DeFakto.bg DeFakto.bg
На второ четене НС гласува промени в Наказателния кодекс, с които държавата ще може да отнема имущество, придобито от престъпна дейност и притежавано или държано от трети недобросъвестни лица. Увеличиха значително и сроковете за разследване, което е изключителен бонус за прокуратута.
Прие се също, че срокът за раздследване по НПК няма да е два, а три месеца, а по сложните дела – шест месеца. Освен това вече няма да има забрана събраните доказателства след изтичането на срока доказателства да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
Това следва от премахване на разпоредбата, според която разследващи действия, извършени извън изредените срокове, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда. В кодекса остава само текст, че след изтичането на сроковете разследващите незабавно изпращат делото на прокурора. Или, независимо кога са извършени действията по разследването, събраните доказателства ще могат да се използват.
Поправките бяха извършени със заключителни разпореди на законопроект за промени в Наказателния кодекс (НК) чиито автор е правителството, за да бъдат изпъленине препоръки и страната да бъде извадена от „сивия списък“ на страните, които не се справят с прането на пари. Препоръките засягат възможността да се отнема имущество от трети недобросъвестни лица, както и осигуряване на защита в тези случаи на трети добросъвестни лица в рамките на наказателния процес.
В НК се записа, че в полза държавата ще се отнема и имущество, придобито от съпруг, лице, с което виновният се намира във фактическо съжителство, роднини по права линия без ограничения на степените, както и роднини по съребрена линия. Имуществото ще се смята за недобросъвестно придобите от трето лице, ако то е знаело или е могло да предполага, че е от престъпление, както и ако е придобито възмездно от трето лице при същите условия или е на стойност, значително надвишаваща или значително по-ниска от пазарната стойност или е извършена замяна в тези параметри.
На отнемане ще подлежи и имущество, прехвърлено или внесено в капитала на юридическо лице, ако лицето, което управлява или контролира юридическото лице, е знаело или е могло да предполага произхода му, както и когато е придобито от юридическо лице, контролирано от виновния.
Създадена е нова глава в НПК за участието в наказателното производство на третите лица, чието имущество подлежи на отнемане, като те могат да участват в наказателното производство и чрез повереник. „Когато мерките за обезпечаване на отнемането на имущество в полза на държавата са насочени към имущество на трети лица, след получаване на съобщението за наложената обезпечителна мярка те могат да участват в производството относно мерките за обезпечаване при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс“, приеха депутатите.
Още: При дела за компютърни престъпления отпадна изискването компютърните информационни данни да се записват върху хартиен носител. Иззетите компютърни информационни данни ще бъдат приобщавани по делото като електронни доказателства и обработвани от компетентните органи с автоматизирани средства.
Бе създаден и процесуален ред за изземване на криптоактиви като обект или средство на престъпление, за да могат да бъдат съхранени за целите на производството.
Съдът ще може да разпитва вещи лица чрез видеоконферентна връзка или телефонна конференция, без да се налага тяхното физическо присъствие в конкретната зала. Това ще се случва, когато вещите лица не могат да се явят пред съда по уважителни причини, обстоятелствата по делото го налагат, както и по молба на експерта. А съдът ще преценява дали това няма да попречи да се разкрие обективната истина.
Увеличиха сроковете за разследване по НПК
В заключителните разпоредби на НК бяха вмъкнати поправки, които изменят текста в НПК (чл. 234), които не засягат само сроковете за пране пари, а и за извършване на разследване на всички мерки за процесуална принуда. Първоначалният срок за разследване от два бе увеличен на три месеца, а четиримесечният стана шестмесечен.
Бе прието, че „разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в тримесечен срок, а при фактическа и правна сложност в шестмесечен срок от деня на образуването му“.
Гласува се също, че и при фактическа и правна сложност на делото прокурорът да може да удължи срока на разследването до 12 месеца. Запазва се възможността, ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор да може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор.
По искане на прокурора, съдът ще може да удължава срока на мерките за обезпечаване на глобата, на конфискацията, на отнемането на вещи в полза на държавата и на разноските по делото, като срокът на всяко удължаване няма да може да бъде повече от 18 месеца при обвинение за тежко престъпление и осем месеца – в останалите случаи.
Правителството оправдава тези поправки с препоръките на Комитета MONEYVAL към Съвета на Европа, който наблюдава дали държавите се съобразяват с международните стандарти за борба с прането на пари. „Законодателите следва систематично да преразглеждат формалните и бюрократични характеристики на НПК, за да установят пречките, породени от тези характеристики, и да уточнят какви законодателни промени трябва да бъдат извършени в това отношение. Приоритетно трябва да се промени режимът на сроковете в чл. 234 на НПК, който се нуждае от най-спешно преразглеждане и изменение“, цитират управляващите доклад на MONEYVAL в мотивите към законопроекта.
В хода на дискусията депутатите от „Възраждане“, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и „Величие“ възразиха срещу удължаването на сроковете за хода на досъдебната фаза по искане на прокурора.
Според Надежда Йорданова (ПП- ДБ) управляващите
развързват по абсолютно
безконтролен начин ръцете на прокуратурата.
„Има лица, задържани 6 месеца, година, спрямо които не се извършват никакви процесуално-следствени действия“, каза тя. Тя напомни, че забраната доказателства, събрани извън срока на разследването, да се използват пред съда, беше създадена преди близо 30 години, за да дисциплинира разследващите. „Сега на прокуратурата ѝ се отваря един много голям хоризонт за разследване – отпада гаранцията, че доказателства, събрани извън сроковете, не могат да бъдат използвани пред съд. Ние развързваме по безконтролен начин ръцете на прокуратурата. Без никакъв анализ, без данни – ще се съглася, че даваме шипове в бухалката, която се намира в ръцете на прокуратурата“, каза тя.
Юлияна Матеева проф. по наказателно право от „Величие“ заяви: „Обикновено промените в наказателното законодателство се обосновават с някаква обществена необходимост. Доста странно е, след като обществените очаквания са за бързо разследване и правосъдие, ние да отидем в обратната крайност. С предложените промени за сроковете на практика ще имаме вечни разследвания с таван само абсолютната давност.
С тези промени ние узаконяваме бездействието на разследващите органи и им даваме пълен процесуален комфорт дори да не искат на всеки два месеца удължаване. Не е нужно да съм голям пророк, за да прогнозирам, че това ще доведе до множество осъдителни дела“.
Златан Златанов от „Възраждане“ стигна до друг извод: „С тези законодателни промени ние вървим по един път на трибунално правосъдие„.
„Връщаме вечния обвиняем“, каза Васил Панодв от ПП-ДБ. И напомни осъдителното решение на съда в Страсбург по делото Ганчев срещу България.
От ДБ призоваха президента Румен Радев да наложи вето на законопроекта.
