Съдия Андрей Георгиев: В една правова държава никой не може да остава на поста, ако му е изтекъл мандата – властта „разваля“

Нашият Наказателен кодекс не е мръднал като замисъл и идеи от XX век. Не е направен опит да се възстанови моделът отпреди, който в днешно време работи във Франция със съдията-следовател. Конституцията го позволява, но никой не го е направил, каза в интервю пред БНР съдията от СРС Андрей Георгиев от Съюза на съдиите.

„Голямата вина е на академичната общност – досъдебната фаза в България е неправилно доминирана от прокурорските органи, които обвиняват и трябва да вземат решение. 

В досъдебната фаза имате защита, подсъдим и обвинител, но основната функция е на прокурора, който е ръководен орган на процеса, тоест съвместява две несъвместими функции. Това се опитваме да го оправим частично“, обясни „пробойните“ съдия Георгиев.

Съдия Георгиев обясни, че временните ръководители на институции – ВСС, ДАНС, главен секретар на МВР и регулатори, „не е уникално българска черта“:

„Има я в много държави, има случаи, но после има и осъждания в съда в Страсбург. В Испания караха 4 години след мандата с един ВСС. Това говори, че имаме проблем на съвременните демокрации. Все повече се прокарват разделения, в Германия имаше проблем с избор на конституционни съдии. Логиката тук е не да изберем някой, който ще върши работа по принципни съображения, а да изберем наш човек, дали зависим от нас или споделящ нашите идеи, е друг въпрос.“

На  въпрос дали и.ф. главен прокурор може да остане на поста след изтеклия му 6-месечен срок, съдия Георгиев заяви:

В една правова  държава това е невъзможно.  След като има законова норма, която казва, че един човек може  например да е директор на БНР за пет години,  той не може да остане на поста за шест и половина. Това може да стане,  но ако е уредено в самия закон, а в случая това не е така и не трява да се правят изводи, че някой да може упражнява една обществена функция  20-на години.

Според Георгиев,  диагнозата у нас е, че на някой от някакви политически кръгове му е  удобно, тези хора да изпълняват тези функции и да не си избират нов или пък търсят. Власта винаги  „разваля“, подчерта той.

Според закона  мандатът на Сарафов изтече на  21 юли, когато приключи  6-месечния му срок като и.ф.

Съдия Георгиев препоръча, че гражданите да притискат политиците  да се избира компетентен човек, независимо от политическата или партийна принадлежност.

Той коментира, че идеята за закриване на КПК е ненавременна, доказала се още от началото, че в този вид не работи.

„Още през 2015 г. имаше опит за реформа с предложение да се избира по независим начин. Спорд замисъла президентът трябваше да има роля за избора на ръководител, да има заместници, за да има известна конкуренция вътре, за не бъдат обвинявани, че провеждат политическа репресия.  Голям проблем е как тези специализирани органи трябва да се конституират в локален план. В Италия със специализираната прокуратура Антимафия донякъде е решен въпросът с алтернативността на държавното обвинение, защото може да разследва обикновен прокурор.

В обществената сфера римляните са казали, за да няма един титуляр,

 трябва да  има двама, за да могат да се блокират в тяхната система“,

коментира съдия Георгиев.

Наскоро пред Де Факто съдия Андрей Георгиев мотивира блестящо тезата си, че „Определението на СГС за задържане по „кметското“ дело, в частта на цитирана практика на ЕСПЧ, е слабо аргументирано“. 

Георгиев предупреди, че  независимо от изхода на делото срещу Благомир Коцев, „държавата може да се окаже отговорна за вреди от неговото задържане, които да платят всички данъкоплатци“ поради лошо позоваване на международна съдебна практика и неточното ѝ прилагане.

Андрей Георгиев е съдията, по чието запитване Съдът на Европейския съюз реши, че е недопустимо Инспекторатът към Висшия съдебен съвет да работи след изтекъл мандат, без това да е предвидено изрично в закон, както и без ясен краен срок.Както и че органи с просрочни  мандати в съдебната власт не могат да вземат  ключови решения  за магистратите, защото обективността им е поставена под съмнение.