ВКС отмени осъдителна присъда на бившия АСпНС заради незаконен състав, предубеденост и пристрастност

Defakto.bg

Възможно ли е съд  да „натъкмява“ доказателства и да издава осъдителни присъди, а съдия да подсказва на свидетели какво трябва да кажат, за да излезе „истината“ –  подобни  въпроси на пръв поглед звучат нелепо, защото отговорите са известни – съдът трябва да е безпристрастен и непредубеден, за да въздава справедливост.

Но  след като ВКС отмени съдебно решение на бившия  АСпНС  заради множество абсолютни процесуални нарушения, при които е  произнесена  осъдителна присъда, въпросите изглеждат съвсем на  мястото си.

Пред ВКС защитата на петима подсъдими претендира, че съдебният състав, с председател съдия  Галя Георгиева,  е постановил присъди в незаконен състав, бил е предубеден, а въпреки исканите му множество отводи, не се е отвел.   Нещо повече „заел“ е доказателства“ от друго дело, в което е участвал съдия от настоящето производство.   Няма никакви данни как, по какъв начин съставът, постановил  обжалваната присъда, е узнал, че в другото наказателно дело се съдържат материали, относими към предмета на доказване и в настоящия процес, сочат защитниците.

Делото е образувано срещу петима (Валери П., Цветан Т. Георги А., Стефан М. и Гергана Л. ),  обвинени в ОПГ за  склоняване на жени да предоставят сексуални услуги срещу заплащане в х-л „Шератон“ през  2012 г.  Близо 10 години след образуването делото продължава да е висящо, въпреки произнасянето на няколко съдебни инстанции.

Предистория 

На 09 май 2017 г. състав на  СпНС оправда петимата  по повдигнатите  обвинения. Присъдата на първата инстанция  бе  потвърдена от второинстнационния спецапелативен съд, който напълно отхвърля обвинението, че става дума за ОПГ.

По касационен протест  през 2018 г. ВКС  отменя изцяло решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. 

След връщането със случая се заема състав на  съдия Галя Георгива от АСпНС, който издава осъдителни присъди на четирима от обвиняемите, а решението му  изумява съставът на ВКС.

След обстойна проверка на делото и множество свидетелски показания по него,  върховните съдии заключават:  „Настоящият съдебен състав споделя отправеният с касационните жалби довод за допуснато абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК – незаконен състав на съда поради неговата предубеденост и пристрастност“. 

Какво установява ВКС

Върховните  съдии констатират, че действително съставът на контролираната инстанция, в нарушение на закона (чл. 177, ал. 3 от НПК), на  04.04.2022 г. е изискал, а след това и приобщил веществени доказателства (ВДС) от използвани специални разузнаватателни средства (СРС), приложени към друго дело ( внохд № 400/2021г. по описа на АСпНС ) , без да са налице каквито и да е данни по делото, че използваните СРС имат връзка с използваните по настоящото производство, за да възникне хипотезата на чл.177, ал. 3 от НПК.

(Въпросното дело № 400/2021 г., от което са взимствани доказателства,  е по шумното производство срещу   „Бaндaтa нa чyĸoвeтe“, което  пpиĸлючи cĸopoпocтижнo през 2024 г. след като BКС  гo  пpeĸpaти  зapaди изтeĸлa  aбcoлютнa дaвнocт. Един от проблемите бе, че жaлбите и пpoтecта,  престояха близо две години в АСпНС , без да стигнат до ВКС.  б.р.)

Въззивният съд не е отговорил защо е приел  материали от едно наказателно производство,  прилагани четири години по-рано,  да бъдат ползвани в настоящото наказателно производство,  без за това да е спазен законния ред, изтъкват върховните съдии.

Освен това в съдебните протоколи не е отразено  как информацията за ВДС  е станала известна на членовете на състава, като вместо вместо да изложи мотиви, с протоколно определение от 04.04.22г. съдът е постановил да се изискат и приложат заверени копия от същите.

Касационните съдии посочват, че това поставя под въпрос  безпристрастността на състава на  АСпНС и  показва заинтересованост от изхода на делото, „още повече, че така получената информация впоследствие е била използвана от решаващия съд и е залегнала в основата на част от изводите му, свързани с виновността на подсъдимите“.

В тази връзка ВКС се солидаризира с позицията на защитата, че  единствената възможност за състава на АСпНС  да е узнал за наличните спецсредства  по друго наказателно дело,  е участието на съдията В. И. (Венелин Иванов) в двете различни наказателни производства, а сега член от състава на съда, постановил осъдителните присъди.

Нарушението е налице и е „без значение дали останалите членове от състава на съда са се запознали изцяло с материалите по другото наказателно производство или не, достатъчно е, че са използвали тези материали за постановяване на своя съдебен акт, като са приели предварително, че те са относими и имат значение за решаване на поставеното им за разглеждане наказателно производство по настоящото дело“, изтъква ВКС.

 Из практиката на ЕСПЧ

Върховните съдии цитират  практика на ЕСПЧ, която не допуска компромиси с обективността и безпристрастността на съда:

„Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека безпристрастността по смисъла на чл. 6, т. 1 от Конвенцията трябва да се преценява в зависимост от субективен тест (субективен фактор), където трябва да се има предвид личното убеждение и поведението на конкретен съдия-дали съдията е демонстрирал лично предубеждение или пристрастие по определено дело, и обективен тест (обективен фактор), който да установи дали самият съд, включително и неговият състав, предоставят достатъчни гаранции да се изключи всяко основателно съмнение по отношение на неговата безпристрастност. Изискването е съдията не само да бъде безпристрастен, но и да внушава безпристрастност, както и да бъде възприеман като такъв. Безпристрастността на съдията трябва да бъде  очоевидна“.

По делото Торгейрсон срещу Исландия, ЕСПЧ приема, че незаконен състав ще е налице, когато реално съществуват обстоятелства, които дават основание за извод за необективност и предубеденост. Преценката за тяхната основателност следва да се базира не на субективни усещания или съображения за целесъобразност, а на обективната наличност на конкретни данни, обуславящи възможни конфликти, които по естеството си могат да накърнят вътрешното убеждение на всеки член от съдебния състав.

Настоящият случай, с оглед установеното по делото, е точно такъв, посочва ВКС.

Когато съществуват обективни факти, независимо дали това влияе или не на безпристрастността на съдията,

отводът е винаги основателен и необходим

поради основателни съмнения за предубеденост, за да не се допуска нарушение по чл. 6, т. 1 от Конвенцията, отбелязват върховните съдии.

Те констатират, че  са налице и други други обстоятелства, които компрометират безпристрастността на съдебния състав на Георгиева.

Възмутена съдийка

От данните по делото ВКС установява, че на 13 декемеври 2023 г., в съдебно заседание, един от подсъдимите (П.),  изнесъл данни, свързани с  предходно заседание.

От обяснението му се разбрало, че след приключане на съдебно заседание на 7 декември 2022 г. съдия от съдебния  състав, (жена – според направеното от защитата уточенине) , извън съдебната зала, се обърнала към една от свидетелките с въпроса:  Защо лъжете, защо ги прикривате, кажете си истината, те са изкарвали пари на ваш  гръб…“  Думите му били потвърдени от още една подсъдима.

Веднага след това,  защитата на този подсъдим поискала от съдебния състав да се направи  повторен разпит на свидетелката, за  да се провери дали изнесеното отговаря на истината, тъй като въпросъте от съществено значение за крайния изход на делото. 

Съдът два пъти  отказал да допусне повторен разпит, отказал и настояването да се провери дали  от записите от охранителните камери може да се установи дали такъм разговор с член на състав е проведен. Това искане също е било отхвърлено, без каквито и да било мотиви. 

Това е дало повод на защитата да поиска отново отвод на съдебния състав,  който също бил отхвърлен с мотива , че постановява актовете си въз основа на вътрешното си убеждение и че до момента съдът не е коментирал събраните по делото доказателства.

ВКС: Съдът не е покрил критериите за обективност и безпристрастност

Описаните обстоятелства, свързани с поведението на съдебния състав и упоритият му отказ да изчисти всяко съмнение за пристрастност, водят до единствено възможния извод, че  съставът на съда не покрива критериите по обективния тест за безпристрастност, посочава в мотивите си ВКС.

Не става ясно какви са приетите от втората инстанция фактически положения. Пълноценен анализ на доказателствата липсва, а тези, които все пак бегло са анализирани, са избирателно подбрани. Част от доказателствения обем е бил изцяло пренебрегнат и необсъден, включително и този, събран в хода на въззивното производство. Хаотичността, неяснотата и противоречията в мотивите са до такава степен сериозни, че значително затрудняват проверката на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, четем в мотивите на ВКС.

Мотивите са изпълнени с изречения, които не са логични, а част от тях са и недовършени, пише съдът.

Конкретните съображения:

Първоначално въззивният съд е описал приетата от първата инстанция фактическа обстановка, като  е отразил, че „… крайния  извод относно приложението на материалния закон квалифициращ на деянието 321 ал 3, т.1 подс. П. и т.2 за останалите подсъдими е неправилен и необоснован…..“. Като оставим настрана неяснотата в това изречение, то въпреки изразеното несъгласие с възприетите факти, контролираният съд не е  изложил собствена фактическа обстановка по делото, още повече като се има предвид, че това е било негово задължение в случаите по чл. 339, ал. 3 от НПК. Вместо това се е задоволил само да посочи, че надгражда доказателствената съвкупност, сочи върховния  състав.

Част от основните свидетели по делото ( Д. А., А.А., Р. М., Г. Б.) , са били разпитвани многократно – на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, пред първоинстанционния съд и пред двата въззивни съдебни състава. По надлежния ред са били констатирани съществени противоречия в информацията, предоставена от тях в отделните разпити, последните  законосъобразно приобщени.

Апелативният съд, макар и да е отправил укор към доказателствената дейност на първата инстанция, от своя страна също не е обсъдил нито един от тези разпити, като единствено е преповторил съдържанието на казаното от посочените свидетели.

Преписването на информацията, събрана чрез свидетелски показания, не може да изключи нейният анализ и оценка. Съдът не е изпълнил задълженията си по  чл. 305, ал. 3 от НПК в мотивите си да посочи кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали.

При наличните противоречия между различните доказателствени източници по делото, съдът не е посочил защо приема едни показания за сметка на други  и необсъждането на част от тях в мотивите. Не става ясно защо апелативният състав е приел за достоверени показанията на свидетелите (А., А., М., Д., С., В., Б., М. и С) , дадени на досъдебното производство, но е пропуснал да отбележи, че по врeме на съдебните следствия са  били отречени голяма част тях.

Предвид изложеното, ВКС намира, че

липсват мотиви

към постановения въззивен съдебен акт,  което представлява съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което се санкционира единствено чрез отмяна на въззивната присъда.

За пълнота  на изложението, ВКС намира за основателни  оплакванията на защитата за  „неправилно и превратно тълкуване на показанията на свидетеля Р. Д.“

Съставът на Галя Георгиева, приема,  че  показания му са в подкрепа на направения извод, че петимата подсъдими са действали като ОПГ и са се занимавали с предоставяне на  сексуални услуги срещу заплащане.

ВКС обаче не открива твърдения на свидетеля,  че е влизал  в контакт с подсъдимата Л. и  „че й е поръчал пет момичета, които да бъдат „командировани“ на морето,  нито пък че е имал претенции за момичета с по- специално предназначение.  Липсват данни, че „поръчката“ била изпълнена, „но  шейхът  (свидетелят) не ги харесал и ги върнал, защото не би на ниво..“

Това обаче не попречило на въззивния съд да направи извода, че свидетелият има  „…очевидно има пряко и непосредствено впечатление от „обслужването“, което по същество е дейностите на бара извън вписаните в ТР, се е осъществявала с общите усилия на петимата подсъдими под ръководството на подсъдимия П..“

ВКС цитира дословно мотивите на контролирания съд в тази им част като още едно доказателство за липсата на логика и завършеност в част от изреченията.

 Финални заключения  

Финално съдът обобщава, че са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на абсолютните такива, което е лишило подсъдимите от правото им на справедлив процес, който да бъде разгледан от безпристрастен и непредубеден съд, а съдебният акт е бил постановен и при липса на мотиви. Съдът стиг адо извода, че са налице всички основания жалбите на защитата да бъдат  уважени, а атакуваният съдебен акт – отменен изцяло.

Върховните съдии връщат делото за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.

При новото разглеждане на делото, апелативният съд следва да обсъди всички доказателства и доказателствени източници, като особено прецизно анализира в тяхната хронология показанията на свидетелите, указват върховните съдии.  Доколкото въззивната присъда се отменя на процесуално основание, ВКС не  обсъжда доводите в жалбите, свързани с нарушения на материалния закон.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Развръзката предстои.