DeFakto.bg DeFakto.bg
Омбудсманът Велислава Делчева предлага в писмо до подуправителя на БНБ, ръководител на управление „Банково“ – Петър Чобанов, да бъде допълнена Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър (ЦКР) и да се създаде възможност за заинтересовано физическо лице да има право да подава искане за заличаване на информация в ЦКР за кредитната му задлъжнялост, когато договорът му за кредит е обявен от съда за нищожен. Така правата и интересите на гражданите, свързани с подаваната за тях информация в ЦКР, ще бъдат ефективно защитени, тъй като такива договори не пораждат правно действие още от самото начало, съобщават от иннституцията.
Оомбудсманът и подуправителят на БНБ са провели среща, на която Делчева е изложила аргументите си, а в момента в БНБ се подготвят промени във въпросната наредба.
Поводът за предложението са множество идентични жалби през годините, в които гражданите изразяват недоволство от факта, че въпреки съдебните решения, с които се обявява нищожност на договорите по кредит, имената им продължават „да висят“ в регистъра на БНБ като длъжници с лошо кредитно досие. Това на свой ред се явява пречка за отпускането на кредити занапред от банки или финансови институции, казва омбудсманът.
Наскоро е пристигвала жалба, в която жалбоподател търси съдействие от омбудсмана, тъй като фирма за бързи кредити многократно отказва да подаде коригираща информация към Централния кредитен регистър при влязло в сила съдебно решение, с което договорът му за потребителски кредит е обявен от съда за нищожен.
По този повод от БНБ са информирали омбудсмана, че задължения по обявен от съда нищожен договор за кредит не съществуват от самото начало. Изтъкват още и че отговорността за актуализиране на информацията в ЦКР при промяна на правното основание за съществуване на вземанията е изцяло на съответната финансова институция.
Общественият защитник се е обърнала и към въпросната фирма за бързи кредити с препоръка за актуализиране на информацията в ЦКР за вземанията по договора за потребителски кредит на жалбоподателя, въз основа на конкретното съдебно решение. Получила отговор, че „липсва каквото и да е основание за извършване на допълнителна корекция в задължението по въпросния договор за потребителски кредит с няколко аргумента“: „просрочията по главницата не следва да се премахват, тъй като те са налице“; „премахването им би представлявало некоректно манипулиране на националната база данни за отпуснати кредити и просрочията на кредитополучателите и би въвело в заблуждение организациите, които извършват справки в ЦКР, че лицето е коректен кредитополучател, а това очевидно не е така.“
Омбудсманът е категорична, че тези аргументи са несъотносими при обявен за нищожен договор от съда, което означава, че той никога не е бил сключен и никой не може да черпи права от такъв договор.
„За тази цел предлагам да бъде обсъдено допълнение в Наредбата, като на заинтересованото физическо лице се предостави възможност да подава искане за заличаване на информация в ЦКР за кредитната му задлъжнялост въз основа на обявен от съда нищожен договор за кредит. Изразявам увереност, че предложението ще бъде внимателно разгледано и след необходимия анализ в Наредбата се предвиди ефективен механизъм за заличаване на данни по договори за кредити, обявени от съдилищата за нищожни“, пише омбудсманът в писмото си до подуправителя на БНБ Петър Чобанов.
„В случая засегнатото физическо лице ще има най-голям интерес да „изчисти“ кредитното си досие като представи съдебното решение за нищожност на договора му“, категорична е Делчева.
Омбудсаманът напомня, че обявен от съда договор за нищожен означава, че не е съществувал в правния мир и съответно не е пораждал правни последици.
Изтъква и мотивите на Тълкувателно решение от 30 май 2022 г. на ВКС, по тълкувателно дело № 5 от 2020 г. на ОСГТК: „Основанията за нищожност и унищожаемост на договорите са изброени отделно в разпоредбите на чл. 26 – 33 ЗЗД и общото между тях е, че те са с пороци /юридически факти/, които осуетяват настъпването на правното действие на договора от самото начало или откриват възможност за заличаване на породените правни последици с обратна сила. Най-тежкият порок на договора е нищожността. Тя е абсолютна /важи за всички и всеки може да се позове на нея/, изначална е и не може да бъде санирана.“
