Законно ли е съдия в майчинство да разглежда и решава наказателни дела и да постановява присъди?

Defakto.bg

 

Д-р Васил Крумов Петров, съдия

 Казусът и становището на ВКС

С решение № 305 от 25.06.2025 г. по к.н.д. № 273/2025 г., ВКС, II н.о., е приел, че първоинстанционната присъда по наказателно е постановена от незаконен състав, тъй като един от двамата съдии в разширения състав в хода на процеса е започнал за ползва отпуск за бременност и раждане и после т.нар. майчинство (отпуск за отглеждане на малко дете), които не е прекъснал, а в определени дни е идвал да заседава по делото и да участва в постановяването на присъдата.

Да цитирам пространно фактологията и мотивите на ВКС.

Фактите

„Самата съдия… е депозирала молби за отсрочване и за насрочване на първоинстанционното производство в определени дни, заявявайки, че е в отпуск за бременност и раждане и майчинство и е уточнявала време, докогато ще ползва съответния отпуск. …Тя е била в състояние на временна неработоспособност от 16.09.2020 г. до 02.11.2020 г. … Председателят на РС-Сливницав, в който към този период вече е била назначена като съдия, й е разрешил да ползва платен годишен отпуск поради бременност и раждане за остатъка до 410 дни, считано от 03.11.2020 г. до 04.08.2021 г. И след последната дата обаче, видно от молби до ръководството на СОС, …. е продължила да ползва отпуск по майчинство… Тя е заявявала неколкократно невъзможността си да участва в конкретни съдебни заседания в делнични дни, поради което на 29.03.2022 г. председателят на СОС е издал заповед на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗСВ за организиране на заседанията в съботен ден.

В съдебно заседание на 11.06.2022 г. … двама от защитниците на подсъдимите са възразили срещу разглеждане на производството, отнасяйки доводите си, макар и да не е казано изрично, към опасността присъдата да бъде постановена от незаконен състав, предвид ползвания от член-съдия… отпуск по майчинство. Предложили са да се изчака финализиране на този на отпуск и тогава да се приключи делото. Очевидно всички са се съобразявали с обстоятелството, че са събрани основни доказателствени материали и не е толкова наложително СОС да започне делото отначало поради наличие на изискванията на чл. 258, ал. 2 НПК. На тези доводи съдът е отговорил, че съдията ползва отпуск по майчинство, но не е загубила статута си на съдия. И до постановяване на присъдата делото е разглеждано все в съботни дни, като само диспозитивът е оповестен на 24.04.2023 г., след последното проведено заседание на 22.04.2023 г. – отново събота….“

Съображенията по правния въпрос

„За да може да вземе отношение доколко изложената фактология е относима към претенцията за незаконен състав поради участие в същия на съдия по време на ползване на, най-общо казано, отпуск по майчинство, този съд е длъжен накратко да засегне правила на трудовото, а и на осигурителното право. Тъй като ползването на съответен визиран в законодателството отпуск е право на ползващия го работник, свързано с необходимостта от почивка, възстановяване от болест, обучение, раждане и отглеждане на малко дете и т.н., със зачитане на това време като съответен стаж и плащанията в хода на отпуска, изследванията на правото са насочени в тази посока. Най-общо казано, това е временно освобождаване от работа, предоставено от работодателя на работещия, с най-различни основания, утвърдени в трудовото законодателство.

Няма никакво съмнение, че докато се ползва съответният вид отпуск, работникът не губи своето служебно качество. Казано просто, бидейки в отпуск за временна неработоспособност поради заболяване, в платен годишен отпуск или в отпуск за раждане и майчинство и отглеждане на дете до двегодишна възраст (включително и неплатен над двегодишна възраст), работникът-съдия продължава да бъде такъв. Казаното важи за всеки магистрат…

Но тук се поставя въпросът: след като съответният работник ползва разрешен му по надлежен ред вид отпуск, а с оглед конкретното дело отпуск по болест и отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете до двегодишна възраст, допустимо ли е в това време да изпълнява задължения по основното си трудово правоотношение, като съдия с компетентност да осъществява властнически правомощия- да проучва разпределени му съдебни дела, да заседава по тях, да постановява актове и т.н.? Отговорът е отрицателен. И това е така, защото, след като се ползва от съответното право, работникът, включително и магистрат, се лишава от възможността да проявява компетенциите си и осъществява функции по основното си трудово правоотношение, в рамките на което съдията участва в настоящия първоинстанционен състав на СОС; в частност да реализира каквито и да е властнически правомощия. За да направи такъв извод, за ВКС няма никакво значение дали в този период ВСС е взимал отношение по трудовия статус на съдията и дали е подходено законосъобразно. Това е от една страна.

От друга, няма спор, че всеки платен годишен отпуск може да бъде прекъснат по искане на работника. Тогава въпросът с властническите правомощия се решава. Що се касае до магистратите и специално що се отнася до третираните специални видове отпуск, съгласно чл.333 ЗСВ съдия….има право да ползва отпуск за временна неработоспособност, бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете и т.н по реда и в размерите, предвидени в КТ и КСО. Както обаче правилно отбелязва защитата на подсъдимия А. в

жалбата си и в съдебно заседание пред ВКС, спецификата на тези отпуски е, че се разрешават за календарни дни. Наред с общо казаното, конкретно посочените видове отпуск са свързани и с обезщетения по линия на общественото осигуряване.

Интересуващите ВКС текстове с оглед ползваното майчинство са тези по чл.163 КТ- отпуск поради бременност и раждане, и по чл.164 КТ за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Чл.45,ал.2 и чл.46,ал.6,т.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, разрешават отпускът по майчинство в който и да е от двата варианта да се прекъсне ПО ИСКАНЕ НА МАЙКАТА до работодателя. Ако по-късно са налице изискванията на регламента за продължаване на ползване на някой от третираните видове отпуск, работодателят е длъжен да го разреши, без да е оправомощен за самостоятелна преценка, именно поради обвързването с календарни дни.

В периода след прекъсване на отпуска обаче, за разлика от прекъсване на редовния платен годишен отпуск, започва реализиране на документооборот, излизащ извън пределите на конкретното предприятие …, стигащ до НОИ. И това е така, защото когато работникът-майка започва да изпълнява функциите си по основното трудово правоотношение, при прекъсване на някакъв вид отпуск по майчинство следва да се спре обезщетението през общественото осигуряване в размер, изплащан до момента; да се изплаща трудово възнаграждение; да се определи по-нисък процент на обезщетение от НОИ на друго основание (чл. 50 А КСО) и т.н.

Следователно, причината, поради която са предвидени отпуските за бременност, раждане, отглеждане на дете до двегодишна възраст и т.н., и разрешаването на ползване на същите в календарни дни, водят до изводи в правната теория, че когато майката, както е в случая, ползва първия и втория вид отпуск (а и при неплатен такъв по-нататък) по майчинство, не може да упражнява правомощия по основното си трудово правоотношение – за съдия това означава, че не може да правораздава.  Възможно е, ако прекъсне този отпуск, което води до тежък документооборот и излизане извън пределите на предприятието-съд, но отговаря на предписанията на правото.

Заявеното по отношение на реализиране на служебните задължения и останалите ключови обстоятелства важи и при ползване на отпуск за временна неработоспособност поради болест.“

 

2. Правоотношението на съдията като публичноправно и като трудовоизборно

Един от „евъргрийн“ въпросите при обсъждане на статуса на съдиите, прокурорите и следователите е дали правоотношението им е публичноправно (на полагане на държавна служба, макар и не държавна служба в изпълнителната власт), или е трудовоправно.

       Аргументите за това, че е публичноправно

В чл. 229 ЗСВ действително се сочи, че за неуредените в раздела „Права и задължения“ на съдиите, прокурорите и следователите се прилага Кодексът на труда. От тази единствена норма обаче не може да се тегли изводът, че законодателят разглежда тези правоотношения като трудови. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 328 ЗСВ постановява субсидиарно прилагане на правилата на АПК към дисциплинарната отговорност на съдията по глава шестнадесета ЗСВ, прокурора и следователя, а АПК безспорно урежда публичноправна материя. Следва също така да се има предвид историческото тълкуване и съпоставката на чл. 229 ЗСВ с чл. 139г ЗСВ (1994, нов, обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.) и § 80 ПЗР ЗСВ (1994), които изрично квалифицират правоотношението на съдията, прокурора и следователя като трудово. Подобен текст в сега действащия ЗСВ по отношение на съдиите, прокурорите и следователите няма.

Характерът на упражняваната от матистратите функция и нейното съдържание сочи на публичноправен характер на правоотношението:

– съдията, прокурора и следователят упражняват държавна власт, и то една от трите власти в страната – съдебната (чл. 8 ЗСВ). За разлика от държавния служител в изпълнителната власт и в органите на местно самоуправление съдията, прокурорът и следователят не подпомагат работата на държавен орган на власт, те самите са орган на власт;

– трудовите правоотношения са правоотношения между равнопоставени правни субекти на частното право, а правоотношението на съдията, прокурора и следователя са правоотношения, регулирани от публичноправни норми на Конституцията и ЗСВ; когато назначава, повишава, наказва дисциплинарно или освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, ВСС действа като орган на власт – като административен орган, чийто решения са индивидуални административни актове и подлежат на контрол пред ВАС;

– естеството на трудовите правоотношение е в отстъпването временно и срещу заплащане от страна на работника или служителя на неговата работна сила, подчиняването й на работодателската власт за задоволяване на икономическия интерес на работодателя. Нищо такова не е налице при съдиите, прокурорите и следователите, които са подчинени в дейността си само на закона и на защитата на правата и интересите на всички субекти.

Всички тези аргументи обосновават тезата, че правоотношението на съдиите, прокурорите и следователите е особено административно правоотношение по изпълнение на държавна служба при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт.

Аргументи за това, че е трудовоправно

Както е известно, трудовите правоотношения могат да възникнат от различни правомерни правопораждащи юридически факти – т.нар. основания за възникване на индивидуални трудови отношения.

Общоприето е, че действащата правна уредба урежда три такива основания за възникване на трудови правоотношения – трудов договор, конкурс и избор.

Правоотношението на съдията, прокурора и следователят несъмнено не възниква от сключването на трудов договор. То не възниква и от конкурс. Действително, за да попаднат в съдебната система, кандидатите се явяват било на конкурс за младши съдия и младши прокурор, било на конкурс за първоначално назначаване. Но тези конкурси не представляват „конкурс“ по см. на чл. 89-97 КТ, тъй като органът по назначението – ВСС – не е обвързан от резултатите на спечелилите конкурса кандидати. Въпреки блестящото представяне на един кандидат, ВСС може да не го назначи, ако прецени, че той не отговаря за необходимите нравствени изисквания.

Изборно ли е трудовото правоотношение на съдията?

Изборът като основание за възникване на трудово правоотношение се определя в доктрината като такъв юридически акт, при който един колектив от хора (избирателно тяло), оправомощен от закона или от устава на съответна организация, със съгласието на дадено лице (избираем), решава на това лице да бъде възложено изпълнието на определена платена длъжност, с което между това лице и предприятието (учреждението, организацията), в щата на което се числи длъжността, се създава правото през това време да дава на избраното лице задължителни указания, да иска отчет за нейното изпълнение и в определени случаи да го отзове предсрочно.

Правоотношението на съдията, прокурора и следователя би могло да бъде квалифицирано, за целите на настоящата аргументация, и като изборно. Един колектив от хора – ВСС – в качеството си на избирателно тяло, оправомощено от закона, със съгласието на кандидата за съдия, прокурор и следовател му възлага, след провеждане на определена процедура, изпълнението на длъжността съдия, прокурор или следовател в даден орган на съдебната власт – съд, прокуратура или следствие, като избирателното тяло има определени правомощия по закон да прекрати или измени в предвидени в закона случаи правоотношението на съдията, прокурора или следователя.

И така, нека приемем, че правоотношението на съдията, прокурора и следователя съгласно ЗСВ е изборно трудово правоотношение.

3. Решение на казуса от две гледни точки

Ако приемем, че правоотношението на съдиите, прокурорите и следователите е особено административно правоотношение по изпълнение на държавна служба при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт, то въпросът е: държавният служител (в случая държавен орган, а не подпомагащо държавен орган лице), който ползва законно разрешен отпуск, може ли да се завърне инцидентно и да упражни властническите си правомощия, или е нужно нарочно и генерално прекъсване на отпуска?

По този въпрос в административноправната доктрина никога не е имало спор. Така, проф. (впоследствие акад.) Петко Стайнов, Чиновническо право, т. I, 1932, с. 327, приема категорично, че чиновникът в отпуск може във всеки един момент да се върне и през време на отпуска да започне на упражнява правомощията си, като измести този, който го замества; няма нужда да се издава нарочен акт за прекъсване на отпуска; административните актове на чиновника в отпуск са напълно законни.

А, ако приемем, че правоотношението на съдията, прокурора и следователя е трудовоизборно? Изборното трудово правоотношение поначало не се различава от трудовите правоотношения, възникнали въз основа на друг юридически факт, относно законовото съдържание на правоотношението – правата и задълженията на работника или служителя, от една страна, и работодателя, от друга. За всички тях се прилагат правилата на КТ, но с отчитане на спецификите на правоотношението и с приоритет на правилата на специалния закон, който урежда конкретното правоотношение.

Работник или служител по КТ, който ползва законно разрешен отпуск, е освободен от задължението да изпълнява трудовата си функция и произтичащите от нея трудови задължения. Той няма работно място, няма работно време, няма трудови ангажименти. Ако инцидентно той се завърне да работи (без да прекъсне по надлежния ред отпуска си) и полага труд било по разпореждане на работодателя, било със знанието или без противопоставянето на работодателя, на практика той полага извънреден труд – чл. 143, ал. 1 КТ. А извънредният труд е принципно забранен – чл. 143, ал. 2 КТ.

Съдиите, прокурорите и следователите по ЗСВ обаче принципно могат да полагат извънреден труд по всяко време на денонощието и във всеки ден от календарната седмица, когато работата го налага. Единственото правило, генерално важащо за всички магистрати, е, че допълнително възнаграждение за извънреден труд на съдия, прокурор и следовател за изпълнение на служебни задължения в празнични и почивни дни следва да се плати – чл. 220 КТ.

Чл. 147 КТ предвижда закрилни правила против извънреден труд, част от които са приложими и за съдиите, прокурорите и следователите. В частност, съгласно чл. 147, т. 3 КТ извънреден труд не полагат майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие. Но ако има такова съгласие, полагането на извънреден труд, в случая от съдията в съботен ден, е правомерно.

Ето че казусът има едно и също разрешение независимо от това какво гледище ще възприемем за правоотношението на съдията, прокурора и следователя. И то е обратното на застъпеното от ВКС. Съдията правомерно полага труд и правомерно извършва властнически актове и ако се намира в ползван, но непрекратен отпуск.