Defakto.bg
Депутатите приеха окончателно промените в Закона за международния търговски арбитраж, изготвени от Министерството на правосъдието в отговор на имотната мафия и злоупотребата с фиктивни арбитражни решения. Законът вече се казва Закон за арбитража.
Министърът на правосъдието има право да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра към Министерството на правосъдието, в случай че бъдат констатирани „системни тежки нарушения“ на Закона за арбитражите, гласува парламентът с приетия на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж.
Промените предвиждат създаване на електронен регистър на арбитражните институции и арбитрите към Министерството на правосъдието, какъвто до момента няма.
Решенията, издадени от нерегистрирани арбитражи, ще се считат за нищожни. Регистърът ще бъде публичен и ще съдържа информация за институцията, към която е създаден арбитражът, както и за самите арбитри.
С приетите текстове се създава публичен регистър на арбитражите, съдържащ информация относно постоянните институции, осъществяващи арбитражна дейност, със седалище в България. Регистърът на арбитражите се води и поддържа от Министерството на правосъдието, гласува Народното събрание.
В закона се записа, че с арбитраж могат да бъдат решавани имуществени спорове, както и спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства.
Прие се, че не може да се използва арбитраж за разрешаване на спорове, описани в разпоредбата на Гражданския процесуален кодекс за арбитражното споразумение.
Това са спорове, засягащи вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и такива, по които една от страните е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ад хок арбитраж, създаден за решаване на конкретен спор, ще е допустим само при международни търговски спорове.
Значително се завишават изискванията за вписване на арбитражните институции и арбитрите – да не са осъждани за общо умишлено престъпление, да имат висше образование, най-малко 8 години професионален стаж, да не са лишени от право да упражняват определена професия или да заемат определена длъжност, да не са в производство по несъстоятелност. Отпада досегашното изискване арбитрите да са български граждани.
Въвеждат се по-строги правила за връчването на книжа и призоваване в арбитражно производство, като за гражданите се изисква реално получаване и фикциите за връчване не се прилагат.
Арбитър, който постанови решение, без да е вписан в регистъра, ще се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а юридическото лице в България, към което е учреден арбитражът – с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. При повторно нарушение размерът на глобите и санкциите се утроява. Постановено от нерегистриран арбитър решение ще се смята за нищожно. Същото ще се отнася и при произнасяне по спор, който не подлежи на арбитраж.
Връща се възможността Върховният касационен съд да отменя арбитражно решение когато е в противоречие с обществения ред. „Тази възможност беше отменена преди години, но практиката показа, че това е отворило врата за множество злоупотреби“, обясни правосъдният министър.
Арбитражно решение ще се отменя и когато по съдебен ред се установи, че почива на неистински документ, свидетелски показания, заключения на вещи лица или е имало престъпни действия на страна, на член на арбитража или на негов служител.
Предвидено е ВКС да изпраща до министъра на правосъдието всяко решение за обявяване на нищожност или отмяна на арбитражното решение, а окръжният съд – разпорежданията, с които се отказва издаване на изпълнителен лист.
DeFakto.bg DeFakto.bg
Депутатите приеха окончателно промените в Закона за международния търговски арбитраж, изготвени от Министерството на правосъдието в отговор на имотната мафия и злоупотребата с фиктивни арбитражни решения. Законът вече се казва Закон за арбитража.
