Скъпернически СГС осъди ПРБ за незаконно обвинение на кмета на Несебър, спечелил изборите от ареста

 Най – напред съдът  констатира  че  наказателното производство срещу Димитров  за участие в ОПГ, е продължило повече от 5 години. През това време той е задържан най-напред за 72 ч, после за три месеца,   налагана му е парична гаранция от 50 000 лв и  „забрана за напускане пределите на страната“.

След  избора на Димитров за кмет през 2019 г. прокурор от Специализираната прокуратура е поискал (  3.01.2020 г.) да бъде „отстранен  от длъжност – като кмет на  Община Несебър“, но искането е оставено без уважение.  

Съдът установява,  че най-напред с постановление на  СГП наказателното дело  е  прекратено поради недоказаност.  Но след обжалване СГС прекратява производството  поради изначална липса престъпление.

Свидетелите  

Арестът на Николай Димитров бил абсолютен шок за него за семейството му, казва свидетелят И.В. Знаели, че исканото  задържане,  без никакви основания  цели изолацията му от изборите.  Защитата му били наясно, че  специализираният съд не е компетентен по повдигнатото обвинение, което още повече потискало Димитров.

След задържането му за  два месеца и половина или три, до навечерието на Нова година, се твърдяло, че е  много опасен, а изведнъж  съдът приел, че може да  го освободи, а  прокуратурата не протестирала. 

Според свидетелката  имал тежка депресия и непрекъснато напрежение.  При всяка негова активност, негови недоброжелатели го сочели, че той е престъпник, никой не се интересувал, че е оправдан.  

 Делото изчезва 

На съда става ясно, че след закриване на  специализирания съд през 2022 г.  делото срещу кмета изчезнало и с много усилия на защитата  биро намерено. Едва  тогава Димитров научил, че  има постановление за прекратяване,  което той обжалвал през 2024 г. и  в последна сметка се установява, че  изобщо не е имало причина за неговото обвинение и  делото се прекратява от съда защото никога не е имало престъпление.

Изслушана е  и доведената дъщеря на кмета,  която разкава за тежките преживявания на Димитров от ареста. Свалил почти 20 килограма,  бил в окаяно състояние. Обстановката била тежка, били в много тясна килия 4 човека,  без въздух отвън, имало хлебарки, той бил много депресиран, много разстроен. Тоалетната била в средата на стаята непокрита от нищо.  Косата му окапала почти цялата. Водили го с вериги на краката, което компрометирало името му.

Eдин от най-тежките моменти за Николай Димитров  било воденето му под конвой от София до Несебър, което продължило два дни с преспиване в затвори или арести в различни градове. Накрая му позволили с много уговорки поне да се облече с костюм и да положи клетва.

За заклеването дошли много хора, които го  видели с белезници.  Това сломило Николай Димитров, който се почувствал дълбоко унизен. Освободили го преди Нова година, но той се прибрал коренно различен човек.

Като по учебник

съдията установява въз основа на фактите,  че са осъществени условията за отговорността  на прокуратулата по  чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗОДОВ.

В съдебното решение е пояснено, че  повдигнато обвинение е било за тежко престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години. Възрастта на ищеца към датата на  повдигане ма обвинението е 54 г., а към дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване е 59 г.

Отбелязано е,  че ищецът е бивш общински съветник, а след това и дългогодишен кмет на Община Несебър, вкл. към момента на повдигане на обвинението е бил кмет и е участвал в изборите през 2019 г.

„Независимо, че не е установено настъпило психическо или физическо заболяване с траен характер, е безспорно, че отражението на воденото производство е негативно спрямо ищеца, който се променил, станал много по-затворен, неразговорлив“,  посочва в пространното си изложение съдията.

Акцентира, че прокуратурата на РБ е процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност, нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е  причинено и от действия на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица,  изтъква съдът.

 „Отговорността е обективна и е без значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква степен с действията си те са допринесли за увреждането“, допълва  съдия Петров.

Причинната връзка между необоснованото наказателно преследване и вредите от широкото му разгласяване в общественото пространство е несъмнена  и тези вреди подлежат на  обезщетяване, казва той и подчертава, че са налице всички елементи за отговорностата на прокуратурата.

Нещо се случва, когато се стига до  размера на обезщетението   

Съдът признава, че са нанесени неимуществени вреди на Николай Димитров, но приема, че ПРБ не е отгворна за голяма част от тях.   След пространни разсъждения  за понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД,  съдът заключава тя не е  абстрактно понятие, но  с оглед на последвалото, изглежда обратното.  

За да  определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдията последователно отронва от основанията за отговорност на ПРБ:  

   1.  Относно обстоятелството, че за обезщетяване следва да се вземе предвид и периодът от прекратяване на наказателното производството (от прокуратурата) до влизане в сила на определение (на СГС ), с което е изменено основанието за прекратяване, (че няма  престъплеание) съдът цитира  решение № 105 от 11.10.2023 г. по гр. д. № 4940/2022 г. на I V г. о. в, което е посочено, че за този период не се носи отговорност само когато ищецът сам се е поставил в невъзможност да му бъде връчен препис от постановлението и респ. то да влезе в сила по отношение на него, каквато хипотеза нито се твърди, нито се доказва да е настоящия случай, отбелязва съдията.  

Но изведнъж се появява извода, че:  “ Несъмнено за периода от датата на постановлението 31.05.2023 г. (СГП)  до 03.12.2024 г.(определението на СГС),  за периода от 1 година и 6 месеца (почти 1/3 от целия период)  ищецът е търпял

значително по-ниски като интензитет неимуществени вреди.

Не става ясно как  съдът произвежда  този извод.  От самото дело се разбира, че в този период Николай Димитров не е знаел, че делото срещу него е прекратено, тъй като не е бил уведомен от Прокуратурата.  След сериозни усилия на защитата,  то е било открито и едва тогава кметът научил, че прекратяването е поради недоказано престъпление и  поискал от СГС да прeкрати делото поради липса на престъпление.  Както и станало.

Тоест 1,6 мееца,  които съдът зачертава като малозначителни  моралните вреди,  Димитров е живеел с мисълта,  че е  обвиняем  като лидер на ОПГ, без да знае, че прокуратурата се е отказала от това обвинение.

Изводът на съда  изглежда толкова случаен и немотиваран –  чак да се зарадва човек, че следва втора истанция, която ще  оправи положение.

    2. Още в първите си изводи за отговорността на ПРБ като процесуален субституент  на държавата съдът сочи,  че тя поема отговорността за причинените вреди за незаконно обвинение и последиците от него.  Отговорността е общо за вреди и не е важно кой от органите й за какво отговоря, защото в крайна светка парите идват от държавата.

  Тъкмо обратно обаче е прието при определяне на размера на обезщетението:   „Макар и периодът на задържане под стража да се е отразил тежко на ищеца, то съдът намира, че битовите условия в ареста не са относими към отговорността по чл. 2, ал. 1, пр. 3 ЗОДОВ.   Защото липсва причинно – следствена връзка между незаконното обвинение и неподдържането на добри битови условия в ареста, поради което и в тази им част показанията на свидетелите като неотносими не следва да се обсъждат“ И още:

„За лоши хигиенно-битови условия в ареста Прокуратурата не носи отговорност, тя е на  ГДИН“. 

Ами не разбрахме колко време човек трябва да престои в килия, посредата с тоалетна без капак и щъкащи наоколо хлебарки,  докато се уточни кой от много органи на държавата отговоря за вреди от  подобно безобразие?

Но е видимо, че съдът смегчава и пести от отговорността на  прокуратурата, като заобикаля очевидния факт, че именно заради незаконното обвинение без да е извършено  престъпление,   кметът се е озовал във въпросните блестящи условия на следствения арест.  Друг е въпросът, че административните неуредици, не могат да се решават за сметка на увредените,  нещо, което  самият съд заява по-горе  в решението си –  че  е без значение кой от държавните органи е причинл вредите, важно е, те да бъдат коменсирани.

   3.    Още една съществена промяна бележи решението  относно медийното разгласяване: 

„Действително, сочи съдът,  „ обвинението срещу ищеца е било публично обявено в медиите, в който случай  вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен кръг граждани.   Причинната връзка между необоснованото наказателно преследване и вредите от широкото му разгласяване в общественото пространство е несъмнена и тези вреди подлежат на  обезщетяване“.

Но все  пак, казва съдът,   образуваното наказателно производство срещу ищеца е от категорията „дела с висок обществен интерес”, за които органите на съдебната  власт са длъжни да предоставят информация на медиите с оглед правото на гражданите да  бъдат информирани по въпроси с обществено значение.  Липсват данни прокуратурата да е предоставяла невярна информация за хода на разследването, поради което на медийното разгласяване на повдигнатото обвинение срещу ищеца

не следва да бъде отдавано прекомерно значение.

Меко казано – удивително!

Какъв висок обществен интерес е имало едно дело, което е  прекратено поради липса на престъпление и прокуратурата не е имала никакво основание да огласява информация в обратен  смисъл.

Когато тя си е  измисла една тема от висок общестнен  интерс, това може ли да  служи като оправдание за вредите, които е причинала?!  Да, добре, че има още поне една инстанция.

  4.  Да, признава съдът,  отражението върху психоемоционалното състояние на ищеца, освен обичайното притеснение от несправедливо осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, като изолацията от околните е била двупосочна, доколкото и част от познатите и приятелите му  също се дистанцирали от него.. Притесненията и реакцията са се отразили негативно и на семейния живот.  Ищецът е изпитвал безпокойство за причинените неудобства на семейството си.

Но все пак обстоятелството, че ищецът продължава да е кмет на Община Несебър означава, че наказателното производство не се е отразило в значителна степен на доброто име, а също така на обществения и професионалния му живот и на кариета му.  Заключението е, че дали на ищеца при подобни задържания на други кметове и публични фигури,  се връщат тревожните мисли и се страхува сценарият да не се повтори,
 

не води до завишаване на търпените неимуществени вреди,

.

Какви други кметове имат връзка с конкретния  случай на Димитров, не е е ясно, след като  пред този съд има един конкретен кмет, обвинен, арестуван,  окован, разкарван като мечка из страната заради  несъщестуващо престъпление.

Изводът, че случилото се на кмета на Несебър не се отразява  „значително“  на доброто му  име  и професионален живот,  звучи като  карт бланш към  прокуратурата да повдига обвинения  на всеки кмет (и не само), който си  хареса (или й  посочат), а ние да разчитаме, че гласоподавателите са по-умни  и ще си ги  преизберат.

Но сред много редове на съдебното решение, не открихме нито една  оценка на най-важния факт по делото –  че Николай Димитров като  кметът е бил обвинен в  пристъпление,  което не е извършвал, докато вътрешното убеждение на прокурорите е  било на излет в някоя политическа централа, даже се знае и коя е.

Съдът обаче  е съобразил  водено дело от ОП  срещу кмета Димитров  през 2006 г. по което той е бил  освободен от наказателна отговорност и му е била наложена глоба по чл. 78а НК.

 Финално

Сред   взаимно изкючващите се изводи и преценки, съдът последно записва, че  размерът на обезщетението за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 33 000 лв., като разликата над тази сума до претендирания размер 300 000 лв. се отхвърли.

Наред с обезщетението за неимуществени вреди от 33 000 лева,  ПРБ  дължи и лихва върху главницата от 3 000 лв на ищеца. На Димитров  е признато обезщетение от  6 763 лева за пропуснати ползи за времето,п рез което не е е ползвал от внесната гаранция от 50 000 лева. Зачетен е и платеният адвокатски хонорар в размер на 6 000 лв.

Е, друго би било, ако кметът беше  магистрат.   Но не е.  Преди година  нa eдин пpoĸypop пpaвocъдиeтo пpиcъди  обезщетение от 220 000 лв. също за 5-годишно незаконно обвинение. (По-късно намалено от ВКС на 100 000 лв.) Сигурно е правилно – цената на репутацията е скъпа.  Но  трябва ли всеки човек  да е магистрат, за да  има гаранции, че  ще бъде справедливо обезщетен за вредите,  причинени му от слугите на правосъдиeтo?

Мaгиcтpaтитe ce caмooбocoбявaт ĸaтo oтдeлнa „виcшa“ ĸaтeгopия (по адв. Снежна Стефанова), чиитo бoлĸи и cтpaдaния ce oбeзщeтявaт в пъти пo-виcoĸo oт cтpaдaниятa нa ocтaнaлитe нeocнoвaтeлнo oбвинeни лицa, без да  отговарят имуществено, независимо от ЕСПЧ,   за „зла умисъл“ в работата си.

Решението не е окончателно подлежи на обжалване пред САС.

ПП. Добре е  варненският кмет Благомир Коцев в бъдещите си искове,  да не споменава  нищо за състоянието на следствените арести,  медийното разгласяване на делото му и творчеството при повдигнатото му обвинение, за да дойде делото му в София.  И без това всичко е ясно, даже  на държавите – членки.  Ей, го къде е Страсбург.