана докладва, че осъденият не е открит на посочения адрес и с постановлеие на прокурор от СГП той е обявен за общодържавно издирване. От СДВР уведомяват СГП, че въпреки оперативно издирвателни мероприятия извършителят не е намерен.
В периода 2010 – 2018 г. периодично – 2 или 3 пъти годишно, с изключение на 2015 г, СГП изисква еднотипни справки за издирването на осъдения, а през 2015 г. е издадена европейска заповед за арест, а Р.А. е обявен за международно издирване.
Така издирването продължава до 30 април 2018 г., когато Дирекция Международно оперативно сътрудничество при МВР уведомява СГП за акт за смърт, който сочи, че изирваният Ангелов е починал на 07 януари 2018 г. – самоубил се, седмица след шесторното убийство през 2018 г. и осем години след влязлата в сила присъда за блудство.
Издирването му е прекратено.
След това майката на убитото момче завежда иск пред СГС, в който по реда чл. 49 от ЗЗД търси гражданска отговорност от прокуратурата за неизпълнената присъда на Ангелов, бездействие, което позволило той да убие детето й.
Съдебните решения по казуса
Най-напред СГС признава съпричинителство на ПРБ и извършителя и отсъжда обезщетение от 160 000 лева на майката. Прокуратурата оспорва решението на СГС пред Апелативният съд – София.
Апелативните съдии, приемат, че „непривеждането на присъдата в изпълнение от компетентния прокурор представлява противоправно деяние, извършено от лице, на което ответника (ПРБ) е възложил това“.
Посочват: „Липсват целенасочени, своевременни, последователни и ефективни действия по изпълнението на присъдата от прокурора. След влизане в сила на присъдата Прокуратурата е следвало да изисква ежемесечни справки и да дава указания за отстраняване на констатираните пропуски, препятствали изпълнението и изтърпяването й от осъдения“.
Дори когато са изисквани сведения от органите на МВР, това е ставало абсолютно формално – с бланкетни писмата до СДВР с еднакво съдържание. В отговорите не са описани конкретни действия по издирването, от кои лица са извършвани и с каква честота, от прокурора не са давани никакви конкретни указания за издирвателни действия, казват аплетивните съдии.
И още за издирването:
От документацията на прокурорската преписка, Съдът констатира, че издирваният за блудство „е работил, посещавал е магазини, имал е контакти с други хора, не е живял в пълна изолация т.е. при извършването на конкретни действия по неговото издирване е било възможно да бъде открит“.
Заради бездействието, присъдата не е била проведена в изпълнение осем години, а производството по привеждането й в изпълнение е прекратено поради смъртта на осъдения.
Прокуратурата отговаря, като възложител на работата на прокурора, който е работел по преписката за привеждане на присъдата в изпълнение, а презумпцията за вина не е оборена, заключават апелативните съдии.
САС обаче приема, че като ЮЛ ПРБ не отговаря като солидарен съизвършител
Апелативният съд пристъпва (изненадващо) към разпределение на обема на отговорността между извършителя и ПРБ, като определя, че извършителят , като пряк причинител на смъртта на момчето, носи отговорност в обем 70 %, а ответникът – mрокуратурата, като възложител на работата на прокурора, която той не я е изпълнил, отговаря в обем 30 %;
В резултат на това разпределение размерът на обезщетението на майката ( 30 % от 160 000 лв.) , се снижава до 48 000 лв. а искът й за присъждане на компенсация от 200 000 – отхвърлен.
Касационното обжалване
ВКС допуска касационно обжалване по жалба на майката като се позовава на съдебната практика, според която, „когато вредоносния резултат е причинен от неколцина, отговорността им пред пострадалия кредитор е солидарна, т.е. искът е допустим против който и да е от солидарните длъжници по преценка на кредитора“.
В касационната жалба майката твърди, че САС в противоречие с чл. 53 ЗЗД е отрекъл солидарната отговорност на ПРБ. Сочи нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени конкретно обстоятелствата, при които е бил убит сина й.
ПРБ оспорва жалбата на майката с мотива, че прокуратурата, като ЮЛ не отговаря за такива вреди – Р. А. е извършител, а Прокуратурата не участва в извършеното от него изпълнително деяние, поради което не е съизвършител. Едновременно с това косвено признава вина с твърдението, че присъденият размер от 48 000 лв. на обезщетението е достатъчен, за да репарира вредите от поведението на Прокуратурата.
“ За разлика от наказателното право, за съпричиняване отговарят и юридическите лица, чиято гражданска отговорност е да обезщетят пострадалия“, отбелязва ВКС.
Касационният съд категорично: ПРБ е солидарен съдлъжник
ВКС подкрепя значителна част от изводите на САС по делото, но изразява категорично несъгласие с разпределението на отговорността в съотношение “ 70 : 30″, с което отреча солидарната отговорност на ПРБ. Този извод е неправилен и противоречи противоречи на чл. 53 ЗЗД, посочват върховните съдии.
„Вредоносното събитие – убийството на сина на ищцата, е причинено от действия на прекия причинител, условие за което е бездействието на прокуратурата, отбелязва съдебният състява.
„По смисъла на чл. 53 от ЗЗД съпричинителите носят солидарна отговорност пред ищцата за възмездяване на претърпените от нея неимуществени вреди“.
САС не е трябвало да изследва съотношението между вината на съпричинителите и степента на съпричиняване от всеки от тях, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно, а „съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници“.
В решението е подчертано, че осъденият, като пряк причинител на убийствата, отговаря за виновно лично деяние, но той се е възползвал от бездействието на Прокуратурата и органите, на които тя е възлагала издирването му, за да извърши умишленото тежко престъпление.
Именно неупражненият надзор, който е задължение на Прокуратурата в чл. 416, ал.2 НПК и чл. 5 ЗИНЗС, е противоправно бездействие, потвърждава ВКС. То е създало предпоставка за извършване на новото престъпление от осъдения – убийствата. Изводът е, че ако осъденият бе приведен в затвора, той не би могъл да убие през 2017 г. сина на ищцата, обобщават касационните съдии по делото.
Така бездействието на прокуратурата е в причинна връзка с настъпилата вреда за ищцата от убийството на сина й, поради което е ангажирана и отговорността на Прокуратурата, като съпричинител.
Върховните съдии посочват още, че съотношението на вината между солидарните длъжници, е предмет на изследване в производство по иск по чл. 127 ЗЗД , по който се уреждат вътрешните отношения между солидарните длъжници и вината на всеки от тях.
„Съпричиняване е налице не само при съизвършителство, когато всички причинители участват в едно деяние, съставляващо деликт, а и когато единната вреда за пострадалия е причинена от няколко действия или бездействия, респективно от действие и бездействие на различни правни субекти, съставляващи деликти, които са взаимно свързани в единен процес“, отбелязват върховните съдии, като изтъкват многобройна съдебната практика по въпроса на ВКС.
За травмите на майката
Съдът отчита и травмите на майката – убитото момче е единственото й дете на майката, бил е на 18 години. Тя го е отглеждала сама, живяла заедно с него, организирала е живота си така, че да бъде максимално време с него. Бил е обичливо дете, проявявал е жестове на внимание към майка си, бил е готов след като завърши училище, в което се е справял много добре и имал добри умения, да започне работа, за да й помага, пише съставът на ВКС.
Тя постоянно говорила за сина си и се гордеела с него, самото дете било обичливо, правело жестове към майка си. Заключенията, изготвени от комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, установяват остра стресова реакция с усложнени последици. Вещите лица потвърждават тенденция за социална изолация, апатия, деструктивни мисли, наличие на тревожност, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти.
Окончателно
При така доказаните вреди, като съобразява общественият критерий за справедливост, ВКС потвърждава размера на обезщетението, определено от първоинстанциония СГС от 160 000 лв. Към присъдените от САС 48 000 лв. и се присъждат още 112 000 лв.
Сумата е дължима заедно със законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2018 г.
Или общо ПРБ е осъдена да плати 300 000 лв. на майката за погубеното й дете.
ВКС осъжда Прокуратурата на Република България да плати безплатна правна помощ пред САС в размер на още 3 716,56 лв. , а за касационна инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева с включен ДДС.
Решението е окончателно.
