Андрей Янкулов: Обобщение на абсурдната ситуация с българския главен прокурор

Обобщение на абсурдната ситуация с българския главен прокурор от гледна точка всякакви стандарти за добро управление:

Заема поста като временно изпълняващ функциите преди повече от две години, но на практика „временното“ не е ограничено от никакъв срок към онзи момент.

Назначен набързо, по процедура в рамките на един ден, без никакъв дебат по същество, без заложени цели, за изпълнението на които да се следи, без алтернатива и отново – без срок. Единствено от прокурорската колегия на ВСС, макар че титуляр се избира в двустепенна процедура от пленума на ВСС (с участие и на съдийската колегия) и президента.

Прокурорската колегия на ВСС е съставена единствено от бивши и бъдещи подчинени на главния други прокурори и следователи. Съвет в такава конфигурация, т.е. служители в такава бивша и бъдеща йерархична зависимост, да си изберат вътрешно само между тях си ръководителя, противоречи на всеки възможен европейски стандарт за управление на прокуратурата – независимо дали като част от съдебната, от изпълнителната власт или отделно от властите, и независимо дали управлявана чрез орган от типа на съдебен или прокурорски съвет.

Оказва се, че никой не може да оспори назначаването – министърът на правосъдието Атанас Славов опита, ВАС му каза, че нямал правен интерес.

Т.е. назначен безсрочно, единствено от свои бивши и бъдещи подчинени, безцелно, безалтернативно и безконтролно.

След назначаването си прави две важни заявки: ще вади прокуратурата от калния терен на политиката, където била нагазила по време на предшественика му, чийто заместник е на всичкото отгоре, и ще разплита казуса „Осемте джуджета“, чието решаване било залог за бъдещото нормално функциониране на прокуратурата.

Не се случва нищо от двете.

Парламентът гласува закон, който да ограничи до шест месеца дотогава безсрочното временно изпълняване на функциите на главен прокурор и председател на върховен съд.

Бившите и бъдещите му подчинени прокурори и следователи от ВСС обаче казват, че този закон формално не се отнасял до него.

Никой не коментира, дори и законът формално да не го засяга, засяга ли го все пак здравият разум и принципите на доброто управление?

Ако не шест месеца, колко все пак е разумно да продължи едно „временно“ изпълняване на функциите на такава длъжност от нетитуляр? Година? Две? Двайсет?  Понеже той вече фактически е повече от две години главен прокурор. Никой не коментира и защо трябва да продължи да изпълнява функциите, след като временният му мандат е неуспех по собствените му критерии – нито прокуратурата е извадена от калния терен на политиката, нито казусът „Осемте джуджета“ е разплетен.

Продължава да си заема поста сякаш нищо не е станало.

Никой вече не се и опитва да оспори това, а то е и ясно, че няма правен интерес, нали.

Никой не може да го бутне от поста по никакъв начин – дори с действащ ясен закон. Могат само бившите и бъдещите му подчинени, които биха се задвижили не защото положението е правно и житейски абсурдно, а ако получат политическо послание – досущ както се случи с предишния титулярен главен прокурор.

И всички чакат Конституционният съд да каже, че формална пречка този ВСС с изтекъл мандат да си избере титулярен главен прокурор няма, защото законът, който я въвежда, е противоконституционен.

Което пък, ако се случи, този ВСС ще изтълкува като картбланш да си избере точно този главен прокурор за още седем години напред, въпреки че вече фактически е заемал поста над две години и не е изпълнил нищо от собствените си заявки за този период.

Фейсбук

Още по темата тук