DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентът преодоля ветото на президента и гласува повторно промените в Закона за здравното осигуряване със 124 гласа „за“, 85 – „против“ и 3 – „въздържал се“. За законопроекта гласуваха ГЕРБ-СДС (62), БСП – Обединена левица (16), „Има такъв народ“ (17), „ДПС-Ново начало“ (26) и трима нечленуващи в парламентарна група. Срещу промените и за ветото гласуваха депутатите от „Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ), „Възраждане“, „Алианс за права и свободи (АПС), „Морал, единство, чест“ (МЕЧ) и „Величие“. Трима от депутатите на ПП-ДБ гласуваха с „въздържал се“.
За повторното му приемане гласуваха 124 народни представители, 85 бяха против, трима се въздържаха.
Така се възстановяват лимитите за предоставяне на медицинска помощ и болниците ще продължат да спазват договорените със Здравната каса ограничения, с цел овладяване преразходите в бюджета.
Това става след като Конституционният съд „отмени“ разпоредбата от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), която от 2019 г. забраняваше на болниците да се плаща за надлимитна дейност, а управляващите отново възстановиха лимитите.
Разискванията по ветото продължиха близо три часа. В хода им Маргарита Махаева от „Възраждане“ заяви, че това е напълно очаквано вето. Депутатът призна, че действително трябва да се предприемат неотложни мерки и попита, защо вместо да ограничават разходите, не се предприемат мерки за увеличаване на приходите.
Асен Василев от ПП-ДБ отбеляза, че ветото на президента дава шанс още веднъж да се помисли по същество дали тази разпоредба е добра. С тази разпоредба, която беше приета, единственото, което се постига е надлимитната дейност на болниците да не бъдат платени тази година, а да бъде платена след решение на КС, най-вероятно догодина с 10 процента лихва, заяви Василев.
Има решение на Конституционния съд (КС), че този текст е противоконституционен, ние просто ще го повторим и догодина ще създадем проблем в размер, който е десет процента по-голям от проблема, който имаме тази година, добави депутатът. По думите му има болници, които „работят на скъпи пътеки“, правят огромни количества надлимитна дейност. С това, което вие правите, вие пазите парите на тези болници, обърна се той към депутатите от управляващото мнозинство.
Костадин Ангелов ГЕРБ-СДС посочи, че категорично не отговоря на истината, че надлимитната дейност се извършва само в частни лечебни заведения. Не основателно е твърдението в мотивите на президента, че оспорената разпоредба е несъвместима с Конституцията и ще доведе до ограничаване на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ.
Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 1 от Конституцията еднозначно посочва, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, заяви Ангелов. Той посочи, че при изпълнение на своето конституционно задължение за защита на здравето на гражданите, държавата разполага с публичен ресурс, който е по правило ограничен. Лимитираният финансов ресурс за здраве налага оптимизиране на разпределението и разходването на наличните средства, заяви той.
В решение номер 2 по конституционно дело номер 12 от 2012 г. КС е приел, че определянето на рамка, в която да се извършва заплащането на медицинските дейности от НЗОК не е противоконституционно, отбеляза Ангелов. Обстоятелството, че медицинската помощ е регулирана от държавата дейност, както е посочил КС в мотивите на решение номер 9 от 2010 г. по конституционно дело номер 4, още веднъж установява принципа на допустими ограничения при закупуването на медицинска помощ и изключва разбирането, че НЗОК дължи безусловното й заплащане.
Подбраните от Костадинов извадки, обаче не засягат решението на КС, с което той обяви за противоконституционни лимитите за здравна помощ.
„Лимитите на извършваната от изпълнителите на медицинска помощ дейност не представляват мярка, която води до ограничаване разходите на НЗОК или до тяхното по-добро планиране, каза КС.
„Препятстването на възможността за достъпна медицинска помощ чрез такава законодателна мярка, надхвърля социално потребното и обществено оправданото ѝ конституционно обвързване с правото на здравно осигуряване на всеки гражданин“, обясни съдът.
И още: „Обстоятелството, че държавата не може да изпълни ефективно задължението си по контрола на бюджетните средства за здравеопазване, не може да бъде основание за въвеждане на ограничения на основни права и такова ограничение е конституционно нетърпимо“, категорични са констуционните съдии.
Πpиeтитe oт Hapoднoтo cъбpaниe тeĸcтoвe пpитecнитeлнo нaпoмнят нa вeчe oбявeнa зa пpoтивoĸoнcтитyциoннa paзпopeдбa, ĸoятo въвeждa зaбpaнa зa HЗOK дa зaплaщa oĸaзaнa oт лeчeбнитe зaвeдeния мeдицинcĸa пoмoщ, aĸo e в нapyшeниe нa пocoчeнитe в тexнитe дoгoвopи oбeми и cтoйнocти. Πo тoзи нaчин здpaвнoocигypeнитe лицa ce пocтaвят в нecигypнo пoлoжeниe oт глeднa тoчĸa нa възмoжнocттa дa ce лeĸyвaт в лeчeбнoтo зaвeдeниe, ĸoeтo ca избpaли, нeзaвиcимo дaли би ce cтигнaлo дo peaлнa зaбpaнa зa плaщaнe, каза във ветото си Радев. Cпopeд пpeзидeнтa имeннo тoвa пoлoжeниe влизa в пpoтивopeчиe c чл. 52, aл.1 и 2 oт Koнcтитyциятa.
He мoжe дa ce пoдминe и нaчинът, пo ĸoйтo e пpиeт въпpocният тeĸcт – бeз нeoбxoдимaтa пyбличнocт и бeз възмoжнocт зa aдeĸвaтнa peaĸция oт зaceгнaтитe лицa, напомни той.
