DeFakto.bg DeFakto.bg
Варненският окръжен съд Варна осъди Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) да заплати обезщетение от над 500 000 лева за вреди, нанесени на бившия общински съветник в Каварна Десислав Костов и съпругата му, които заради запори и възбрани девет години не са могли да ползават собствеността си.
След изтощително съдебно производство семейството предявява серия от искове срещу комисията за имуществени и неимущствени вреди.
През септември 2011 г. , месеци преди местните избори в Каварна нашумяха арестите на инж. Десислав Костов, директор на дирекция „Териториално и селищно устройство“ в общината, на главния архитект на общината Юлиян Илиев и бившия служител Деян Дечков. Те бяха разследвани за престъпление по служба, свързано с придобиване на имоти – общинска собственост, на цени под пазарните.
„Не казвам, че е предизборно, но единият от авторите на сигнала е кандидат за кмет“, коментира тогогава градоначалникът Цонко Цонев. Допълни: „Всички решения за отчуждаване на общински имоти са взети след колективно решение на общинския съвет, мога да кажа, че сме най-проверяваната община.“
По онова време прокуратурата и съдилищата не бяха обзети от манията да задържат под стража по предположения за извършени корпционни престъпления. На тримата бяха наложени парични гаранции, те не осуетиха наказателното производство, не се укриха, не извършиха нови престъпления, а в случая „Костов“ съветникът бе възстановен на работа след първоначалното му отстраняване и оправдаването му.
По повод наказателното производство
в боя влезе КОНПИ,
която по реда на гражданската конфисакция поиска от семейството на Десислав Костов (39) и съпругата му ( 37) да бъде отнето имущество на стойност 4 257 488 лева. Преди това поиска от съда да наложи обезпечения на бъдещите си искове.
Фактите
На 18 юли 2014 г. Окръжен съд – Добрич допусна обезпечение на бъдещи искове на комисията срещу Костов и съпругата му върху недвижими имоти (три апартамента и земеделски земи) и наложи запори на парични средства в размер на 238 828 лева, иззети от с протокол за претърсване и изземване.
През август същата година окръжните съдии наложиха запор на още една сума в размер 216 928 лева.
Общо възбранено имуществото бе за 4 257 487,99 лева, на което комисията предстоеше да поиска отнемане в полза на държавата като незаконно придобито.
Обрат
След осем години, на 17 октомври 2022 г. Варненският окръжен съд обаче отхвърля предявените искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на семейстовото, а на 18 април 2023 г., Апелативен съд – Варна потвърди решението на ВОС.
През 2014 г. по искане на КОНПИ делото стигна до ВКС, който в една част отхвърля предявените искове, а в друга прекрати производството и не допуска касационно обжалване.
Ищците по ЗОДОВ
След фиаското с отнемането, Костов и съпруга му завеждат искове пред Окръжен съд Варна, в които искат да бъдат обезщетени с 465 831.52 лв. лева от КОНПИ за имуществени вреди, нанесени им в периода от 13. 10. 2014 г. – 29.07. 2024 г.
Съпрузите преядвяват искове и за неимуществени вреди от по 50 000 лева на всеки от тях за причинените болки и страдания заедно с лихвите от антикорупционнния орган.
Представат пред съда статии от електронни медии, от които се вижда, че Комисията е оповестила действията си по отнемане на имуществото им, което е призвикало остри негативни настроения в града срещу двамата. На официалния си сайт КОНПИ е отпечатала пуликация със заглавие „КОНПИ иска отнемане на имоти за 4,3 мил. лева от общински служител в Каварна“, коята е била препечатана от електронните и печатни медии.
Имущественият иск – изцяло признат
Съдът като се уверява във фактите по делото, наложените запори и възбрани, тяхното отхвърляне от съдилищата и 9-годишната продължителност на делото за отнемане, отсъжда, че са налице условията за отговорността на КОНПИ за нанесени вреди.
По първия иск за компенсация на имуществени вреди, съдът приема, че доколкото по съществото на спора съдилищата са отхвърлили исковете на КОНПИ за отнемане, „то задържането на паричните средства на семейството е причинало вреди или под „формата на реална загуба, а в евентуалност и под формата на пропусната полза“.
По делото не е спорно, че всички обезпечения са ефективно наложени, както и че сумата от общо 455 756 лева ( сбор от двете допуснати обезпечителни мерки) е отнета от ищците на 13.10.2014 г., и възстановена на ищците на 29.07.2024 г. В този смисъл, доколкото отнетите парични средства са върнати, то имуществена сфера на семейството не е намаляла с тази сума и
не е настъпила реална загуба
През 10-годишния период обаче отнетите пари са съхранявани в сейф на Комисията, а тъй като не са били е внесени по специална сметка на комисията в БНБ, то ищците са били лишени от лихвите, които банката би начислила върху сумата, преценява съдът.
Като се позовава на Тълкувателно решение № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС , отсъжда, че неоснователното задържането на паричната сума от КОНПИ, е нанесло имуществена вреда под формата
на пропусната полза в размер на законната лихва върху тази сума.
В процесната хипотеза парична сума на ищците Костови в размер на 455 756 лева е незаконосъобразно задържана за период от време от 13.10.2014г. до 29.07.2024г., като задържането й е в резултат на незаконосъобразно наложени обезпечителни мерки във връзка с образуване на бъдещ съдебен процес, който от своя страна е приключил със съдебно решение, с което по същество претенциите на Комисията за отнемане на имущество от ищците са били отхвърлени, заключава ВОС.
В акта на съда е цитирано съдебно решение на ВКС, в което е посочено, че пропусната полза, която се изразява в загуба на законната лихва върху внесената парична гаранция е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан (№ 281/04.10.2011г. по гр. дело № 1684/2010г. на ВКС, III г.о.)
Доколкото предмет на задържане в случая е парична сума, то следва да бъде изведено от правилото на чл. 86, ал.1 ЗЗД, че за времето на неоснователното й задържане на семейството е нанесена имуществена вреда под формата на пропусната полза в размер на законната лихва върху тази сума.
Според заключение на съдебно – счетоводна експертиза по делото, размерът на законната лихва върху незаконосъобразно задържаната сума за периода от 13.10.2014 г. до 29.07.2024 г. възлиза на 465 831,52 лева, размер, който съдът присъжда на ищците, считано от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.
Моралните вреди
По иска за неимуществени вреди ВОС отбелязва, че производството по делото на КОНПИ, ( образувано на 17.10.2014г. и приключило на 28.02.2024 г.) , е продължило 9 години и 4 месеца, като са осъществявани многобройни процесуални действия за попълване на делото с доказателства. Ищецът Деслав Костов лично е взел участие в единадесет от общо четиринадесет съдебни заседания, проведени от първоинстанционния съд, така и на съдебното заседание пред апелативната инстанция.
От значение за отговорността на Държавата са и действията на Комисията, с които тя сама е разпространила факти за образуваното съдебно производство, акцентира съдът.
В конкретната хипотеза от представеното по делото съобщение публикувано на официалния интернет сайт на ответника, същото възпроизведено и представено по делото на хартиен носител от 01.12.2014г. се установява, че именно КОНПИ е дала гласност за образуваното съдебно производство, за неговият предмет, акцентирайки на заеманата длъжност на ищеца К. в общинската администрация на населеното място, в което той със съпругата си живее.
Разгласеното дело предизвикало висок обществен интерес и било обсъждано усърдно от жителите на града и в социалните мрежи.
Широкото медийно отразяване не е съсредоточено единствено и само в началото на съдебното производство през 2014г., като видно от приложените по делото доказателства, а именно статии свързани с делото са публикувани освен през 2014 г., така и през 2015 г., 2016 г. и 2018 г“, отбелязва ВОС.
От свидетелските показания пред съда става известно, че след медийите публикации в Каварна се заговорило, че ищецът „Костов е крадец, а жена му съпруга на крадец“. Пред дома му била оставена табела с надпис „Тук живее крадец!“
От свидетелските показания и експретиза на вещите лица става известно, че след образуваното от КОНПИ дело за отнемане на имуществото, здравословното състояние на ищеца се влошило, започнал да пие много медикаменти. От заключението на вещото лице по назначената съдебно – психологична експертиза, се разбира, че започнал да има проблеми с употреба на алкохол, наложило ежеседмиччно посещение му при психиатър.
Около 10 години по време на делото, ежеседмично медицинско лице му е поставяло системи.
Отношенията в семейството сериозно се влошили, изпаданали в социална изолация, приятелите намалели..
Макар съпругата да не е взела лично участие в множеството проведени съдебни заседания, общата продължителност на спора следва да бъде взета в предвид при отчитане на негативните емоции, които са допринесли до търпените от нея болки и страдания, посочва съдът.
Тя тежко е преживяла мнението, че е съпруга на крадец, констатира съдията. Приема, че влошеното общо състояние на нейният съпруг вследствие употреба на алкохол от воденото съдебно производство, е допринесло за влошаване на взаимоотношенията между съпрузите до степен, че „у ищцата възникнало желание за прекратяване на брака“.
През цялото време на производството ищците изпитвали панически атаки, че имуществото им ще бъде отнето, затворили се в себе си, приятелите им намалели, живеели с чувство за безперспективност и отчаяние вследствие образуваното по почин на Комисията и продължило над 9 години съдебно производство по реда на ЗОНПИ.
Като взима предвид вида на образуваното съдебно производство, големият материален интерес и неговата обща продължителност, широкото медийно отразяване на случая и обстоятелствата свързани с възприемането на Костов в обществото в крайно негативен аспект, влошаване на общото му здравно състояние, влошаване на семейните взаимоотношения, съдът определя обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, а на съпругата му – 10 000 лева, като отхвърля разликата до 50 000 лв. в двата иска.
Окончателно
КОНПИ е осъдена да плати на ищците сумата от 465 831,52 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие допуснато обезпечение на бъдещ иск и наложен запор.
Осъжда комисията да заплати на ищеца Костов 20 000 лв и 10 000 лв на съпругата за неимуществени имуществени вреди от причинените болки и страдания вследствие незаконни действия на Комисията.
Към присъдените обезщетения е отсъдена и законната лихва върху главницата на имуществени и неимущестени вреди от депозиране на исковата молба в съда – 20.11.2024 г.
Така обезщетението се увеличава на над половин милион лева.
Отхвърля исковете им от 17 267,90 лева и 1 058,05 лева за платени лихви по просрочени данъчни задължения заради наложените обезпечения, с мотива, че са били длъжни да заплатят данъците си, а комисията не дължи лихвите, платени от съпрузите за проросрочията в случая.
Осъжда КОНПИ да заплати на съпрузите сумата от 7 747,37 лв. за платено адвокатско възнаграждение по делото съразмерно уважената част на предявените искове.
Съпрузите дължат на КОНПИ 1469 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варенския апелативен съд.
Послепис за още един провал
КОНПИ е претърпяла корабокрушение и по исковете за отнемане на имуществото на главния архитект на общината Юлиян Илиев, съпругата му и двете им дъщери, в размер на е 4 690 825 лева.
Поради неверни изчисления и надписани сметки, на 17 април 2024 г. ВКС обезсилва цял поменик от предявени искове от КОНПИ срещу архитекта и семейството му. Налага се съдът да „консултира“ комисията какво означава „значителното несъответствие“ по смисъла на закона, което позволява отнемане. (§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ):
Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане. Преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. Посочено е, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лева стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период.
Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не.
Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период.
В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане, изтъкват върховните съдии.
Определението в частта, в която е прекратено частично производството по делото може да се обжалва пред друг състав на ВКС.
