ВКС осъди ВАС и НАП да заплатят обезщетение от 2 млн. лв. на дружество, пострадало от отказан данъчен кредит

Върховният касационен съд осъди Върховния   административен съд (ВАС) и Национална агенция за приходите (НАП) солидарно да заплатят  безпрецедно обезщетение от над  2 млн. лв. за отказан  през 2014 г. данъчен  кредит на дружество за близо 1 млн. лева, съобщи Bird. bg.

Осъдителното решение на ВКС е постановено заради  отнетото право да приспадане на ДДС в явно  нарушение на правото на Европейския съюз от ВАС и НАП  и произлезлите от това  имуществени вреди.

Делото е образувано  по касационна жалба на дружеството „Хакан България“ ООД срещу въззивно  решение на Софийски апелативен съд, с което е  потвърдено решение на Софийски градски съд,  отхвърлило иска на ищеца  срещу НАП и ВАС за осъждането им за съществено нарушение правото на ЕС.

Защитата на дружеството „Хакан България“ е поета от Катина Бончева от адвокатска кантора „Екимджиев и партньори“.

В иска на дружеството се настоява за солидарно осъждане на ВАС и НАП въз основа на  чл. 4, § 3 от Договора за европейския съюз (ДЕС) и иска двете институции да  заплатят сумата 843 663.60 лв., –   имуществена вреда, причинена от допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз въз основа  ревизионен акт на  главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна.  В исковата молба се настоява и за изплащане на законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и  сумата от 287 208.91 лв., като  обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.06.2011 год. до датата на подаване на исковата молба – 13.11.2014 год.

Върховните  съдии  допускат касационно обжалване на въззивното решение по въпроса  за понятието „доставка по смисъла на европейското право“  ( чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност) 

„Предмет на настоящото дело не е спорът, решен с влязлото в сила решение на ВАС, а дали ответниците неправомерно са ограничили правото на данъчен кредит на ищеца, като са нарушили чл. 63, чл. 167 и чл. 168, б. „а“ и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО и практиката на СЕС и вследствие на тези противоправни действия са настъпили твърдените имуществени вреди, посочват  върховните съдии.

 Казусът 

По казуса се установява, че  с ревизионен акт на ТД на НАП,  потвърден през 2012 г. от  директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – Варна при ЦУ на НАП, на ищеца „Хакан България“ ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит  по  фактури, издадени от „Мевиста“ ЕООД, общо в размер на 826 680 лв. , като сума за въстановяване.   При извършената ревизия данъчните установили, че за проверявания период от 01.04.2011 год. до 31.05.2011 год. ищецът  е упражнил право на данъчен кредит по процесните фактури – за 4 980 тона слънчоглед, като след осъществяване на насрещни проверки на доставчика „Мевиста“ ЕООД  и неговите доставчици и на възможностите му да съхранява и превози въпросните количества слънчоглед, е приел, че няма доказателства, че слънчоглед, пристигнал на Пристанище „Варна запад“, е собственост на „Мевиста“ ЕООД, т.е. посоченото дружество не би могло да е действителния му доставчик, поради което липсва реална доставка.

Най-напред Варненският административен съд отменя  отказа на данъчните за връщане на ДДС.   НАП  оспорва решението му пред ВАС, който на свой ред отменя акта на Варненския административен съд и отхвърля  жалбата на „Хакан България“ ООД.  Осъжда  ищеца да заплати на НАП- ЦУ – Дирекция „ОДОП“ – Варна сумата от 16 983.60 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

В решението си ВКС сочи, че правото на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, ако са изпълнени предвидените материалноправни предпоставки, дори и данъчнозадължените лица да не са изпълнили някои формални предпоставки.

„Тъй като отказът да се признае правото на приспадане на ДДС представлява изключение от основния принцип, какъвто се явява това право, компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи посочените по-горе факти въз основа на обективни данни, а националните юрисдикции следва да проверят дали това е така“

ВКС изрично изброява  множество решения от практиката  на  Съда на ЕС. Сред тях са и изводите, че правото на приспадане, предвиден в Директива 2006/112/ЕО, не допуска данъчнозадължено лице – което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след осъществената от данъчнозадълженото лице е опорочена поради измама с ДДС,  да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане.

В административното съдебно производство е следвало да се провери дали органът по приходите е установил наличието на обективни данни за измама или злоупотреба с ДДС, казват касационинте съдии.

Такава преценка обаче не е била извършена от ВАС,

а в нарушение на формираната практика на СЕС,  е придадено решаващо значение на непълнотите и неточностите в представените товарителници и кантарни бележки, като  на ищеца е прехвърлено задължението да извършва проверки по отношение на съдоговорителя си, каквито по принцип той не е длъжен да прави.

 ВАС въобще не е обсъждал обстоятелствата, на които ищецът се е позовал, а именно, че е действал добросъвестно – водил е редовно счетоводство, осчетоводил е процесните фактури, извършил е плащане към „Мевиста“ ЕООД, както и че доставчикът е възложил и заплатил превоза на слънчогледа и е осчетоводил четири от процесните шест фактури – издадените през м. април 2011 год. (т.е. доставките не са укрити), а към момента на извършване на ревизията цялата счетоводна документация на „Мевиста“ ЕООД е била иззета от органите на МВР.

Въз основа на  съображения за формални пропуски и неточности при изготвяне на съпътстващата сделките документация,  въпреки че е констатирал, че стоката е физически превозена до ищеца и физически получена от него, ВАС  напълно е игнорирал това безспорното обстоятелство, ккато и че тази стока е била използвана от ищеца за последващи облагаеми сделки в рамките на развиваната от него независима икономическа дейност, посочват върховинет съдии.

Следователно установена е първата материална предпоставка, обуславяща възникването на претендираното право на обезщетение за причинени вреди от неправилно прилагане на общностното право и в частност на чл. 63, чл. 167, чл. 168, б. „а“ и чл. 178 от Директивата и на релевантната към тълкуването на тези норми съдебна практика на СЕС, от които норми несъмнено ищецът може да черпи права, приемат те.

Решението  противоречи на разпоредбите на общностното право,

както и на категоричната практика на СЕС, поради което и допуснатото нарушение се явява очевидно, съществено и сериозно (грешката в правото е неизвинителна), като следва бъде отчетна и върховната надзорна функция на Върховния административен съд за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване – чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, която е правна гаранция за защитата на правата и свободите на гражданите и юридическите лица и за законосъобразността на държавното управление и за законосъобразността на издаваните от изпълнителната власт административни актове.

Касационинят състав  е категоричен:

„Решение № 5434 от 22.04.2014 г., постановено от ВАС на Република България по адм. дело № 10824/2013 г., противоречи на разпоредбите на общностното право, както и на категоричната практика на СЕС, поради което и допуснатото нарушение се явява очевидно, съществено и сериозно /грешката в правото е неизвинителна/, като следва бъде отчетна и върховната надзорна функция на Върховния административен съд за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“.

Ако  ВАС бе отменил ревизионния акт и бе признал на ищеца правото на приспадане на данъчен кредит, той не би претърпял вредоносния резултат, поради което е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправните действия на ответниците и имуществените вреди във формата на пропусната полза в общ размер на 1 113 888.91 лв,   неосъществено сигурно увеличаване на имуществото на ищеца при възстановяване на ДДС за  данъчните периоди в общ размер на 826 680 лв. (деклариран от него за ефективно възстановяване) Съдът отсъжда и законна лихва за  забава в размер на на 287 208.91 лв.

“ Доколкото нормалното функциониране на общата система на ДДС предполага точно събиране на данъка, то ищецът има право да получи не само обезщетение, съизмеримо с данъка, невъзстановен поради нарушение на нормите на общностното право, но и обезщетение, съизмеримо с удържаната от държавата лихва за забава в пряка връзка с този данък (решение по на СЕС по дело С-107/10, „Енел Марица Изток 3“ АД, решение на СЕС по дело С591/10, решение на СЕС по дело С-331/13/.  За пълнота трябва да се посочи, че на ищеца не може да бъде отнето правото на лихва, която в приложение на правната уредба в ЗДДС се дължи в общите случаи.

При новото развитие на прозводството и тъй като  ищецът не е заплатил сумата от 16 983.60 лв., присъдена от ВАС на НАП за юрисконсултско възнаграждение по делото,  върховните съдии отменят присъдената сума, като  неоснователна  претенция.

 Окончателно 

Окончателно е постановено, че на дружество се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 113 888.91 лв., заедно със законната лихва върху главницата от 826 680 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 13.11.2014 год. до окончателното й изплащане.

ВКС осъжда ВАС и НАП да  заплатят и направените разноски в първоинстанционното производство за държавна такса и  възнаграждение за един адвокат в размер на 17 754.67 лв.

Задължава ответниците  да си поделят по сметка на ВКС сумата от 12.50 лв., представляваща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.

Решението е окончателно.

Послепис

„Грешката в правото е неизвинителна“, казва касационният съд.

Е, познайте кой ще се извини за скъпия гаф на върховни административни  съдии и данъчни?

Maгиcтpaтитe тpябвa дa oтгoвapят пpи пpoявa нa злa yмиcъл, или нa oтĸpoвeнa пpoфecиoнaлнa нeбpeжнocт пo ĸpитepиитe в пpaĸтиĸaтa нa eвpoпeйcĸитe cъдилищa, пpи ĸoятo мoжe дa ce тъpcи имyщecтвeнa oтгoвopнocт нa мaгиcтpaти, коментира адв. Михаил Екимджиев пред Де Факто.

Това може да се случи,  ако има сериозни  законодатели, на които не е беззразлично, че милиони от бюджета  изтичат заради опущения в съдебни и прокурорски актове, които на финала  се плащат от данъкоплатците.  Подобна  рецепта за справедливост не отговаря на приципа, че всеки е длъжен да възстановява вредите, които виновно е причинил. Е, и?

Практика за въстановане по реда на регресната отговорност – няма.

Излиза, че с подобни блестящи решения на ВКС, на практика осъдени остават невиновните, които се разплащат заради виновните.  Удобно, но прекомерно и нетърпимо.