Методи Лалов: Сарафов не е главен прокурор след 21 юли. Крум Зарков: Той знае много добре риска от подобно „самоуправство“

Това коментира в социалните мрежи Методи Лалов, бивш  председател на Софийския районен съд по повод съобщенията на ПРБ за срещи на  Борислав Сарафов  с офицери на ФБР,   след като изтече мандатът му на поста на 21 юли 2025 г. , но той  продължава да не  освобождава кабинета на главния  прокурор на четвъртия етаж в Съдебната палата.

 Нито веднъж досега той не е коментирал оставането си на поста, след приумицата на прокурорската колегия да не прилага  Закона за събебната власт за Сарафов, но решение де факто тя не е взела, за на бе бъде оспорено.

Случаят се вписва идеално в мотивите на СЕС по решението му от 30 април т.г., че органи с изтекъл нямат право да контролират назначения в съдебната система, защото  когато са извън мандат,  се губи доверието в тяхната обективност.

“ В действителност сме в безпрецедентна ситуация не само по отношение на статута на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Тази ситуация е предизвикана от това, че ние функционираме вече над две години и половина с основна институция в съдебната система – Висшия съдебен съвет, извън мандат.  Това стана възможно с решение на Конституционния съд, но впоследствие се появиха други решения, като това на Съда на Европейския съюз, което поставя под въпрос тази конструкция“, коментира пред Фокус  Крум Зарков, бивш равосъден  министър и правен съветник на президента.

„Господин Сарафов не може да изпълнява функциите главен прокурор законово от 21 юли насам. Дали той продължава да ги изпълнява, ние не знаем, защото той е потънал в мълчание.  Той самият не е казал какво е неговото виждане по отношение на различните тълкувания на тези аспекти в двете колегии на Висшия съдебен съвет. И вие, и българските граждани разбраха, че прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет оповести своето становище, че законовото ограничение от шест месеца не се отнася към ситуацията на господин Сарафов.

Обратното – съдийската колегия прецени, че този закон се отнася за ситуацията, в която е друг изпълняващ функциите – председателят на Върховния административен съд господин Георги Чолаков, и започна  приложението на закона спрямо него. 

Ние не знаем какво мисли господин Сарафов, какво мисли мнозинството в парламента по този въпрос. Ние не знаем какво е становището на различните партии, които съставят мнозинството. Нямаме представа какво отношение има правителството, в лицето на министъра на правосъдието и министър-председателя. Потънали сме в радиомълчание, което много бързо беше покрито с бомбастичното намерение за закриване на Антикорупционната комисия.

Зарков допусна, че мълчанието е вписано в „Стратегията на Сарафов“ да се изчака решението на Конституционния съд, който трябва да реши дали прекратената процедура от ВСС на Сарафов по същия закон,  който сега прокурорската колегия  реши,  че не е се отнася за него,  е  била противоконституционна.

Ако стане, това би означавало, че ВСС, с отдавна изтекъл мандат, ще може да възобнови процедурата, която беше към своя край, а именно да титуляризира Борислав Сарафов за главен прокурор на България в следващите 7 години, заключи той.

Но времето тече, мандатите, дори изтекли, се трупат. Ситуацията става неудържима и невъзможна, както е случаят с  Борислав Сарафов, изпаднал във вакуум, отбелязва Клум Зарков.

 Казваме, че  той изглежда сякаш продължава да изпълнява функциите, но аз мога да се обзаложа, че надали от 21 юли досега е подписал какъвто и да е документ. Той е юрист и добре разбира риска, който лично поема с подобно „самоуправство“ или по-точно самоволно упражняване на функциите.

 Имайте предвид, че тълкуванието на Прокурорската колегия не е  закон.  Ако законът  бъде нарушен, нарушителите няма да се тези във ВСС, които нещо са си споделили между две точки в едно заседание, а ще бъде титулярът (бел. от ред. – Борислав Сарафов), знаейки добре, че няма право на това, обобщи Зарков.