DeFakto.bg DeFakto.bg
За трети път делото за поругаване на българското знаме тръгва отначало, този път заради необяснимо творчество на прокуратурата при квалификацията на признака „дръзко“ хулиганство. В обвинителания акт дързостта е описана на пет места като „особена“, вместо законовота терминология “ изключителна“, факт, подминат благосклонно от състав на СГС, но отречен от САС заради неяснотите, с които подмяната застрашава защитата на обвиняемия.
Подсъдим по делото е Михаил Стефанов, който на 29 май 2018 г. пред сградата на Съдебната палата в столицата запали знамето на България, уринира върху него, засне действията си и ги публикува в интернет.
До момента Стефанов успешно неутрализира опитите на правосъдието да го постави зад решетките за хулиганско поведение и не само.
Проблемът не е в това, че той използва максимално законните средства за защита, а че осем години правосъдието не успява да защити без нарушения обвинението си по едно даже „обнародвано“ деяние.
Стефанов е обвинен за две престъпления – по чл.108, ал.2 от глава пръва на НК и чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, заради това , че „уринирал върху българското знаме, създал видеозапис на събитието, което публикувал в интернет“,
На 19 юни 2025 г. в проведеното разпоредително съдебно заседание съдебен състав на СГС, е оставил без уважение направените искания от подсъдимия Стефанов и служебния му защитник за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора поради очевидни нарушения в обвинителния акт.
Пред САС Стефанов сочи, че след приемането от СГС на внесения обвинителен акт за разглеждане, той не желае да се защитава, „тъй като с участието си би легитимирал беззаконията„, допуснати от съда.
Той и защитата му настояват внесения обвинителен акт да баде върнат в прокуратурата заради неправилно описано обвинение за хулиганство по квалифицирания състав на чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Възможно е и подсъдимият, и адвоката му да са се забавлявали докато са описвали един очевиден гаф – в обвинителния акт не е посочено, че деянието по чл.325, ал.2, е извършено „с изключителни цинизъм и дързост„, както пише в закона, а вместо това действията му са определени като като „особени“.
В жалбата до САС е описано, че „изключителността“ на проявите е съставомерен елемент от престъплението по ал.2 на чл.325 от НК., а в Постановление № 2 от 29.11.1974г. по1 Н. Д. № 4/1974г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания кога именно е налице тази „изключителност“.
Твърди се, че неясното обвинение нарушава и Конституцията ,и разпоредбата на чл.246 от НПК, и ТР № 2/2002г. по Н.Д. №2/2002 г. на ОСНК на ВКС, тъй сато възниква неяснота относно престъплението, в което подсъдимият е обвинен, а правото му на защита – съществено ограничено.
Изложени са още съображения с кое от трите действия е изпълнен съставът на престъплението почл.108, ал.1 от НК – дали с всяко едно от тях поотделно е опетнило знамето, или изпълнителното деяние е довършено и резултатът е настъпил след публикуването на видеозаписа в интернет“.
Всички искания на подсъдимия и защитата са били пренебрегнати от състава на СГС, който е решил, че сочените
пороци, „са отстраними в хода на съдебното производство като централна фаза на процеса“.
САС : Не е техническа грешка
Очевидно в случая не се касае за техническа грешка, сочат апелативните съдии, които отбелязват, че навсякъде в обвинителния акт квалифициращият признак на дръзкото хулиганство е подменен с произволно избраното прилагателно „особени“ вместо „изключителни“.
Точната употреба на думите и изразите при описание на отделните елементи от състава на престъплението, в което се обвинява едно лице, е въпрос който не може да подлежи на дискусия, тъй като подмяната им с такива по преценка на прокурора несъмнено води до различен смисъл, а оттам и до неяснота на обвинението.
Съгласно посочената разпоредба, за да е съставомерно хулиганското поведение, следва да е извършено с дързост и/или цинизъм, които са ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ, поясняват апелативните съдии. На общо пет места в обвинителния акт при посочване на обсъждания квалифициращ признак на хулиганството, прокурорите са използвали прилагателното ОСОБЕНИ, вместо законовия термин изключителни.
Няма съмнение, че при формулиране на едно обвинение, както в неговата обстоятелствена част, така и в диспозитива му, следва коректно да бъдат използвани термините, употребени от законодателя при описание на хипотезиса и диспозицията на нарушената правната норма, сочат апелативните съдии.
В случая думите „изключителен“ и „особен“ дори не са и синоними, пишат те.
Мотивират извода си с Тълковния речник на българския език, според който прилагателното „изкючителен“ означава:
1.Който е извън правилата; извънреден, специален. 2. Който надхвърля някаква степен; извънмерен.
Прилагателното „особен“ пък значи“:
1.Който се различава от другите; индивидуален. 2. Значителен, отличителен,специален. 3. Който е присъщ само на отделни предмети; специфичен.
Апелативният съд напълно споделя доводите на защитата, с които тя се позовава на Постановление №2/74г. на Пленума на ВС, което обсъжда с въпросите на хулиганството и са дадени задължителни указания вкл. относно преценката кога е налице визираната в закона „изключителност“ на проявата.
По изложените съображения въззивният състав намира за основателни възраженията на защитата относно съдържанието на обвинителния акт ( чл.246, ал.2 от НПК) при описанието на престъплението по чл.325, ал.2 от НК.
САС отклонява като неоснователни възраженията на служебния защитник за неяснота на обвинителния акт при очертаване на териториалните и темпорални граници на двете отделни обвиненията. Съображенията, с които се обосновава липсата на конкретика относно времето, мястото и начина на извършване на деянието по чл.108, ал.1 от НК засягат делото по същество, сочи САС.
В заключение обаче, САС приема, че са налице несъвършенства при изготвянето на обвинителния акт, които се изразяват в неточното посочване и текстовото изписване на съставомерен елемент от престъплението по чл.325, ал.2 от НК.
Отбелязва, че допуснато нарушение на процесуалните правила по чл.246, ал.2 от НПК е довело до ограничаване на правата на подсъдимия и защитата в наказателното производство.
Това може да се отстрани само с изготвяне на нов обвинителен акт, където прилагателното, с което са определени дързостта и цинизма на хулиганското поведение, бъде коректно употребено и изписано с думата „изключителен“, респ. „изключителни“, посочва САС.
Въззивинят съд отменя като неправилно и незаконосъобразно определението на СГС, с което е оставено без уважение искането на подсъдимя и защитника му за прекратяване на съдебното производство. Връща делото на прокурора за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение.
Делото на „терориста“ натрупа солидна история
За първи път Стефанов бе обвинен през 2018 г., а впоследствие осъден от спецсъда на 1 година и 10 месеца лишаване от свобода с 4-годишен изпитателен срок.
Той бе съден по Глава първа от НК, която санкционира тероризъм, измяна, шпионаж, и прочие, и признат за виновен, че на 29 май 2018 г. че е поругал знамето на България по известните причини.
Пред съда Стефанов обясняваше, че извършеното от него е протест срещу „очевидни обществени пороци – беззакония на българския съд и на българска прокуратура“.
През ноември 2020 г. ВКС отмени присъдата и я върна за разглеждане от друг състав.
Преди тогавашното разпоредително заседание Стефанов бе свидетелствал, че е бил бит от надзиратели в ареста и му е бил счупен черепът, нещо което не бе подминато от върховните съдии. Въпреки молбите на подсъдимия да не се дава ход на делото „ поради причинена черепно-мозъчна травма, припадъци и неадекватно състояние…, ход е даден, отбелязаха те.
„При тези констатации се налага извод, че първоинстанционното производство е протекло при съществено нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимия, и в разрез с изискването за справедлив процес“.
На 11 април 2024 г. състав на СГГ издаде 5-годишната присъда на Михаил Стефанов, но през месец май 2025 г. Апелативен съд – София я отмени и върна делото за ново разглеждане на друг състав от стадия на разпоредителното заседание в СГС.
Този път присъдата „падна“ заради фрапантни н нарушения на правилата срещу подсъдимия от състав на СГС с председател съдия Силвия Русева ( бивш спецсъдия и следовател в следствения отдел на Специализираната прокуратура).
По жалба на подсъдимия САС научи, че съставът на Русева не е разрешил на подсъдимия да смени защитника си, осуетявал е личното му участие по делото и му е отказвал достъп до материалите по него.
С тези съображения Софийски апелативен съд върна делото в СГС за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредително заседание. Именно при провеждането на новото разпоредително заседание пък се появи гафът с особеното определение на дръзкото хулиганство и делото се в озовава отново в предсъдебната си фаза.
Очакванията са, че прокуратурата ще зизпише правилната квалификация на дръзкото хулиганство, другото би било изключително дръзко неуважение към закона.
(2) Когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост, наказанието е лишаване от свобода до пет години.
