Бивш „катаджия“ от „Палките“ осъди ПРБ на обезщетение от 100 000 лв. за незаконно обвинение в корупция

Defakto.bg

На 7 август  Пловдивския апелативен  присъди общо над 100 000 лева обезщетение на бившия полицай Стоян Илиев за морални и имуществени вреди, претърпени от него след незаконното  обвинение в корпуция.

През 2011 г. той бе задържан заедно с още  11 полицаи, а прокуратурата го обвини за „тартор“ на ОПГ за събиране на подкупи от шофьори  и де факто сложи край на професионалната му кариера в МВР.

В една от  оправдателните присъди, които на два пъти бяха четени на Илиев  през  12-годишното му наказателно производство,  четем: „Няма нито едно доказателство С.И. да е участвал в твърдяната от прокуратура престъпна дейност.  Няма и нито едно  свидетелство показание, което да потвърждава твърденията на  пркуратурата, че всички подсъдимите са извършвали подкупната дейност в която са обвинени“.

Знаменитата акция „Палките“от 2011 г.  на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов срещу подкупни катаджии,  приключи с пълен провал  –  всички  задържани 12 полицаи  бяха оправдани  по обвиненията за участие в ОПГ и подкупи на магистрала „Тракия“, други от тях дори не стигниха до съд.

Кръстник на акцията бе Цветанов, а според легендата,  „подкупните“ полицаи криели в палките си подкупите, които взимали от водачите, заловени да шофират с  превишена скорост.  Пресата с години описваше юнашката акция,  при която униформените полицаи  бяха подбрани директно от  магистралата и с белезници на ръцете отведени в  следствения софийски арест.

Настояшото дело е образувано пред  АС – Пловдив по протест на ПРБ  срещу решение на ОС – Пазрджик, с което тя е осъдена заплати  да заплати на Стоян Илиев 40 000 лв. неиумуществени и 1300 лв. имуществени като обезщетение за повдигнатото му обвинение като ръководител  на ОПГ  и  подкуп,  завършило  с оправдателна присъда.  

Пред АС – Пловдив прокуратурата  излага множество съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение и настоява за неговата отмяна или да се намали размера на присъденото обезщетение.

Самият Илиев  също подава въззивна жалба,  в която оспорва размера  присъденото му обезщетение и претендира  разликата над  40 000 лева до претендираните от него 220 550 лева, както и иска му за  обезщетение от 1200 лева за претърпени имуществени вреди от  пътни пътни разходи по повод 60 явявания в  наказателното производство, по което е оправдан.  Претенцията му е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съдът установява, че на   8 юни 2011 г.  той е привлечен като обвиняем ръководене през  март – май 2011 г.  организирана престъпна група,  създадена с користна цел – искане и приемане на активен подкуп от водачи на МПС по АМ „Тракия“.  Като  длъжностно Илиев изготвял  месечни графици, в които лицата, участващи в ОПГ тенденциозно са поставяни на пътни участъци с интензивен график на движение на автомобили, както и контролирал приемането, отчитането и разпределението на паричните средства,  събирани по време на работните смени ( престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК). Отделно му е повдигнато и обвинение за подкуп.

С  привличането му като  обвиняем той  бe  задържан за 72-часа, а на 11 юни 2011 г.  ОС – Пазарджик, постанови  „задържане под стража“, потвърдено от Пловдивския апелативен съд.  След това  ОС – Пазарджик изменя задържане под стража в парична гаранция от 2 000 лева, което е бе  отменено от въззивната инстанция.  С определение от 21 ноември 2011  ОС – Пазарджик, отново промени  задържането в гаранция от 3 000 лева, но прокурор от СГП отново наложи  задържане под стража.

Въртележка с присъдите 

Четири годин по късно с  присъда на 28 ноември 2016 г. Специализираният наказателен съд (СНС) призна Илиев за невиновен и го оправдан по повдигнатите му обвинения.

Две години по – късно, на  11 май 2018 г.  вторинстанционният АСНС отмени оправдателната присъдата на СНС Илиев за участие в ОПГ и го осъди на 4 години лишаване от свобода. Потвърди обаче оправдателна присъда по обвинението в покуп. 

Още четири години по-късно на 1 май  2021 г  ВКС  отмени  осъдителната присъда на АСНС и е върна делото за ново  разглеждане.

На 23 юни  2023 г.  АСНС, потвърди  оправдателана присъда на Илиев, произнесена  от първоинстнациння съд.

„Прокуратурата не е представила доказателства, че в рамките на срока за обжалването е протстирала присъдата, „като дори липсват твърдения в тази насока“, установява сега АС – Пловдив и отхвърля като неоснователни  възраженията на ПРБ, че няма доказателства, че оправдателната присъда е влязла в сила.

Отхвърля и възраженията за изтекла давност на предявените от Илиев искове, тъй като давността е 5-годишна,  присъдата е влязла в законна сила  на 11. юли 2023 г., а  исковата молба по делото е подадена в съда на 14.05.2024 г.

ПАС:  Налице са всички основания за отговорността на  ПРБ 

Цялостната  преценка на писмените и гласни доказателства, събрани по делото за отговорността на държавата,  мотивира съдът да приеме, че по време на продължилото  12 г., 1 месец и 3 дни наказателно производство за  извършено престъпление по обвинение в ОПГ  (чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК), ищецът е претърпял съществени по обем, интензитет и продължителност неимуществени вреди, които се потвърждават от събраните доказателства.

Съдът  подробно се  запознава с гласните и  писмени доказателства по  делото и установява, че описаните в исковата  молба на ищеца  неимущестени вреди  са  в пряка причинно-следствената връзка с воденото срещу него наказателно производство.

Свидетелите : Петно за цял живот

Свидетелят П.С.К., един от обвиняемите по делото, разказва, че в  Следствения арест  са престояли  6 месеца, бил в една килия със Стоян Илиев.    Всички задържани, действащи полицаи, били в шок, както останалите, така и Стоян..

Задържали ги директно от работата с  униформите, с белезници, разкарвали ги няколко дни – до С., в ареста на „Г. М.  Димитров“, след това в ареста в П., където престояли 6 месеца.  Със С. и още  двама колеги били в 1 килия. За всички тях било много тежко и психически, и  физически. Условията в ареста били отвратителни.  Всички задържани  изпадали в депресии, един ден се смеели, на другия ден плачели и това в продължение на 6 месеца.  Всички били с високо кръвно. С. И. изпадал в различни състояния, понякога мълчал с дни, психически се сривал. Според  свидетеля, отношението на другите им колеги се промени към всички тях, случвало се да ги избягват, въпреки че са работили заедно и се познавали.
Сочи, че след приключване на наказателното производството, нямало голяма промяна, останалите им колеги ги гледали по особен начин и и понастоящем. Заради случилото се, останало петно за цял живот. 

Според показанията на св. П.Г.А. – съсед на ищеца,  при  С. настъпила рязка промяна.  Според свидетеля, И. не бил жизнен като преди, изглеждал депресиран, близо 10 г. не излизал сред хора откакто започнали делата. . Преди това, свидетелят и ищеца си общували нормално, но след започване на наказателното  производство, нещата се променили.  Състоянието  му ставало все по-лошо с всяка изминала година, не бил същия човек, както преди.

Сестрата на Илиев  посочва, че по време на производството, всичко, което се изписало по вестници и  по телевизията, се отразило много негативно на брат й, станал изключително затворен, избягвал всякакви контакти, не искал да излиза навън и да говори с никого. По време на задържането, бил много притеснен, че не  нямал никакви средства да направи изпращане на дъщеря си като абитуриентка.

Разказва и за бягството на приятелите. „…  Тъй като работел в системата , в града имал много приятели и познати, но в един момент всички изчезнали рязко и отказвали да комуникират с него. Когато той ги търсел, те  му отказвали срещи под всякакви предлози. Свидетелката сочи, че случаят на брат й бил отразяван във всички медии, вестници, в цялото интернет  пространство, където непрекъснато пишело за престъпна група с ръководител С. И.. Според свидетелката, дори след като възстановили брат й на работа,  всички негови колеги го сочели с пръст, отдръпнали се от него. Непрекъснато се говорело зад гърба му, че бил ръководителят на групата, без това да е доказано. След като бил оправдан, сътоянието му малко по-малко се подобрявало. Сега бил по-спокоен, защото преди се притеснявал, че може да влезе в затвора, че няма да може да си намери работа и да помага на дъщеря си“.

 За уволнението от МВР

Съдът изследва излизането на бившия полицай от системата на МВР.

Няма съмнение, че Стоян Илиев е бил  дисциплинарно уволнен на  20.09.2011 г., а от заповедта за това е видно, че причина е привличането му като обвиняем.

След като е възстановен на работа от ВАС той посочва, че е  бил принуден да напусне  системата на МВР, тъй като наказателното производство срещу него не било приключило.  Решението му  обаче е било  доброволно, а не в  резултат на оказван  натиск, поради което не може да се приеме, че краят на кариерата му в МВР е в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него наказателно производство, сочи съдът.

Но   съобразява, че  през периода на наказателното производство съпругата на ищеца е била с удостоверена от ТЕЛК 50 % намалена работоспособност, което сочи, че именно ищецът е бил основен източник на средства за издръжката на семейството си. Установява се също, че ищецът има дъщеря, която е била непълнолетна (17г.) към датата на привличането му като обвиняем, като според показанията на св. И.а, брат й е бил силно притеснен, че заради производството срещу себе си и уволнението му от работа може да  помага на дъщеря си, която тогава била непълнолетна, вкл. не могъл да й  направи изпащане като абитуриентка, тъй като нямал никакви средства.

В тази връзка, по делото се установява, че в периода на наказателното  производство, ищецът е имал затруднения със заплащането на задължения за местни данъци и такси за периода 2012-2015г., коиот не са били  в голям размер, но очевидно не са били  заплатени от него, заради което спрямо него е предприето производство по  ДОПК. Тези данни потвърждават твърденията в ИМ, че поради липсата на средства, И. не можел да плаща задълженията си към общината.

За условията в арестите

За разлика от изводите на един софийски съдия, за които наскоро Де Факто писа,  според който  условията в арестите са отговорност на ГДИН към МП , а не на прокуратурата, а разгласата на образуваните досъдебни производства се дължи на задължението й да информира обществеността, в случая  пловдивските съдии бележат далеч по-голяма обективност в преценките си.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че задържането на Илиев по време на работа и престоя му в ареста почти 6 месеца се е отразило много тежко на ищеца, изпадал често в депресии и състояния на психически срив.  Конкретното лошо състояние на помещенията, където ищецът е изтърпявал посочената МНО, за което се сочи в показанията на св.К.  и което е  оказало силно негативно влияние на ищеца, действително не попада в  компетенциите и контрола на прокуратурата, а на Министерство на  правосъдието и ГД“Изпълнение на наказанията“, казва АС. 

„Но  доколкото попадането на  ищеца в ареста е именно и единствено по инициатива на прокуратурата, според съда, негативните последици за личността на ищеца от престоя му в ареста при посочените условия се намират в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу него от прокуратурата наказателно производство„.

Информацията в медиите е „изтекла“ от разследването 

Съдът установява, че по делото са приети множество медийни публикации в българскиинтернет сайтове във връзка с развитието на процесния случай. „В голяма част от публикациите се посочва  изрично, че С. И. е ръководител и организатор на престъпната група за вземане на подкупи, че е единствения офицер измежду всички задържани,  началник на цялата смяна от арестувани полицаи, като навсякъде неговото име се посочва на първо място от всички задържани. Публикациите са от  периода 2011-2018г. и доказват твърденията на ищеца и в показанията на свидетелите за широкото медийно отразяване на случая с ищеца в продължение на няколко години.

Независимо че в много от сочените публикациие не се цитират конкретни изявления на представители на прокуратурата, според настоящата инстанция това не  оневинява ответника (прокуратурата), като инициатор и двигател на наказателното производство срещу ищеца, относно отрицателното засягане на ищеца вследствие всички тези публикации.

Освен това, следва да се държи сметка, че  цялата изнесена в медиите подробна информация за имената на обвинеямите и конкретната им инкриминирана деятелност  е „изтекла“ именно от разследването, което е под контрола и ръководството на прокуратурата и съответно е допуснато да се случи. В тази връзка, съдът дава вяра на  показанията на разпитаните свидетели, в които безпротиворечиво се сочи, че воденото срещу ищеца наказателно производство му се отразило изключително тежко психически, както и на кариерата му и на социална му среда. 

Съдът: Отговорна за продължителността на наказателното дело е ПРБ 

Съдът не споделя доводът в жалбата на ПРБ, че множеството извършени процесуално следствени действия и проведени съдебни заседания не се дължат на неоправдано бездействие от страна на прокуратурата,   тъй като ръководно – решаващият орган в съдебната фаза на наказателното производство е съдът и от неговата дейност зависи продължителността на производството.

Прокуратурата сочи още, че  доколкото ВКС веднъж е връщал делото за повторно разглеждане от друг  състав на АСНС, поради процесуални нарушения допуснати от съда.

Няма спор в съдебната практика, че доколкото прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвиненията за престъпления от общ характер, нейна е отговорността при оправдаване на привлеченото като обвиняем, респ.  подсъдим лице, независимо от процесуалната съдба на делото в съдебната фаза на роизводството, казва апелативният съд.

„Освен това, в крайна сметка, именно въз основа на активността на прокуратурата, която е протестирала оправдателната присъда на първоинстанционния СНС, се е стигнало до осъждане на ищеца на въззивна я отменя и връща делото за ново разглеждане от АСНС“, отбелязват съдиите.

В тази връзка,  очевидно е, че именно действията на прокуратурата са довели до установената по делото продължителност на наказателното производство, в това число в съдебната му фаза.

По делото се установява, че  в съдебната фаза на производството, ищецът е участвал в общо 55 съдебни заседания, проведени в СНС, АСНС и ВКС в София., при което се е налагало да пътува от Пазарджик до София,  което се потвърждава материалите по делото. Недоказани обаче остават твърденията на ищеца, че 5 пъти се явявал се на разпити в гр.С. по досъдебното производство.

„Участието в толкова много на брой заседания, в качеството на подсъдим, според съда, безспорно е засегнало негативно личността на ищеца, вкл. като се има предвид силния медиен интерес по делото, съпроводен със множество снимки на подсъдимите, разпространявани впоследствие в интернет“, отбелязва съдът.

Заключение – 12 години страх от осъждане

Според настоящата инстанция, доколкото ищецът е заемал офицерска  длъжност в МВР и бил е на ръководна длъжност в структурата, в която е бил служител, обвинението, че в това си длъжностно качество е участвал и лично  ръководил организирана престъпна група, създадена с цел искане и приемане на подкупи от водачи на МПС по автомагистрала Тракия, се е отразило изключително тежко на имиджа му и доброто му име както в професионалните среди, така и в обществото като цяло, както става ясно от показанията на свидетелите, категоричен е  съдът.

По  време на цялото наказателно производство повече от 12 г., ищецът да изпитвал съществени неудобства, унижение, притеснения, безпокойство, страх от осъждане, изтъква съдът и увеличава обезщетенито за неимуществени вреди..

Финално апелативният състав присъжда  още 40 000 лв.

над присъдените 40 000 лв. от първоинстанционния  съд  за неимуществени вреди,  претърпени от воденото срещу него наказателно производство по обвинение за участие в ОПГ, за което е оправдан с влязла в сила.

Предвид тежестта на повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 вр. ал. 1, пр. 2 от НК – тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК – с предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години, голямата продължителност на наказателното преследване в досъдебна и съдебна фаза (общо малко над 12 години), широката и продължителна медийна разгласа, вида и продължителността на наложените спрямо ищеца мерки за неотклонение (задържането под стража за 5 месеца и половина в арест при лоши битови условия, мярка парична гаранция около 1г. и 8 месеца),   отражението на незаконното обвинение върху психиката на ищеца,  фактическия край на кариерата му в МВР, предвид факта, че се касае до обвинение в умишлено престъпление от сферата на професионалната му  област, което е уронило престижа и доброто му име в професионалната общност, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е в размер на 80 000 лева, до който се явява основателен и доказан предявени иск, която сума се присъжда.

Обезщетението е отсъдено  със законната лихва, считано от 11.07.2023 г., до окончателното изплащане.

Имуществените вреди  

Съдът подробно аргументира  присъдените имуществени  вреди на Стоян Илиев. Признати са му разходите за платени адвокатски хонорари през 2011 г. в размер на 800 лв,  а за пътните разходи  ПРБ е осъдена да му плати   770 лв. 

С оглед изхода на делото пред въззивната инстнация ПАС присъжда адвокатско възнаграждение  в размер на 5 000 лв, както и още 1 800 лв адвокатски хонорар за производството пред първата инстанция, които ПРБ е осъдена да заплати.

За производството пред АС – Пловдив  осъжда ПРБ да плати и  5 лв за държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС.