DeFakto.bg DeFakto.bg
Клауза, която задължава потребителя да заплати фиксирана неустойка, без оглед на реално понесени вреди от доставчика на услуги, може да бъде обявявана за неравноправна от съдилищата според услоивията на Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските договори.
Това следва от решение Съда на ЕС по дело C 749/23 по въпрос, свързан с доставка на електроенергия с фиксирана цена по запитване на районен съд в Чехия. Председател на състава е българският съдия Александър Арабаджиев.
Решението е от значение за всички доставчици на комунални услуги и други търговски дружества, използващи стандартни договори с потребители.
Според чл. 3 от Директива, когато една договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, ако въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. И още: Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, по-специално във връзка с договори с общи услови
Запитването е отправено в рамките на спор между чешко дружеството innogy Energie s.r.o., енергиен доставчик, и QS, който е потребител, по повод на искането на дружеството да му се плати неустойка на основание на сключения помежду им договор за доставка на електроенергия.
Казусът
На 24 януари 2020 г. потребителят QS и дружество Energie сключват срочен договор за доставка на електроенергия за битови нужди, който предвижда гарантирана цена на електроенергията през целия срок на договора, която е по-ниска от цената по безсрочните договори за доставка на електроенергия.
Този договор с общи условия, представлява предварително изготвен двустраничен електронен формуляр, който предвижда да се плащат месечни вноски от 1 200 CZK (чешки крони) (около 48 евро) за предвидено потребление от 1,8 Mwh годишно. На първата страница от договора, в частта „Сключване и срок на договора“, е посочено, че договорът се сключва за срок от 30 месеца, като това е „основният срок“ и през него договорът не може да бъде предсрочно прекратен.
В част „Други разпоредби“ договорът предвижда, че клиентът е длъжен възможно най-бързо да осигури съдействие на innogy Energie за изпълнението на договора, и по-конкретно е длъжен да не извършва правни и други действия, които биха затруднили изпълнението му, освен ако има право да предприеме съответните действия по силата на закона.
В случай на нарушение на това задължение договорът предвижда клауза, съгласно която клиентът е длъжен да плати на дружествоно e неустойка от 3 000 CZK (около 120 евро). Освен това в случай на неколкократно неизпълнение на задължението за заплащане на цената на електроенергията може да се начисли договорна неустойка от 400 CZK (около 16 евро) за всеки календарен месец от деня на прекратяването на договора или прекъсването на доставките на електроенергия до изтичането на срока на договора.
Договорът между QS и innogy Energie е попълнен от служителите на това дружество по електронен път. QS получава възможност да погледне договора на монитора на компютъра, преди да го подпише на таблет.
Крайният подписан договор е изпратен на клиента по електронната поща, а клиентът е можел да поиска разпечатан на хартия вариант на всеки етап от договарянето.
С писмо от 21 юли 2020 г. Energie отправя покана до QS да заплати вноските от 1 200 CZK (около 48 евро) за юни и юли 2020 г. Поради неизпълнението на задължението на QS да плаща надлежно цената на електроенергията, на 11 септември 2020 г. дружеството прекратява доставките на електроенергия за QS , а след това с писмо от 13 септември 2020 г. изисква от него да заплати до 23 септември 2020 г. договорната неустойка в размер на 8 800 CZK (около 360 евро), , съответстващи на 400 CZK (около 16 евро) за всеки от оставащите 22 месеца от първоначално предвидения срок на договора.
Потребителяг заплаща част от тази сума – около 90 евро.
С писмо от 23 септември 2020 г. innogy Energie прекратява договора с QS, като се мотивира, че въпреки многократните покани той не е платил задълженията си по договора. Дружеството издава и крайна изравнителна сметка, в която отразява надплащане за периода от 4 февруари 2020 г. до 11 септември 2020 г. в размер на 316,36 CZK (около 12 евро).
При тези обстоятелства innogy Energie предявява иск пред Районен съд Теплице, Чехия, като иска потребителят да бъде осъден на основание на клаузата за неустойката да заплати сумата от 270 евро , тоест остатъка от дължимата като неустойка сума.
Съмненията
Районен съд Теплице се съмнява дали са изпълнени изискванията за прозрачност по член 5 от Директива 93/13. Поосочва , че поместването на разглежданата в главното производство клауза на първата страница на договора в раздела, озаглавен „Други разпоредби“, тоест в частта от договора, която не съдържа индивидуално договорени клаузи, за разлика от частите, разположени на втората страница от този договор. Отбелязва, че в случай на прекратяване на договора поради неизпълнение на паричните задължения на клиента, дружеството начислява договорна неустойка, без да е длъжно да доказва размера на действително понесените преки икономически загуби.
Накрая запитващата юрисдикция подчертава, че в разглеждания в главното производство случай не е налице неплащане на цената за доставката на електроенергия, а напротив, констатирано е надплащане в полза на innogy Energie, въпреки че QS не е платил най-малко две месечни вноски, в размер на 1 200 CZK (около 48 евро).
При тези и др. условия Районен съд Теплице решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
1. Съответства ли клаузата за фиксирана неустойка на изискванията за прозрачност и добросъвестност, когато е включена в раздел, който не е очевиден за потребителя?
2. Допустимо ли е начисляване на фиксирана неустойка без доказване на реални икономически загуби, в случай на прекратяване по вина на потребителя?
Решението на Съда
Като установява фактите по делото, включително и обстоятелството, съдът отговаря подробно на поставените му въпроси.
1. За неравноправния характер на клаузата
СЕС потвърждава, че клауза, която задължава потребителя да заплати фиксирана неустойка без оглед на реални понесени вреди, попада в обхвата на чл. 3, §1 и т. 1, б. „д“ от приложението към Директива 93/13.
Такава клауза може да бъде: неоснователно висока, ако надвишава реалните икономически загуби от прекратяването на договора, в разрез с добросъвестността, ако потребителят при индивидуално договаряне не би се съгласил с нея, в ущърб на потребителя, при съществен дисбаланс между правата и задълженията на страните.
СЕС подчертава, че националният съд следва да прецени дали фиксираната неустойка е съразмерна спрямо договорната цел (напр. осигуряване на закупени количества електроенергия), както и дали потребителят е бил действително уведомен за нейните последици. Посочва също, че клаузите в договора, с които видимо се установяват санкции, които са автоматични и непропорционални спрямо вида на евентуалното неизпълнение на задължения от потребителя, би трябвало да могат да се обявяват за неравноправни на основание член 3, параграф 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея (вж. в този смисъл определение от 24 октомври 2019 г., Topaz, C‑211/17, EU:C:2019:906, т. 59).
От акта за преюдициално запитване личи, че договорната неустойка от 400 CZK (около 16 евро) е начислена на потребитела поради неплащането на две месечни вноски в размер на около 48 евро, като тя му е начислена за всеки месец след прекратяването на доставките на електроенергия и за целия оставащ срок на договора, който първоначално е бил определен на 30 месеца. Следователно, сочи съдът, тази неустойка може да представлява санкция, която е автоматична и „неоснователно висока“ по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директива 93/13 и на посочената в точка 41 от настоящото решение практика на Съда, което запитващата юрисдикция следва да определи.
При произнасянето си СЕС потвърждава разширителното тълкуване на понятието „ясен и разбираем език“ (чл. 5 от Директива 93/13):
2. За прозрачността
- Не е достатъчно клауза да е граматически разбираема – тя трябва да позволява на потребителя да оцени икономическите последици от нейното прилагане.
- Следва да се съобразят мястото и оформлението на клаузата в договора – ако е поместена в раздел „Други разпоредби“ или на неинтерактивна страница, това може да затрудни нейното възприемане от страна на средния потребител.
- При електронно договаряне, доставчикът носи отговорността да гарантира достъпност и яснота на съществените клаузи, независимо че документът е подписан на таблет или екран.
В случая, клаузата се намира на страница с неподчертано значение, представена като второстепенна, потребителят не е участвал активно в попълването и не е получил предварителна информация, договорът е подписан електронно, без реална възможност за преглед на цялото съдържание.
Заключение
Клауза в срочен договор за доставка на електроенергия, която предвижда автоматично начисляване на фиксирана неустойка при предсрочно прекратяване по вина на потребителя, може да бъде неравноправна, ако:
- не е съразмерна на действително понесените загуби от доставчика;
- не е представена по ясен, прозрачен и разбираем начин;
- е разположена на място, което създава впечатление за второстепенен характер;
- потребителят не е бил в състояние реално да се запознае с клаузата преди подписването на договора.
В заключение съдът подчертава необходимостта фиксираните неустойки да са обективно обосновани и доказуеми. Подчертава и активна информационна роля на търговеца, особено при електронно договаряне.
Решението на СЕС затвърждава утвърдената съдебна практика на Съда относно засилената защита на потребителите в отношения, при които едната страна използва предварително изготвени условия, без възможност за индивидуално договаряне.
То създава съдебен критерий за непрозрачност на клаузи, които не са ясно разграничени или не са представени при сключването на договора.
Окончателно решението гласи:
Член 3, параграф 1 и член 5 от Директива 93/13/EIO на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, разгледани във връзка с точка 1, буква г) от приложението към нея и член 7 от тази директива,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
може да е неравноправна клауза в срочен договор за доставка на електроенергия с фиксирана цена, съгласно която при предсрочно прекратяване на договора от доставчика поради неплащане от страна на потребителя Доставчикът може автоматично да начисли на потребителя фиксирана неустойка, независимо от действително понесените или прекъснати икономически загуби.
Тази клауза отговаря на изискванията за прозрачност по член 5 от Директива 93/13, ако структурата и мястото на клаузата в договора и обстоятелствата, довели до съществуващото по електронен път включване на този договор, включително сведенията, които доставчикът е предоставил на потребителя, позволяват на средния потребител, нормално осведомен и в разумни граници, наблюдателен и съобразителен, за да бъде запознат със съдържанието и прилагането на клаузата, която го задължава да плати фиксирана неустойка, и да оцени икономическите последици, които произтичат за него от това.
